AI assistant
Stara Planina Hold AD Management Reports 2025
2604_rns_2026-02-26_4cbe80c8-a6a0-40ed-b178-28371f02bf98.pdf
Management Reports
Open in viewerOpens in your device viewer
СТАРА ПЛАНИНА ХОЛД АД
ПУБЛИЧНО УВЕДОМЛЕНИЕ ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ
ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
за четвъртото тримесечие на 2025 година
(на консолидирана основа)
Този документ съдържа информация относно възможностите за реализация на публикувани прогнози, както и прогнози за бъдещи периоди, а също и данни, които представляват вътрешна информация по чл. 7 Регламент (ЕС) № 596/2014 относно пазарната злоупотреба. Тази информация би могла да повлияе чувствително върху цената на акциите, емитирани от дружеството.
I. Информация за важни събития, настъпили от началото на финансовата година до края на съответното тримесечие, и за тяхното влияние върху финансовите резултати
Общото събрание на акционерите на Стара планина холд АД, проведено на 05.06.2025 година взе решение сума в размер на 6 544 630.42 лв. да бъде изплатена като дивидент за 2024 година при следните параметри:
1.1. брутна сума на акция: 0.31579 лева;
1.2. начало на изплащане на дивидента: 01.08.2025 година;
1.3. срок за изплащане да дивидента – шест месеца;
1.4. начин на изплащане: чрез „Централен депозитар“ АД и чрез офисите на Интернешънъл Асет банк АД.
Размерът на този дивидент продължава да бъде най-голям в историята на дружеството. Общата сума на разпределения дивидент за акционерите на Стара планина холд АД до сега е над 62.15 милиона лева. Първоначалната инвестиция в холдинга има дивидентно покритие от 35.5 пъти.
Общо начислените дивиденти за финансовата 2024 година, които са постъпили в Стара планина холд АД са в размер на 5 782 389 лева.
Няма други значими събития от началото на финансовата година, оказали влияние върху резултатите във финансовия отчет освен ескалиращото напрежение относно търговските политики в глобален аспект, военните конфликти в Украйна и Близкия Изток и произтичащите от тях негативни ефекти върху икономическата активност, търговските отношения, цената на основните суровини и материали, включително на енергоносителите и инфлацията. Продължаващият спад в националната и европейската индустрия и засилващата се геополитическа несигурност в глобален план са фактори, които влияят върху цялостната дейност на дружествата от групата на Стара планина холд АД и техните бизнес резултати.
Подробна информация относно настъпилите важни събития от началото на финансовата година до края на 2025 година за Стара планина холд АД, както и друга информация, която би могла да бъде от значение за инвеститорите регулярно се оповестява от дружеството съгласно нормативните изисквания чрез избраната информационна медия Екстри Нюз.
Становище относно възможностите за реализация на публикувани прогнози. Информация за факторите и обстоятелствата, които ще повлияят на постигането на прогнозните резултати
Като холдингово дружество, Стара планина холд АД не извършва самостоятелна търговска дейност, а дейността на компанията е насочена приоритетно в мениджмънт на дъщерните и асоциираните предприятия от групата. Поради това, съществен ефект върху финансовото състояние на холдинга оказва пряката зависимост от финансовото състояние на дъщерните и асоциираните предприятия, чиято дейност е предимно експортно ориентирана – основно към страните от Европейския съюз.
През 2025 г. дейността на дружествата от Групата на Стара планина холд АД продължи да бъде обусловена от въздействието на негативни фактори, оказващи силно влияние върху глобалните търговско-икономическите отношения. Световната икономика остана силно повлияна от сложната геополитическа обстановка, която продължава да поражда несигурност и колебания на международните пазари. Сред основните фактори, които оказват влияние на бизнеса, са търговската политика на САЩ, напреженията между водещите икономически сили и регионални конфликти, които влияят пряко върху глобалните доставки, цените на суровините и динамиката на търсенето. Митата, въведени от администрацията на президента Тръмп, обхващащи широк кръг стоки, продължиха да създават несигурност при дългосрочните договори, особено в машиностроенето. Паралелно, военният конфликт в Украйна и ескалацията на напрежението в Близкия изток оказаха допълнителен натиск върху енергийните пазари и доведоха до периодични повишения в цените на горивата и металите.
Перспективите пред растежа и на най-силните икономики от Европейския съюз не са оптимистични. Продължаващата несигурност относно тенденцията на развитие на икономиката е
2
изразена и в PMI-индекса при производителите като данните за месец декември 2025 г. показват, че за еврозоната той е спаднал до стойност от 48,8 пункта спрямо 49,6 пункта през ноември, отбелязвайки най-бързия темп на свиване от март насам. Тези данни отчитат спадовете в производството и новите поръчки, като Германия регистрира най-рязкото влошаване и най-слабо представяне от февруари 2025 г. Италия и Испания също останаха в зоната на свиване, докато Франция преобърна тенденцията, отбелязвайки най-силното разширение от юни 2022 г. Притеснителни остават данните за водещите европейски икономики Италия и Германия, където стойностите на PMI на производителите се понижават до 47.9 пункта за Италия и до 47.0 пункта за Германия – най-ниските стойности в Европа след Швейцария. В Германия производството отбеляза спад за първи път след девет месеца на растеж, а новите поръчки се понижиха за трети път в рамките на четири месеца, като експортните продажби спаднаха с най-бързия си темп от декември 2024 г. PMI на производителите в САЩ за месец декември 2024 г. е на стойност от 51.8 пункта и също се понижава спрямо предходния месец, което свидетелства за спад в новите поръчки за пръв път през последната година, понижение на износа за седми пореден месец, свързан основно с търговски спорове поради търговската политика президента Доналд Тръмп. Понижение спрямо предходния месец отчита индекса и в Индия до стойност от 55.0, оставайки на значително по-високо ниво спрямо Европа и САЩ. В Китай PMI-индексът при производителите се е увеличил до стойност от 50.1 пункта, което сигнализира за леко повишение на производствената активност, подкрепено от по-голям приток на нови поръчки въпреки скромния спад в новите продажби за износ.
В глобален мащаб PMI на производителите към края на 2025 г. показа продължително, но отслабващо, глобално икономическо разширяване, достигайки шестмесечно дъно през декември със занижено бизнес доверие въпреки известната регионална устойчивост. PMI проучванията на S&P Global Market Intelligence през декември показаха по-нататъшно разширяване на глобалната икономика, макар и с темп на растеж, който се забави до най-ниското си ниво от юни насам. Историческите сравнения показват, че последните стойности на PMI съответстват в голяма степен на растеж на глобалния БВП с годишен темп от 2.4% през декември, като за четвъртото тримесечие като цяло се сигнализира експанзия от 2.8%.
Притеснително продължава да бъде състоянието на икономиката на Германия, която е основен търговски партньор на дружествата от групата на Стара планина холд АД. Според предварителни данни на статистическата служба на Германия DeStatis, след две поредни години рецесия германската икономика се е върнала към растеж през 2025 г. като БВП на страната се е увеличил с 0.2 на сто през 2025 година. През 2023 г. БВП на Германия се е понижил с 0.9 на сто, а през 2024 г. - с 0.5 на сто. Въпреки отчетения минимален ръст през 2025 г. предизвикателствата пред страната остават. Германското промишлено производство се е свило за трета поредна година, като автомобилната индустрия и машиностроенето търпят значителни спадове. За лошите резултати допринасят по-високите американски мита, както и поскъпването на еврото, което прави износа по-малко конкурентен. Германският износ за САЩ е спаднал със 7.8 %, а продажбите на автомобили са се сринали през миналата година. За 2026 г. прогнозите са по-оптимистични, но растежът вероятно все още няма да се върне към значително по-високи нива. Германската централна банка Бундесбанк прогнозира ръст от 0.6 % през 2026 г.
В доклада относно перспективите пред икономиката в световен мащаб, представен на 19.01.2026 г., МВФ прогнозира растеж на световния БВП от 3.3 % през 2026 г., (което е с 0.2 процентни пункта повече от последната оценка през октомври) и от 3.2 % през 2027 година (без промяна спрямо октомвриската прогноза). Фондът предвижда растеж от 3.3 % през 2025 г., което също ще надмине оценката от октомври с 0.1 процентни пункта. За еврозоната, част от която от 1 януари е и България, МВФ залага темп от 1.7 % за текущата година (повишение с 0.1 пр. п. спрямо октомври) и 1.3 % догодина (без промяна спрямо октомвриските прогнози).
За България Есенната макроикономическа прогноза на Европейската комисия предвижда реалният БВП на България да бъде 3 % за 2025 г., 2.7 % през 2026 г. и 2.1 % през 2027 г. след растеж от 3.4 % през 2024 г. През 2026 и 2027 г. се очаква растежът на частното потребление да се забави. Прогнозира се частните инвестиции да продължат да подкрепят растежа на БВП, тъй
3
4
като очакванията на бизнеса ще се подобряват в контекста на приемането на еврото. Ускорението на усвояването на средства от ЕС, което започна през 2025 г., се очаква да продължи и през прогнозния период. Прогнозата за инфлацията в България е съответно 3.5% за 2025 г., 2.9% за 2026 г. и 3.7% за 2027 г.
Същевременно по-рано през декември 2025 г. международната агенция за кредитен рейтинг Fitch Ratings обяви, че запазва кредитния рейтинг на България без промяна на "BBB+", но отбелязва, че "фискалната позиция на България се е влошила през последните години заради увеличени социални разходи, значителни повишения на заплатите в публичния сектор и забавяния в прилагането на реформи". Прогнозата на Fitch е за нарастване на бюджетния дефицит на страната ни до 3.2% през 2026 г. и до 4.3 % през 2027 г. (включен е и ангажиментът на България за по-високи разходи за отбрана). "В по-широк план институционалните ограничения и политическата нестабилност са забавили напредъка в структурните реформи спрямо сходни държави, въпреки успешното приключване на процеса по присъединяване към еврозоната. България изостава в усвояването на средства от ЕС по Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF), както и по редовните кохезионни фондове. Закъсненията може да създават предизвикателства пред плащанията - тъй като срокът за изпълнение е краят на август 2026 г."
Очакванията на Българската народна банка в макроикономическата й прогноза от декември са растежът на реалния БВП в България да възлезе на 3.2 процента през 2025 г., след което слабо да се забави до 3.1 процента през 2026 г. и 2027 г. В прогнозата на БНБ от юни 2025 г. централната банка очакваше реалният БВП да възлезе на 2.9 процента през 2025 г. и на 2.7 процента през 2026 г. и 2027 г. Положителен принос за икономическата активност през 2025 г. имат компонентите на вътрешното търсене, докато нетният износ допринася отрицателно.
Наред с това, по данни на Евростат през декември 2025 г. сезонно коригираното промишлено производство е намаляло с 1.4 % в еврозоната и с 0.8 % в ЕС на месечна база. На годишна основа, през декември 2025 г. в сравнение със същия месец на 2024 г., промишленото производство в ЕС се е увеличило с 1.4 на сто, а в еврозоната е нараснало с 1.2 на сто. Средногодишното промишлено производство за 2025 г., в сравнение с 2024 г., се е увеличило с 1.5 % както в еврозоната, така и в ЕС. На годишна база обаче през декември 2025 г. индустриалното производство в България отбеляза спад с 6.8 % след понижение с 9.3 % през ноември, като по този показател нашата страна отчита третия най-голям годишен спад в ЕС след Словакия и Люксембург. Това представлява свиване на производството в нашата страна за тринадесети пореден месец и за 34-ти от последните 36 месеца.
Тенденцията за продължаващ спад в българската индустрията се потвърждава и от предварителните сезонно изгладени данни на Националния статистически институт, които сочат, че през ноември 2025 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство отчита намаление от 1.7 % спрямо предходния месец, а в сравнение с ноември 2024 г. е регистрирано намаление с 9.3 %.
На този фон по данни на НСИ през 2025 г., стокообменът на България с основните търговски партньори от ЕС и трети страни се свива за поредна година. През 2025 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 83 894.5 млн. лв., което е с 3.2 % по-малко в сравнение с 2024 година, когато отчетеният спад е с 0.2 %, а през 2023 г. - с 6.5 %. Една от причините за този спад е отражението на войната в Украина на пазарите. Обезпокоителното е, че през изминалата 2025 г. в по-голяма степен се е свил износът ни за страните от Евросъюза, който е водещ за България. Същевременно през 2025 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 105 605.1 млн. лв. (по цени CIF), или с 6.1 % повече спрямо 2024 година. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно за 2025 г. и е на стойност 21 710.6 млн. лева. През декември 2025 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) също е отрицателно и е на стойност 2 909.1 млн. лева.
В този контекст и за последното тримесечие на 2025 г. дружествата от групата на Стара планина холд АД продължават да отчитат резултати, които са близки до прогнозните стойности. Консолидираните нетни приходи от продажби за последното тримесечие на 2025 г. надхвърлиха предходните ни прогнозни очаквания и достигнаха 68.9 млн. лв. (35.23 млн. евро), с което отчитаме
5
ръст от 10.83 % спрямо последното тримесечие на 2024 г. и понижение от 7.84 % спрямо консолидираните продажби за същия период на 2023 г. С консолидирани приходи за второто полугодие на 2025 година отчитаме ръст от 8.93 % спрямо същия период на предходната година и понижение от 19.53 % спрямо второто полугодие на 2023 г. На годишна база консолидираните приходи от продажби на Стара планина холд АД достигнаха 276.4 млн. лв. (141.3 млн. евро), с което отчитаме повишение от 3.8 % спрямо предходната година.
Консолидирани нетни приходи от продажби по тримесечия (млн. BGN)
Консолидирани нетни приходи от продажби по тримесечия (млн. EUR) и прогноза за първото тримесечие на 2026 година
Въз основа на резултатите от първите месеци на годината повишаваме прогнозните си очаквания като предвиждаме през първото тримесечие на 2026 година консолидираните продажби да достигнат 37.2 млн. евро, с което бихме отчели повишение от около 6.7 % спрямо същия период на 2025 г. и понижение от около 3.4 % спрямо първото тримесечие на 2024 г.
Очакваме с консолидираните приходи за първото полугодие на 2026 година да отчетем повишение от около 3 % спрямо приходите за същия период на 2025 година.
Консолидирани нетни приходи от продажби по шестмесечия (млн. EUR) и прогноза за първото полугодие на 2026 година
* очакване
Брутната консолидирана печалба на Стара планина холд АД към 31.12.2025 година е в размер на 20 185 хил. лева (10 320 хил. евро), което представлява повишение от 85.15 % спрямо отчетената брутна консолидирана печалба за предходната година и понижение от 57 % спрямо брутната консолидираната печалба за 2023 година.
Консолидирана печалба (хил. BGN)
Факторите, които ще продължат да оказват влияние върху дейността и през 2026 година са пазарните цени на суровини и материали за производство, транспортът на доставките, регионалната пазарна цена на работната сила, цените на енергийните ресурси и обезпечеността на доставките им. Предвид продължаващия военен конфликт в Украина и повишаването на несигурността в Близкия изток, към датата на изготвяне на настоящото публично уведомление оценяваме рисковете, свързани с осигуряване на доставките на материали и енергия, както и с реализацията на готова продукция към партньори, свързани със засегнатите региони като повишени.
6
Макроикономического развития на страната, нестабилната политическа обстановка, финансовата политика, както и геополитическите фактори продължават да бъдат най-тревожните обстоятелства, които ще оказат влияние на бизнеса. Наред със заплахата за европейската и регионална стабилност, геополитическата ситуация поставя под допълнителен риск доставките на енергийни ресурси и възможностите за устойчив растеж на икономиката. Ефектът от предприеманите мерки на европейско и национално ниво, както и съответно налаганите контра мерки ще оказат влияние върху дейността на предприятията от групата и може да доведат до коригиране на очакваните бизнес резултати.
Структура на инвестиционния портфейл
Икономическата група на Стара планина холд АД се състои от дружеството-майка и неговите дъщерни и асоциирани предприятия. Инвестиционният портфейл на Стара планина холд АД е разпределен основно в следните отрасли на промишлеността:
- Машиностроение
- Електротехника
- Лека промишленост
- Финанси
Основни предприятия от икономическата група на Стара планина холд АД
Участието на Стара планина холд АД в дъщерните и асоциираните предприятия се отчита при спазване разпоредбите и изискванията на МСФО 10: Консолидирани финансови отчети и на МСС 28: Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия.
Дъщерни предприятия са всички предприятия, които се намират под контрола на Дружеството. Контролът върху дъщерните предприятия на Дружеството се изразява във възможността му да ръководи и определя финансовата и оперативната политика на дъщерните предприятия, така че да се извличат изгоди в резултат на дейността им. В индивидуалния финансов отчет на Дружеството инвестициите в дъщерни предприятия се отчитат по себестойност.
Дъщерни предприятия, участващи в консолидираното финансово уведомление
"Хидравлични елементи и системи" АД
град Ямбол, ул. „Пирин“ № 1
ЕИК 838168266
Публично дружество, борсов код HES. Предмет на дейност: производство на хидроцилиндри, маркетингова, пласментна, изследователска, развойна, производствена, инженерингова и външнотърговска дейност, общо машиностроение.
Размер на капитала: 18 193 752 броя акции с номинал 1 лев.
Стара планина холд АД притежава 11 740 584 броя акции, представляващи 64.53% от
7
8
„Елхим-Искра“ АД
град Пазарджик, ул. „Искра“ № 9
ЕИК 112014939
„Фазан“ АД
град Русе, бул. "Трети март" № 5
ЕИК 827182916
„СПХ Инвест“ АД
град Славяново, обл. Плевенска.
ЕИК 114034106
гласовете в общото събрание. Дъщерното дружество СПХ Инвест АД притежава 8.28 % от капитала на ХЕС АД.
Публично дружество, борсов код ELHM. Предмет на дейност: производство на стартерни акумулатори, тягови батерии, резервни части и търговия.
Размер на капитала: 25 108 410 броя акции с номинал 1 лев.
Стара планина холд АД притежава 12 905 790 броя акции, представляващи 51.40 % от гласовете в общото събрание.
Предмет на дейност: производство и търговия в страната и чужбина на чорапи и други плетени изделия.
Размер на капитала: 1 234 692 броя акции с номинал 1 лев.
Стара планина холд АД притежава 1 143 919 броя акции, представляващи 92.65 % от гласовете в общото събрание.
Неработещо предприятие. Капитал: 459 222 броя акции с номинал 1 лев. Стара планина холд АД притежава 453 440 броя акции. Дял от гласовете в общото събрание – 98.74%.
Асоциирани предприятия, участващи в консолидираното финансово уведомление
Асоциирани са тези предприятия, върху които Дружеството е в състояние да оказва значително влияние, но които не са нито дъщерни предприятия, нито съвместно контролирани предприятия. Инвестициите в асоциирани предприятия се отчитат по себестойностния метод. Дружеството признава дивидент от асоциирано предприятие в печалбата или загубата в своите индивидуални финансови отчети, когато бъде установено правото му да получи дивидента.
„М+С Хидравлик“ АД
град Казанлък, ул. Козлодуй“ № 68
ЕИК 123028180
Публично дружество, борсов код MSH. Предмет на дейност: производство, ремонт и търговия на хидравлични изделия и системи. Размер на капитала: 39 445 200 броя акции с номинал 1 лев. Стара планина холд АД притежава 12 073 050 броя акции, представляващи 30.61 % от гласовете в общото събрание.
„М+С Хидравлик“ АД притежава дъщерно еднолично дружество с ограничена отговорност Lifam Hidravlika в град Стара Пазова, Република Сърбия, което произвежда и търгува с хидравлични изделия, 90.00 % от капитала на M+S Hydraulic Power Transmission GMBH, Германия, което търгува с хидравлични изделия и 90.00 % от капитала на “OLEOTECNO HYDRAULIC COMPONENTS” SRL, Италия, което
9
„Българска роза“ АД
град Карлово, ул. „Индустриална зона“
ЕИК 115009344
осъществява търговия на едро с други машини и оборудване със стопанско предназначение и части за тях.
Публично дружество, борсов код ROZA. Предмет на дейност: производство, изкупуване, преработване на етерично - маслени и лекарствени суровини, производство на натурални и синтетични ароматични продукти, парфюмерийно-козметични продукти и лекарствени изделия, вътрешна и външнотърговска дейност.
Размер на капитала: 5 350 980 броя акции с номинал 1 лев.
Стара планина холд АД притежава 2 675 460 броя акции, представляващи 49.99 % от гласовете в общото събрание.
Приложима счетоводна политика
Като отчита влиянието на холдинга върху вземането на решения във връзка с дейността на асоциираните предприятия и необходимостта от по-пълна и вярна информация за акционерите, инвеститорите и всички заинтересувани лица, от началото на 2011 година. Стара планина холд АД прилага счетоводна политика с цел допълнително улесняване на инвеститорите, за да вземат обосновано инвестиционно решение. Одиторска заверка на финансовото уведомление не е извършена.
II. Описание на основните рискове и несигурности, пред които е изправен емитентът през останалата част от финансовата година
Основните рискове и несигурности пред Стара планина холд АД са свързани с възможността фактическите постълления от дадена инвестиция да не съответстват на очакваните, която е обусловена от успешната дейност на дружествата от групата. В този смисъл основните рискове за Стара планина холд АД и компаниите в портфейла на холдинга през последното тримесечие на 2025 година и в по-далечно бъдеще са:
Общ макроикономически риск: Макроикономическите условия и тенденции за развитие на пазара и макросредата, в която дружествата оперират са систематичен риск, който не може да бъде управляван и контролиран от корпоративните ръководства на холдинга и дружествата от групата, но оказва съществено влияние върху дейността и резултатите на предприятията.
По данни от икономическия бюлетин на ЕЦБ от декември 2025 г., експертите сега очакват средният годишен растеж на реалния БВП в еврозоната да бъде 1.4 % през 2025 г., 1.2 % през 2026 г., 1.4 % през 2027 г. и 1.4 % през 2028 г. Спрямо прогнозите от септември 2025 г. растежът на БВП е ревизиран в посока нагоре за целия прогнозен период, което отразява по-добрите от очакваните данни, намалена несигурност на търговската политика, по-силно външно търсене и по-ниски цени на енергийните суровини. Вътрешното търсене се очаква да остане основният двигател на растежа в еврозоната, стимулирано от нарастващите реални заплати и заетост, в условията на стабилни пазари на труда с рекордно ниски равнища на безработица. Обявените през 2025 г. допълнителни държавни разходи за инфраструктура и отбрана, по-конкретно в Германия, наред с по-благоприятните условия за финансиране поради намаляването на основните лихвени проценти от юни 2024 г., също се очаква да подкрепят вътрешната икономика. По отношение на външната среда, въпреки че предизвикателствата пред конкурентоспособността продължават да съществуват, включително и такива със структурен характер, очакванията са износът да се ускори през 2026 г.
Управителният съвет на ЕЦБ подчертава необходимостта от спешни мерки за укрепване на еврозоната и нейната икономика в настоящия геополитически контекст. Той подкрепя призива на Европейската комисия към правителствата да определят като приоритет устойчивите публични финанси, стратегическите инвестиции и структурните реформи, насърчаващи растежа. От решаващо значение е използването на пълния потенциал на единния пазар.
Икономическата прогноза на Европейската комисия от есента на 2025 г., оповестена на 17.11.2025 г. предвижда реалният БВП на ЕС да нарасне с 1.4 % през 2025 г. и 2026 г., достигайки 1.5 % през 2027 г. Очаква се еврозоната да отрази тази тенденция и реалният БВП да нарасне с 1.3 % през 2025 г., 1.2 % през 2026 г. и 1.4 % през 2027 г. За България, растежът на БВП се очаква да бъде 3 % за 2025 г., 2.7 % за 2026 и 2.1 % за 2027 г.
В най-актуалния преглед на световната икономика от януари 2026 г. МВФ прогнозира растежът на световната икономика да остане устойчив на ниво 3.3 % през 2026 г. и 3.2 % през 2027 година. За изминалата 2025 г. очакванията са растежът на световно ниво да е достигнал 2.9 %, а на еврозоната – 0.9 %. МВФ отбелязва, че най-голям принос за възходящата корекция на оценката за 2026 г. имат САЩ и Китай и предупреждава, че ескалация на тарифната война и нови геополитически сътресения могат бързо да влошат перспективите и да разклатят финансовите пазари. Относно САЩ, МВФ повишава с 0.3 процентни пункта прогнозата си като предвижда ръст от 2.4 на сто през 2026 г. и забавяне до 2.0 на сто през 2027 г. За еврозоната, част от която от 1 януари 2026 г. е и България, прогнозата остава по-умерена заради нерешени структурни проблеми, слабото вътрешно търсене и продължаващия натиск от по-високите цени на енергията като МВФ залага темп от 1.7 % за текущата година (повишение с 0.1 пр. п. спрямо октомври) и 1.3 % за 2027 г. (без промяна спрямо октомвриските прогнози). По отношение на най-голямата икономика в еврозоната, МВФ очаква ръст на германската икономика с 1.0 на сто през 2026 година и с 1.5 на сто през 2027 г. Сред прогнозите за други големи икономики, МВФ очаква растежът на Китай през 2026 г. да достигне 4.5 %, което е по-малко от очакваните 5.0 % през 2025 г., но с 0.3 процентни пункта по-високо от октомвриските оценки. МВФ подчертава, че перспективите остават с отрицателен знак. Продължаваща търговска война може да увеличи несигурността и да натежи върху икономическата активност. Ескалация на геополитическото напрежение пък може да наруши веригите на доставки и да доведе до по-висока волатилност на финансовите пазари. В същото време по-големите бюджетни дефицити и високият държавен дълг могат да окажат натиск върху лихвите. Политиките за насърчаване на стабилността и устойчиво повишаване на средносрочните перспективи за растеж изискват поставяне на силен акцент върху възстановяването на фискалните буфери, запазването на ценовата и финансовата стабилност, намаляването на несигурността и осъществяването на структурни реформи без по-нататъшно забавяне, подчертава МВФ.
По данни на НСИ през декември 2025 г. общият показател на бизнес климата се понижава с 3.1 пункта в сравнение с предходния месец (от 16.1% на 13.0%), като намаление на показателя е регистрирано във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ намалява с 2.1 пункта (от 14.6% на 12.5%) в резултат на неблагоприятните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Настоящата производствена активност се оценява като намалена, докато очакванията за дейността през следващите три месеца са по-благоприятни. Несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила и недостатъчно търсене от чужбина и от страната продължават да бъдат основните пречки за развитието на бизнеса.
По предварителни и сезонно изгладени данни на НСИ през декември 2025 година индексът на промишленото производство се повишава с 0.3 % спрямо предходния месец, но в сравнение с декември 2024 г. е регистрирано намаление с 6.7 %. На годишна база спад на промишленото производство е регистриран в добивната промишленост - с 22.3 %, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 14.1 %, и в преработващата промишленост - с 1.4 %.
10
11
Изменение на индекса на промишленото производство спрямо съответния месец на предходната година (календарно изгладен)
Източник: НСИ
По данни от НСИ през декември 2025 година общият индекс на цените на производител, който измерва средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия, отчита увеличение от 1.4 % спрямо предходния месец и от 9.6 % спрямо нивото от декември 2024 година. В секторите, в които оперират основните компании от групата на Стара планина холд АД за декември 2025 г. спрямо декември 2024 г. са отчетени увеличение от 7.3 % при производството на метални изделия и понижение от 1.1 % при производството на машини.
Лихвеният риск е свързан с промени в нивата на пазарните лихвени проценти, които биха могли да доведат до увеличаване на лихвените разходи и съответно намаляване на финансовия резултат на дружествата от групата.
На заседанията си по паричната политика на 11 септември 2025 г. и на 30 октомври 2025 г. Управителния съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ, тъй като инфлацията остава близо до средносрочната цел от 2 % и оценката му за перспективата за нея се запазва като цяло непроменена, като констатира, че перспективата остава несигурна, особено поради продължаващите търговски спорове в глобален план и геополитическото напрежение.
След заседанието на Управителния съвет на ЕЦБ от октомври 2025 г., пазарните лихвени проценти се повишиха. Лихвените проценти по банковите заеми за фирмите останаха общо взето стабилни от лятото насам, след като спаднаха в отговор на намаленията на основните лихви от страна на съвета през предходната година. През октомври те бяха на ниво от 3.5 %, без промяна спрямо септември. Банковото кредитиране за фирмите нарасна с 2.9 % на годишна база през октомври, без промяна спрямо септември. Ипотечното кредитиране се засили, нараствайки с 2.8 % след 2.6 % през септември.
На заседанието си на 18 декември 2025 г. Управителният съвет отново реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение остават съответно 2.00 %, 2.15 % и 2.40 %.
По данни на БНБ, основният лихвен процент отчита понижение от 2.95 процентни пункта към 01.01.2025 г. до 1.81 процентни пункта към 01.12.2025 г.
12
Основен лихвен процент на БНБ
01.01.2025 г. - 01.09.2025 г.
Източник: БНБ
Инфляционният риск е свързан с вероятността от значително покачване на покупните цени на стоки и услуги, което води до намаляване на доходите, свиване на потребителското търсене и ограничаване растежа на икономиката на страната. Инфлацията може пряко да повлияе върху реалията възвръщаемост на дадена инвестиция, тъй като при висока инфлация, дори и високи номинални доходи могат да се окажат с отрицателна номинална възвръщаемост.
Според макроикономическите прогнози на ЕЦБ от декември 2025 г. годишната инфлация в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), варира в тесни граници от пролетта на 2025 г., а през ноември остана на равнище от 2.1 %. Енергийните цени бяха с 0.5 % по-ниски спрямо ноември 2025 г. след отбелязания през октомври по-чувствителен спад. Според експертите на ЕЦБ повечето показатели за дългосрочните инфляционни очаквания остават на равнище от около 2 %, което подкрепя стабилизирането на инфлацията около целевото равнище, определено от Управителния съвет. Прогнозите са инфлацията да се забави от 2.1 % през 2025 г. до 1.9 % през 2026 г., а след това до 1.8 % през 2027 г., преди да се повиши до средносрочната цел на Управителния съвет от 2 % през 2028 г. Очакваният спад на общата инфлация в началото на 2026 г. отразява низходящ базов ефект, свързан с цените на енергоносителите, докато инфлацията при неенергийните компоненти следва да продължи да се забавя през цялата 2026 г. Приносът на инфлацията при енергията за общата инфлация се очаква да остане нисък до края на 2027 г., преди да се увеличи значително през 2028 г. в резултат на очакваното въвеждане на системата за търговия с емисии на ЕС 2 (ЕТС2), което ще доведе до ускоряване на общата инфлация с 0.2 процентни пункта. Предвижда се ХИПЦ инфлацията, без енергията, да се забави от 2.5% през 2025 г. до 2.2% през 2026 г. и до 2.0% през 2027 г. и 2028 г.
Според Икономическата прогноза на Европейската комисия от есента на 2025 г. се очаква инфлацията в еврозоната да продължи да намалява до 2.1 % през 2025 г. и да се задържи около 2 % през прогнозния период. Очаква се инфлацията в ЕС да остане малко по-висока, като спадне до 2.2% през 2027 г. Прогнозата за инфлацията в България е съответно 3.5% за 2025 г., 2.9% за 2026 г. и 3.7% за 2027 г.
Очакванията на МВФ, изложени в прегледа на световната икономика от януари 2026 г. са глобалната инфлация да се забави от очакваните 4.1 % през 2025 г. до 3.8 % през 2026 г. и 3.4 % през 2027 година. В еврозоната се очаква общата инфлация да се задържи около 2 %, а основната инфлация да се забави до това ниво през 2027 година. Прогнозите за инфлацията остават като цяло непроменени спрямо октомвриските и предвиждат инфлацията да се върне към целта поплавно в САЩ, отколкото в други големи икономики.
По данни на Евростат, годишната инфлация в Европейския съюз се е забавила до 2.3 на сто през декември 2025 г. след темп от 2,4 на сто през ноември. В еврозоната годишната инфлация през декември е била 1.9 на сто след 2.1 на сто през ноември. По предварителни данни Евростат бе изчислила декемвридската инфлация на 2 на сто. В България по хармонизирания индекс на потребителските цени е отчетено забавяне на годишния темп на инфлацията до 3.5 на сто през декември спрямо 3.7 на сто през ноември, като това равнище нарежда страната ни на шесто място в ЕС.
По данни на НСИ през декември 2025 г. месечната инфлация, измерена чрез ИПЦ е 0.1 %, а годишната инфлация за декември 2025 г. спрямо декември 2024 г. е 5.0 %. Средногодишната инфлация за периода януари 2025 - декември 2025 г. спрямо периода януари 2024 - декември 2024
г. е 4.6 %. През декември 2025 г. месечната инфлация в България, измерена чрез ХИПЦ е 0.1%, а годишната инфлация за декември 2025 г. спрямо декември 2024 г. е 3.5%. Средногодишната инфлация за периода януари 2025 - декември 2025 г. спрямо периода януари 2024 - декември 2024 г. е 3.5 %.
Систематичният валутен риск е вероятността от евентуална промяна на валутния режим на страната (валутен борд), което би довело или до обезценяване на лева или до поскъпване на лева спрямо чуждестранните валути. Съгласно действащото законодателство в страната до 31.12.2025 г., българският лев е фиксиран към общата европейска валута – евро в съотношение EUR 1 = BGN 1.95583.
На 08.07.2025 г. България получи и последното необходимо одобрение и от присъединяването си към еврозоната от 1 януари 2026 г. След като Европейският парламент гласува за преминаването на страната ни към еврозоната, Съветът на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) одобри три правни акта, с които се приключва процесът по одобрение - относно приемането на еврото от България от 1 януари 2026 г. съгласно Член 140, параграф 2 от ДФЕС; относно въвеждането на еврото в България съгласно Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета; и относно обменния курс 1 евро = 1.95583 лева за България съгласно Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета. С това приключи успешно процесът по одобрение на кандидатурата ни за членство и страната ни официално се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 година.
Превалутирането се извършва по фиксиранния курс 1 евро = 1.95583 лева, поради което не съществува риск от обезценяване на лева спрямо европейската валута, но съществува риск от неблагоприятни промени на курса на еврото спрямо други основни валути, като щатски долар, швейцарски франк, британски паунд и др.
Според анализ на Фискалния съвет във връзка с въвеждането на единната валута в България, към датата на това уведомление, наличните факти и индикатори потвърждават, че преходът към еврото от 1 януари 2026 г. протича спокойно и организирано, при висока степен на институционална готовност и ефективно управление на процеса. Процесът на обмяна на банкноти и монети протича по план и към средата на м. февруари 2026 г. около 85 % от левовете в наличност са изтеглени от обращение.
Предвид експортната ориентираност на голяма част от дружествата от групата на Стара планина холд АД, промените в стойностите на валутите оказват определен ефект и са рисков фактор за дейността им. Валутните курсове влияят върху приходите от продажби в чужбина и разходите по доставки на суровини от внос като до голяма степен се компенсират. Тъй като тези компании извършват основните си разплащания в лева и евро и реализират основна част от приходите си от продажби в евро, влиянието на този риск върху дейността им е значително намалено. Ръководството на холдинга следи движението на валутните курсове и предприема мерки за избягване на негативните последици от тяхната промяна.
Политическийт риск е вероятността от възникване на сериозни вътрешнополитически сътресения, които да доведат до негативна промяна в икономическата програма на правителството и неговите приоритети за стопанско развитие, в резултат на което средата, в която оперират дружествата да се промени в отрицателна посока, а инвеститорите да понесат загуби. Степента на политическия риск се определя с вероятността за промени в неблагоприятна посока на водената от правителството дългосрочна икономическа политика, които могат да имат негативно въздействие върху инвестиционните решения.
Към датата на това уведомление, политическата нестабилност в страната от последните четири години не е преодоляна, а изглежда допълнително се задълбочава след подадената оставка на Правителството от 11.12.2025 г. и предстоящите нови предсрочни избори. Тя продължава да се оценява като основен фактор, влияещ негативно не само върху икономическата активност, но и върху всички обществени системи в България. Липсата на реални реформи влоши допълнително бизнес средата и като резултат продължаваме да отчитаме задълбочаващ се спад в индустрията, срив на експорта, загуба на работни места.
13
14
Страната ни завърши 2025 година без приети бюджет за 2026 година и рамка на публичните финанси за периода 2026-2029 г., с по-висок БВП от прогнозите, но с висока инфлация, слаби приходи, раздути текущи разходи и неизпълнени инвестиции. Фискалният съвет на България вижда това като сигнал за липса на дисциплина и настоява за по-сериозни реформи, вместо „иноваци“, които само отлагат проблемите, се казва в резюмето на анализ на Съвета за реалното изпълнение на бюджета за 2025 г., публикуван на 13.02.2026 г. Според Съвета прогнозите в бюджета за 2025 г. са били нереалистични и оптимистични, а „фискални трикове“ като 100 % дивидент от държавни фирми, авансов данък от банки, капитализиране на Българската банка за развитие вместо бюджетни разходи заобикаят правилата и създават дългосрочни проблеми. От Съвета посочват още, че текущите разходи (особено заплати) подкопават устойчивостта, като според тях при добър растеж дефицитът трябваше да е максимум 0.8 процента от БВП. Фискалният съвет за пореден път апелира за структурни реформи - ограничаване на текущи разходи, административна реформа, за справяне с натиска от отбрана, пенсии, здравеопазване и демография, като добавят, че в противен случай има риск от по-високи данъци или дълг.
Същевременно първоначално представеният от МФ държавен бюджет за 2026 г. и средносрочната бюджетна рамка се предвиждаше държавният дълг да достигне съответно до 37.6 млрд. евро (31.3% от БВП) през 2026 г., 43.5 млрд. евро (34.2% от БВП) през 2027 г. и 49.0 млрд. евро (36.6 % от БВП) през 2028 г. За 2026 г. бяха предвидени нови заеми за 20.5 млрд. лв. (около 10.5 млрд. евро), което би утроило и разходите за лихви по обслужването на дълга. В проекта беше предвидено двукратно повишаване на данъка върху дивидента и увеличение на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта (което води до над 10% ръст на разхода за осигурителни вноски за фонд „Пенсии“), в резултат на което от заетите в реалния сектор ежегодно биха се изземвали 1,4 млрд. лева още през 2026 г., като тази сума би растяла прогресивно, за да се финансират неефективни разходи в бюджетната сфера, включително ново двуцифрено увеличение на възнагражденията в секторите „Сигурност и отбрана“ и „Висше образование“. Водещи икономисти, включително Фискалният съвет и бизнеса изразиха категорично несъгласие с тази бюджетна политика и притеснение, че тя задълбочава риска от неустойчива фискална спирала, застрашаваща макроикономическата стабилност и средносрочния и дългосрочен икономически растеж на страната. Управителят на БНБ Димитър Радев също изрази притеснение, че бюджетът за 2026 година е изправен пред сериозни трудности, като обърна внимание, че срещу взимането на дълг трябва да стоят инвестиции и икономически растеж, а срещу увеличението на заплатите – реформи, а при положение, че има редица системи, в които разходите за заплати са 70-80, дори над 90 % от общите им разходи не може да се говори за ефективност.
В тази връзка Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) представи мотивирано предложение на конкретен пакет от мерки с положителен фискален ефект от над 6 млрд. лева, които биха позволили запазване на данъчно-осигурителния модел дори при ръст на възнагражденията в обществения сектор съобразен с инфлацията, но при отмяна на автоматичните механизми за определяне на заплатите, ограничаване на увеличението на разходите за издръжка до 5%, намаляване на капиталовата програма с 3% и съкращаване на незаетите щатни бройки в администрацията. Ескалиралото обществено недоволство в цялата страна доведе до оттегляне на първоначално предложения бюджет и не позволи приемането на коригиран и частично съобразен с предложените от бизнеса мерки нов бюджет, а в началото на м. декември Правителството подаде оставка.
На този фон, в оценките на Европейската комисия - част от есенния пакет документи, оповестени на 25.11.2025 г. в рамките на Европейския семестър, който анализира ключовите икономически и социални предизвикателства в ЕС и предлага политически насоки на държавите членки, България беше посочена сред държавите, оценени като изложени на риск от несъответствие с фискалната рамка на ЕС въз основа на оттегления бюджет за 2026 г. Това означава, че според ЕК съществува опасение, че националната бюджетна политика за 2026 г. може да не отговаря напълно на действащите европейски фискални изисквания. Допълнително в социалната част на анализа, България е включена сред деветте държави, за които ще бъде
проведен по-задълбочен преглед през пролетта на 2026 г. Този анализ е свързан с рискове за социалната конвергенция спрямо останалите държави членки, включително предизвикателства като ниска производителност, недостиг на работна сила и умения, както и по-високи нива на бедност или други социални затруднения.
През 2025 г. страната ни отново получи незадоволителни оценки от престижни изследвания в насоките конкурентоспособност и икономическа свобода. Според 37-ото издание на Световната класация за конкурентоспособност за 2025 г. на Института за развитие на управлението - Швейцария (Institute for Management Development – IMD), публикуван на 17 юни, през 2025 г. България заема 57-мо място от общо 69 държави, отбелязвайки напредък само с една позиция спрямо миналата година, когато беше класирана на 58 място, но от 67 икономики. Спрямо предходната 2024 година, страната ни бележи спад по отношение на икономическата ефективност (от 45-то на 50-то място) и бизнес средата (от 65-то на 67-мо място). За сравнение, спрямо 2020 г. България отбелязва влошаване с цели 9 позиции, а спрямо 2009 г. – с 19, което я поставя сред най-неконкурентоспособните икономики в Европа. Наред с това, по информация от Института за пазарна икономика, според последното проучване на канадския институт "Фрейзър" България се нарежда на 56-то място по икономическа свобода в света сред 165 държави, отстъпвайки с 4 позиции спрямо класацията от предходната година. За поредна година България получава най-нисък резултат по отношение на правната система и правото на собственост, като в тази категория, която измерва върховенството на правото, независимостта на съда, работата на правоохранителните органи, защитата на правото на собственост, страната ни изостава спрямо всички останали страни членки на ЕС. Според доклада в България се наблюдава отстъпление и по отношение на категорията размер на правителството, в която се включват индикатори като дял на преразпределението през бюджета, трансфери и субсидии, размер на държавните активи, данъци. България получава максимална оценка единствено заради плоския данък. Двете категории, в които България получава най-високите си оценки в индекса са стабилност на парите и свобода на международната търговия, които съответно са предопределени от валутния борд и от членството на България в ЕС. Същевременно, в останалите категории, които касаят настоящи политики и изпълнение на реформи, оценките продължават да са ниски, а свободата – ограничена.
Незадоволително ниво на върховенството на закона в страната ни се констатира и в годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на закона в ЕС, представен на 8 юли 2025 г. Европейската комисия отчита, че България е отбелязала "ограничен напредък" в изпълнението на поетите ангажименти и изразява своята сериозна загряженост за състоянието на върховенството на закона в България през 2025 година като напомня, че след 2023 година реформата е замряла, което поставя под въпрос устойчивостта на ключовите промени в съдебната система и борбата с корупцията. Един от най-сериозните проблеми, очертан в доклада, е изключително ниското доверие в съдебната система, както сред гражданите, така и сред бизнеса. Според данните на комисията, едва 27 % от гражданите и компаниите оценяват независимостта на съдилищата като "добра", което е леко покачване спрямо 2024 година, но представлява значителен спад спрямо 2021 г., когато 32 % от гражданите и 43 % от компаниите са имали подобно мнение.
На следващо място, според данни, публикувани на 10.02.2026 г., в годишния индекс за възприятие на корупцията на международната организация Transparency International за 2025 г. България бележи най-лошия си резултат от 2012 г., заемайки 84-то място от 182 държави с едва 40 от 100 точки и е най-зле представящата се членка на ЕС на ред с Унгария. Според доклада на Transparency International само за последните две години резултатът на България се влошава с пет точки. Липсата на напредък по ключови реформи, неизпълнените международни препоръки и неефективното прилагане на антикорупционното законодателство поставят страната в неблагоприятна позиция както в ЕС, така и в процеса на присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Наред с това, по информация от електронната страница на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force (FATF) към края на 2025 г., България остава в „сивия“ списък за пране на пари и продължава да подлежи на засилено наблюдение. През месец юни 2025 г. Хърватска,
15
16
Мали и Танзания са премахнати от „сивия“ списък на FATF и България остана единствена европейска държава в него, наред с държави като Буркина Фасо, Камерун, Демократична република Конго, Хаити, Кения, Непал и др.
Същевременно, политическата волатилност през последните години доведе до забавяне в прилагането на практика на структурните мерки, необходими да се ускори усвояването на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост. Сериозно накърненият принцип на върховенство на закона и неизпълнението на поетите ангажименти за реформи в тази насока доведоха до решение на Европейската комисия от 06.10.2025 г. да забави превеждането на 214.5 млн. евро, представляващи част от второто плащане за България по Плана за възстановяване и устойчивост заради неизпълнение на една от ключовите цели - реформата на Комисията за борба с корупцията. В началото на м. ноември България получи нов транш от 438.6 милиона евро, с които е усвоила 29.5 % от договорените 6.17 млрд. евро по Механизма за възстановяване и устойчивост. В края на годината България получи 1.47 млрд. евро по третото плащане от НПВУ, като ЕК отново „замрази“ превеждането на 152 млн. евро заради неслучващата се антикорупционната реформа и ясно посочи, че окончателното освобождаване на пълния размер на средствата ще зависи от реалното изпълнение на оставащите реформи.
Не на последно място, цената на електроенергията в България продължава да бъде сред най-високите в цяла Европа, според реалните данни за търговията с електроенергия на енергийните борси в Европейския съюз, а цената на електроенергията в Европа продължава да бъде значително по-висока в сравнение с Азия и Северна Америка. Това поставя европейския, а оттам и българския бизнес в по-неблагоприятна конкурентна позиция. На европейско ниво, историческите разделения между Източна, Централно-Западна и Северна Европа все още оказват влияние върху мрежовите възможности, поради което усилията за подобряване на свързаността в посока интегриране на националните енергийни мрежи в по-широк европейски контекст следва да бъдат значително ускорени. Ключово предизвикателство остава и „Зелената сделка“, която наложително и в кратки срокове трябва да бъде сериозно преразгледана, за да не бъде спирачка за индустриалното развитие.
В международен план, в контекста на настоящата геополитическа ситуация, рискове за България са все по-силно обвързани с европейските политики. От една страна те произтичат от непостигането на устойчиви резултати във връзка с ангажиментите на страната ни за осъществяване на сериозни структурни реформи в съответствие с политиките на ЕС. От друга страна ефективността на общите европейски политики в областта на търговските и дипломатическите отношения със САЩ и други търговски партньори, реиндустриализацията чрез намаляване на свръхрегулациите, разходите за бюрокрация и рекалибриране на „Зелената сделка“ и бързото създаване на ефективни механизми за равнопоставено осигуряване на енергийни ресурси на конкурентни цени за всички участници в европейския енергиен пазар стоят в основата на възможността за запазване и повишаване на конкурентоспособността на европейската и в частност - българската икономика.
Влошаването на бизнес средата в Европейския съюз, обусловено от военните конфликти в Украина и Близкия изток, високите ценови нива на енергията, свръх регулацията и липсата на квалифицирани трудови ресурси продължава да демотивира предприемаческата активност и да води до отлив на капитали и понижаване на конкурентоспособността. Европа продължава чувствително да изостава след основните си конкуренти САЩ и Китай по икономически растеж, иновации, високи технологии, демография. Преодоляването на многопосочните предизвикателства изисква цялостна реформа на управлението на ЕС - ускоряване на вземането на стратегически решения, дълбока промяна в управлението на бюджетните разходи на ЕС, планове за действие във всяко водещо направление, „самоограничаване“ и опростяване на правилата и регулациите на ЕС, които се оценяват като най-сериозна пречка за бизнеса и особено за малките и средни предприятия.
На този фон президентът Доналд Тръмп категорично промени водената търговска политика на САЩ. Под неговия натиска, съюзниците в НАТО се съгласиха да повишат разходите си за отбрана до 5 % от БВП до 2035 г., което принуждава европейските правителства да пренасочат
огромни бюджети към превъоръжаване. Отношенията на Европа със САЩ остават обтегнати и продължаващото глобално търговско напрежение представлява сериозен риск за веригите на доставки, разходите за внос, износ и транспорт на стоки по света и би могло да доведе до допълнителна загуба на конкурентоспособност на европейската икономика.
Регулаторният риск е свързан с влиянието на съществуващата нормативна рамка на национално и на европейско ниво или нейната промяна, както и с потенциалната възможност за налагане на санкции вследствие на несъобразяване с тази рамка.
През последните години българският и европейският бизнес продължават да бъдат все по-силно засегнати от интензивно засилващата се европейска и национална регулация в много насоки, включително и увеличаване на фокуса върху въпросите, свързани с устойчивостта. Тенденцията за продължаващо засилване на административната тежест върху бизнеса при отсъствие на разумни и адекватни облекчения силно увеличават разходите, необходими за спазване на новата регулация и свързаните с нея изисквания за отчетност. Продължаващото влошаване на бизнес средата в Европейския съюз, изразяваща се във високи ценови нива на енергията, налагане на множество регулации, които значително повишават административната тежест за бизнеса, наред с новите геополитически предизвикателства, продължава да демотивира предприемаческата активност и води до отлив на капитали от Европа, понижаване на конкурентоспособността и препятства икономическия растеж. През последните години икономиката на ЕС изостава от тази на САЩ и Китай. Делът на ЕС в световната икономика е намалял от 25.8 % през 2004 г. до 17.6 % през 2024 г. За същия период делът на ЕС в глобалния износ спада от 18.9 % до 14 %.
В национален план, липсата на сериозни структурни реформи, насочени към въвеждане на строги мерки за фискална консолидация, би могла да доведе до увеличаване на данъчната и осигурителната тежест за бизнеса и работещите в частния сектор, което ще окаже допълнително негативно влияние върху икономическата активност, наред с очакваните ефекти от глобалните геополитически промени. Според анализи на бизнеса и към настоящия момент данъчноосигурителната тежест в България е по-висока от средната за Европа с широка данъчна основа, върху която се прилагат ниски ставки. Ръст на данъците не би гарантирало повишение на приходите в бюджета, а би довело до намаляване на икономическия растеж и инвестициите.
Освен посочените систематични рискове, дейността на дружествата от групата на Стара планина холд АД е свързана и с несистематични рискове като отраслов риск, касаещ състоянието и тенденциите за развитие на даден отрасъл като цяло и дружество риск, произтичащ от спецификата на фирмата.
Влияние на основните рискове и несигурности
Според икономическия бюлетин на ЕЦБ от декември 2025 година, независимо че напрежението в търговията отслабва, все още нестабилната международна среда би могла да причини смущения във веригите на доставка, да потисне износа и да забави потреблението и инвестициите. Влошаването на нагласите на финансовите пазари в световен план може да доведе до затягане на условията на финансиране, по-голямо нежелание за поемане на риск и по-слаб растеж. Геополитическото напрежение остава сериозен източник на несигурност. От друга страна, планираните разходи за отбрана и инфраструктура успоредно с реформи за повишаване на производителността биха могли да доведат до по-висок растеж от очакваното. Засилването на доверието би могло да стимулира частните разходи.
Перспективата за инфлацията продължава да бъде по-несигурна от обичайното вследствие на все още нестабилната международна обстановка. Тя може да се окаже по-ниска, ако повишението на митническите тарифи в САЩ отслаби търсенето на износ от еврозоната и ако държави със свръхкапацитет увеличат износа си към нея. Нещо повече, поскъпване на еврото може да доведе до го-голямо от очакваното понижение на инфлацията. Засилването на колебливостта и нежеланието за поемане на риск на финансовите пазари могат да доведат до намаляване на търсенето и съответно до забавяне на инфлацията. И обратно, инфлацията може да се окаже по-висока, ако по- голямата фрагментация на световните вериги на доставка доведе
17
до покачване на цените на вноса, ограничаване на предлагането на критично важни суровини и допълнителни ограничения на капацитета в икономиката на еврозоната.
В тези условия ЕЦБ продължава да счита, че фискалните и структурните политики трябва да бъдат насочени към по-продуктивна и конкурентоспособна икономика, което ще спомогне за повишаване на потенциалния растеж и намаляване на ценовия натиск в средносрочен план.
На този фон и в пълно противоречие с обявените през февруари 2025 г. намерения за активна дерегулация с цел подкрепа и насърчаване на конкурентоспособността на европейския бизнес, на 16.07.2025 г. Европейската комисия представи рекорден проектобюджет на ЕС за периода 2028-2034 г. в размер на почти 2 трилиона евро, според който вноските на държавите членки се запазват, но за да бъдат покрити нарасналите разходи - особено свързани със сигурността, зелената трансформация и възстановяването след пандемията - Брюксел залага на пет нови източника на приходи, включително на нов годишен корпоративен данък за средно големи компании, които имат нетен годишен оборот над 100 милиона евро в ЕС. Други два източника на допълнителни приходи се предвижда да бъдат получени от пренасочване на част от приходите от въглеродни квоти (ETS), които в момента постъпват в националните бюджети, с очакван приход за бюджета на ЕС от 9.6 млрд. евро годишно и приходи от нов "въглероден граничен данък", с който следва да бъдат облагани вносните стоки от страни с по-слаби екологични регулации като се предвижда част от тези средства, приблизително 1.4 млрд. евро годишно, също да влязат в бюджета на ЕС. Германия, Нидерландия и Унгария вече отправиха сериозни критики и предупреждение, че „цялостно увеличение на бюджета на ЕС е неприемливо в момент, когато всички държави членки полагат значителни усилия за консолидация на националните си бюджети“ и че предложеният от Европейската комисия нов бюджет за периода 2028-2034 г „няма ясни стратегически основи и би съсипал Европейския съюз“.
В този контекст, изследване на консултантската компания EY за привлекателността на Европа за инвеститорите през 2024 г., публикувано на 17.07.2025 г., сочи спад на преките чуждестранни инвестиции в Европа с 5 % и свиване на работните места с 16 %, а 45 % от анкетираните компании казват, че подходът на Европа към правилата и изискванията намалява привлекателността и като инвестиционна дестинация и че оптимизирането на регулациите и хармонизирането на подходите между държавите членки може да бъде от съществено значение за увеличаване на инвестиционната привлекателност на Европа. Проучването също така установява, че 37 % от компаниите са отложили, отменили или намалили инвестиционните си планове, заради високите цени на електроенергията, сложните регулаторни изисквания и геополитическото напрежение. Базирайки се на мнението на бизнес лидерите от 45 държави, EY предлага план от 12 колективни стъпки за възвръщане интереса на инвеститорите към Европа, които включват намаляване на цените на енергията и увеличаване на енергийната независимост като основен приоритет; оптимизиране на регулациите и хармонизиране на подходите между държавите членки; намаляване корпоративните данъчни ставки и предсказуемост на данъчна среда; нова търговска стратегия; защитата на критични индустрии; ускоряване прехода към нисковъглеродна енергия и опростяване достъпа до програми за декарбонизация; стимулиране на инвестициите в иновации, включително изкуствен интеллект и чиста енергия и др.
На европейско ниво е необходимо цялостно преразглеждане на политиките на съюза във всички ключови аспекти с оглед постигане на условия, който способстват развитието на икономиката и насърчават конкурентоспособността. Таково заключение подкрепят и данните от публикувания първи мониторингов доклад за изпълнение на Антверпенската декларация от 2024 г., които очертават сериозни структурни проблеми в Европа: 83 % от показателите за конкурентоспособност показват стагнация или спад, докато цените на енергията са значително повисоки от тези в други водещи икономики; за последните три години делът на компаниите, които посочват регулациите като основна пречка пред инвестициите е нараснал с 42 %; ЕС е напълно зависим от внос за повече от половината критични суровини; вътрешните бариери в единния пазар създават разходи, еквивалентни на мита от около 65 % за стоки и до 100 % за услуги; иновациите изостават с 20 процентни пункта спрямо Китай и с 15 спрямо САЩ. Преразглеждането на климатичните цели на съюза и прилагането на политики, които не са пречка за
18
19
конкурентоспособността и растежа и не водят до деиндустриализация следва да се превърнат в основен приоритет.
В национален план е наложителна спешна ревизия на бюджетните приоритети на страната ни и въвеждане на строги мерки за фискална консолидация, за да се предотврати потенциална финансова и икономическа криза с тежки последици за бизнеса и обществото. Намаляването на регулаторната и други административни тежести, особено за малкия и среден бизнес, включително чрез въвеждане на електронното управление във всички области, реалната борба със сивата икономика, корупцията, монополизацията и картелизацията, прилагането на структуриран и балансиран подход при формиране и прилагане на националните политики за зелен преход, устойчивото енергийно развитие на страната с отчитане на националните приоритети и гарантиране на енергийните доставки при минимални цени, облекчаването и ускоряването на процедурите за допускане на работници от трети страни и насърчаване на устойчивата им заетост в България следва да се превърнат в реални държавни политики с оглед постигане на стратегическите приоритети на България за членство в ОИСР, което ще обезпечи ускоряване на икономическия растеж и подобряване на качеството на живот у нас.
Същевременно негативните ефекти от съществуването на ценови дисбаланси на европейския пазар на електроенергия и продължителните периоди на свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, системно водят до увеличаване на инфлацията и разходите за производство, както и до влошаване на индустриалната конкурентоспособност и бизнес средата за развитие на вериги на доставки. Ценовите диспропорции в Югоизточна Европа имат устойчив характер. Това състояние продължава и понастоящем, а войната в Украина, както и разрушената и енергийна инфраструктура, но и ограничените междусистемни връзка по границите на Унгария и Хърватия, са предпоставки дисбалансите да се проявяват още дълго време. Преодоляването на тези дисбаланси налага въвеждането на допълнителни национални регулации за адекватна защита на вътрешните потребители, приложими поне до разработването и прилагането на общоевропейски механизми за компенсиране на съществените ценови отклонения. В отговор на тази потребност, предложената от Министерски съвет Програма за компенсиране на разходите за електрическа енергия е предвидено да се прилага за небитовите крайни клиенти само когато среднопретеглената цена за базов товар на сегмента „Ден напред“ на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД за съответния шестмесечен период (от 01.07.2025 г. до 31.12.2025 г. и от 01.01.2026-30.06.2026 г.) е над 240 лева/MWh. По изчисления на Асоциация на индустриалния капитал в България, това на практика означава, че реално програмата не предвижда компенсации за небитовите потребители на електрическа енергия, тъй като среднопретеглена шестмесечна цена за първия период е под 206 лв./MWh, а за следващия шестмесечен период януари-юни 2026 г. очакванията са тя да бъде под 200 лв./MWh докато в същото време цената за м. януари 2026 г. (до 28.01.2026 г. включително) е 150.55 евро (294.45 лв.)/ MWh и е най-висока в ЕС заедно с тези в Румъния и Унгария.
На този фон Българската браншова камара по машиностроене отчита намаление с 30 % на поръчките в сектор машиностроене в България вследствие на кризата в промишлеността у нас през последните три години. Българското машиностроене продължава да отчита сериозни спадове на оборотите от началото на годината досега, като очакванията са след края на 2025 г. да има задържане на негативната тенденция. Данните за продължаващ спад на производството са силно обезпокоителни за перспективите за икономическия растеж на България, тъй като машиностроенето е основен бранш в индустрията на страната ни и през последните години обемът на машиностроителната продукция формира над 10 % от брутния вътрешен продукт
Основен риск, с нарастващо негативно влияние пред всеки бизнес в България остава липсата и самата подготовка на кадри – липсват както специалисти с висока и средна квалификация, така и кадри с ниска квалификация. Наред с негативната демографска тенденция в страната, отсъствието на държавна политика, облекчаваща трудовата имиграция и съгласувана с бизнеса методология за планиране и обучение на кадрите, недостигът на човешки ресурс продължава да бъде ключов проблем пред бизнеса и част от причините за оттегляне на международни компании от страната ни. Същевременно прилагането на неадекватна политика по
20
доходите, чрез увеличивание на минималната работна заплата абсолютно непропорционалното на ръста на производителността и на инфлацията задълбочава този проблем като допълнително влошава бизнес средата и води до уравниловка, която демотивира работниците и служителите.
В тези условия компаниите от групата на Стара планина холд АД полагат сериозни усилия да гарантират обезпечеността си с поръчки и през 2026 г., както и да запазят пазарните си позиции. Дружествата продължават инвестиционните си политики, насочени към технологично обновяване, цифровизация на процесите и разширяване на производствените възможности с оглед повишаване на производителността, асортимента и качеството на произвежданата продукция паралелно с политиките си по оптимизация на производствения процес и стимулиране на заетите в групата лица.
Рискови са възможните изменения в търсенето на произвежданата продукция и промени в ценовите равнища, качеството, надеждността и платежоспособността на потребителите, използваните технологии и организацията на производството.
Четири от предприятията в инвестиционния портфейл на Стара планина холд АД (борсов код SPH) са публични компании, което е предпоставка за ограничаване на ликвидния риск. Това са: „M+C Хидравлик“ АД MSH, „Хидравлични елементи и системи“ АД HES, „Елхим Искра“ АД ELHM и „Българска роза“ АД ROZA.
Допълнителна информация за рисковете, пред които са изправени публичните дружества от портфейла на СТАРА ПЛАНИНА ХОЛД АД, можете да намерите в собствените им публикации съгласно изискванията на закона:
- M+C Хидравлик АД, град Казанлък: линк
- Хидравлични елементи и системи АД, град Ямбол: линк
- Елхим-Искра АД, град Пазарджик: линк
- Българска роза АД, град Карлово: линк
III. Информация за сделки със свързани и/или заинтересовани лица
Няма сделки между свързани и/или заинтересовани лица, сключени през отчетния период на 2025 година, които са повлияли съществено на финансовото състояние или резултатите от дейността на дружеството в този период, с изключение на посоченото в следващия раздел.
IV. Информация за нововъзникнали съществени вземания и/или задължения за отчетния период
През отчетното четвърто тримесечие на 2025 година няма нововъзникнали съществени вземания и/или задължения за дружеството.
V. Информация съгласно приложение № 4 на Наредба № 2 на КФН
Промяна на лицата, упражняващи контрол върху дружеството Няма.
Откриване на производство по несъстоятелност за дружеството или за негово дъщерно дружество и всички съществени етапи, свързани с производството Няма.
Сключване или изпълнение на съществени сделки Няма.
Решение за сключване, прекратяване и разваляне на договор за съвместно предприятие Няма.
Промяна на одиторите на дружеството и причини за промяната Няма.
Образуване или прекратяване на съдебно или арбитражно дело, отнасящо се до задължения Няма.
или вземания на дружеството или негово
дъщерно дружество, с цена на иска най-малко
10 на сто от собствения капитал на
дружеството
Покупка, продажба или учреден залог на
дялови участия в търговски дружества от
емитента или негово дъщерно дружество
Други обстоятелства, които дружеството
счита, че биха могли да бъдат от значение за
инвеститорите при вземането на решение да
придобият, да продадат или да продължат да
притежават публично предлагани ценни книжа
Няма.
Информацията е посочена в раздел I от този
документ.
Медия
Стара планина холд АД разкрива регулираната информация пред обществеността чрез
информационната медия Екстри Нюз.
Вътрешната информация за Стара планина холд АД по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 596/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно обстоятелствата, настъпили
през 2025 година е публикувана на електронната страница на дружеството в раздел Новини:
https://www.sphold.com/novini, както и в медията Екстри Нюз:
http://www.x3news.com/?page=Company⌖=InsiderInformation&BULSTAT=121227995&MESSAGE_TYPE=2,
чрез която дружеството оповестява публично вътрешната информация.
Този документ е изготвен в съответствие с чл. 100о, ал. 4, т. 2 от ЗППЦК.
Vasil
Georgiev
Velev
Digitally signed
by Vasil Georgiev
Velev
Date: 2026.02.27
10:59:50 +02'00'
Изпълнителен директор: Васил Велев