M+S Hydraulic AD

Quarterly Report • Nov 25, 2025

ПУБЛИЧНО УВЕДОМЛЕНИЕ ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ

пояснителни бележки за трето тримесечие на 2025 година (на консолидирана база)

В консолидираните отчети са включени "М+С Хидравлик" АД и неговите дъщерни дружества "Lifam Hidravlika" doo, Сърбия, "М+S Hydraulic" GmbH, Германия, Oleotecno Hydraulic Components Srl. Италия.

Печалба. Консолидираната брутна печалба на групата за деветмесечието на $2025~\rm f.$ е в размер на $10~663~\rm xun.$ лв., която отчита увеличение от 0.1~% спрямо консолидираната брутна печалба за същия период на $2024~\rm f.$

Приходи. Консолидираните приходи от продажби към 30.09.2025 година са в размер на 114001 хил. лв. и отчитат увеличение от 3.54 % спрямо консолидираните приходи за същия период на предходната година.

I. Информация за важни събития, настъпили от началото на финансовата година до края на съответното тримесечие, и за тяхното влияние върху финансовите резултати

Общото събрание на акционерите на M+C Хидравлик АД, проведено на 20.05.2025 година реши да разпредели сума в размер на 10 252 632 (десет милиона двеста петдесет и две хиляди шестстотин тридесет и два) лева за изплащане на дивиденти при следните параметри:

• 1.1. Брутна сума на акция: 0.26 лева; Нетна сума след приспадане на 5~% данък 0.247 лв. на акция.
• 1.2. Начало на изплащане на дивидента: 15.07.2025 год.;
• 1.3. Срок за изплащане на дивидента шест месеца;
• 1.4. Начин на изплащане: чрез "Централен Депозитар" АД и Интернештынъл Асет банк АД.

Няма други значими събития, настъпили през отчетния период от началото на финансовата година, оказали влияние върху резултатите във финансовия отчет.

Подробна информация относно настыпилите важни събития от началото на финансовата година до края на отчетното деветмесечие на 2025 година за М+С Хидравлик АД, както и друга информация, която би могла да бъде от значение за инвеститорите регулярно се оповестява от дружеството съгласно нормативните изисквания чрез избраната информационна медия Екстри Нюз.

През деветте месеца на 2025 г. дейността на М+С Хидравлик АД и дружествата от групата продължи да бъде обусловена от влиянието на негативни фактори, оказващи силно влияние върху глобалните търговско-икономическите отношения. Световната икономика остана силно повлияна от сложната геополитическа обстановка, която продължава да поражда несигурност и колебания на международните пазари. Сред основните фактори, които оказват влияние на бизнеса, са търговската политика на САЩ, напреженията между водещите икономически сили и регионални конфликти, които влияят пряко върху глобалните доставки, цените на суровините и динамиката на търсенето. Митата, въведени от администрацията на президента Тръмп, обхващащи широк кръг стоки, продължиха да създават несигурност при дългосрочните договори, особено в машиностроенето. Паралелно, военният конфликт между Русия и Украйна и ескалацията на напрежението в Близкия изток оказаха допълнителен натиск върху енергийните пазари и доведоха до периодични повишения в цените на горивата и металите.

Несигурността относно тенденцията на развитие на икономиката е изразена и в РМІ-индексът при производителите като данните за месец септември 2025 г. показват, че за еврозоната той се е

понижил до 49.8 пункта спрямо тригодишния връх от 50.7 пункта, отчетен през предходния месец, което отново поставя европейския промишлен сектор в територия на свиване под границата от 50 пункта. В Австрия стойността на PMI на производителите се понижи до 47.6 пункта през септември 2025 г., с което отчита тримесечно дъно и една от най-ниските стойности за Европа. В Германия индексът се понижи до 49.5 пункта в сравнение с 49.8 през август, което показва почти стагнация в производствения сектор поради повишените нива на несигурност, силната конкуренция от чужбина и въздействието на американските тарифи. Настроенията на мениджърите по покупки в Австрия и Германия, обаче, могат да бъдат разглеждани като не толкова песимистични на фона на продължилият много дълго период на дълбока рецесия. Като цяло в Европа мениджърите по покупките остават оптимистично настроени, че през следващите 12 месеца производството ще се повиши спрямо сегашните нива, въпреки че оптимизмът е най-слаб от месец април 2025 г. насам. В САЩ PMI индексът също отчита понижение до 52 пункта от 53 през август, когато е отчетена найвисоката стойност за последните три години. Новите поръчки за американската промишленост нарастват за девети пореден месец, но с по-бавен темп, тъй като тарифите от страна на САЩ предизвикаха серия от търговски спорове с основни партньори, което доведе до спад в продажбите от Канада и Мексико. Въпреки лекият спад на индекса Индия продължава уверено да води класацията с 57.7 пункта през септември 2025 г. в сравнение със 17-годишния връх от 59.3 пункта, отчетен през август като нивото на индекса остава значително над дългосрочната средна стойност. В Китай PMIиндексът при производителите се е повишил до стойност от 51.2 пункта, отчитайки най-високото ниво от март насам, а новите поръчки за износ отчитат увеличение за първи път от шест месеца.

В глобален мащаб PMI на производителите показва лек спад в края на третото тримесечие (от 50.9 пункта през август до 50.8 пункта през септември 2025 г.), но през последните два месеца се наблюдават най-високите последователни стойности на PMI от юни 2024 г. насам, което показва един от най-добрите периоди за промишления сектор след пандемията. Според S&P Global общият темп на растеж на производството обаче остава сравнително слаб, а покачването на търсенето е недостатъчно, за да повиши нивата на заетост в световен мащаб. Вследствие на това заетостта спадна незначително през септември на фона на по-нататъшно намаляване на глобалните поръчки, които намаляват вече 39 последователни месеца.

Притеснително продължава да бъде състоянието на икономиката на Германия, която е основен търговски партньор на дружеството. По предварителни данни на германската статистическа служба Дестатис, промишленото производство в Германия се е увеличило с 1.3 процента през септември 2025 г. спрямо предходния месец. Общо за промишлеността, с изключение на енергетиката и строителството, производството нараства с 1.9 процента спрямо август. Въпреки месечния ръст послабо променливото сравнение на тримесечна основа показва спад от 0.8 процента през третото тримесечие спрямо второто. На годишна база - спрямо септември 2024 г. - производството в промишлеността (без енергетика и строителство) намалява с 1.2 процента. Федералната статистическа служба отбелязва, че въпреки ограниченото възстановяване през септември активността в индустрията остава нестабилна на фона на слабия външен пазар и високите производствени разходи. След свиването на икономиката на Германия с 0.7 на сто през 2023 г. и с 0.5 на сто през 2024 г. очакванията на Бундесбанк са БВП на страната да нарасне през 2025 г. между 0.1 и 0.2 на сто, ревизирана надолу прогноза спрямо очакваните по-рано 0.3 на сто. Това затвърждава позициите на германската икономика на една от най-слабо представящите се в рамките на еврозоната, като нейният огромен индустриален сектор, който обикновено е важен двигател на растежа, ще продължи да бъде спънка за цялата европейска икономика.

Тенденцията за продължаващ спад в българската индустрията се потвърждава от предварителните сезонно изгладени данни на Националния статистически институт, които сочат, че през септември 2025 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство, който измерва измененията в произведената продукция на българските промишлените предприятия и оценява средното изменение на производството между два времеви периода, отчита намаление от 5.5 % спрямо същия месец на предходната година при отчетено повишение от 3.3% спрямо предходния месец. След като повече от две години индексът показва отрицателни стойности на годишна база с отчетени ръстове единствено през септември и ноември 2024 г., от декември вече десет поредни месеца индексът на промишленото производство в България продължава да отчита тенденцията на спад.

На този фон по данни на НСИ към месец септември 2025 г., стокообменът на България с основните търговски партньори от ЕС и трети страни се свива за пореден месец. Отчетен е спад по отношение на износа на български стоки и ръст по отношение на вноса у нас. През периода януари - септември 2025 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 61 998.1 млн. лв., което е с 4.8 % по-малко в сравнение със същия период на 2024 г., а отчетеният ръст на вноса за същия период е 3.8 %. За периода януари - септември 2025 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 13 603.6 млн. лева.

Същевременно в обявения на 14.10.2025 г. доклад "Перспективи за световната икономика" МВФ прогнозира, че икономическият растеж на България ще се ускори до 3 процента през 2025 г. и до 3.1 процента догодина спрямо темпа от 2.8 процента през 2024 година. Оценките за растежа са повишени спрямо априлската прогноза на МВФ, когато за страната ни се предвиждаше растеж от съответно от 2.5 процента за 2025 г. и 2.7 процента за 2026 г. Инфлационните очаквания са коригирани леко надолу за текущата година до 3.6 на сто спрямо предвижданите 3.7 % през април и нагоре за догодина до 3.4 на сто при предвиждана инфлация от 2.3 на сто в предходния доклад на МВФ.

В този контекст към 30.09.2025 г. М+С Хидравлик АД отчита консолидирани нетни приходи от продажби на стойност 114.01 млн. лева, което представлява повишение от 3.54% в сравнение с деветмесечието на 2024 година и понижение от около 41 % спрямо същия период на 2023 г. Консолидираните приходи от продажби само за третото тримесечие на 2025 г. отчитат увеличение от 11.46 % спрямо същия период на 2024 година и понижение от 41.38 % спрямо консолидираните приходи за третото тримесечие на 2023 г. Дружеството продължава да работи в условия на променлива пазарна среда като запазва стабилни позиции на основните си експортни пазари – САЩ, Канада, Азия, Австралия и Европейския съюз.

Консолидирани нетни приходи от продажби по тримесечия вкл. актуализирана прогноза (млн. лева)

*очакване

За четвъртото тримесечие на годината очакваме консолидираните приходи да надхвърлят 39 млн. лева. и с прогнозните приходи за второто полугодие на 2025 година очакваме да отчетем ръст от над 9 % спрямо второто полугодие на предходната година и понижение от около 31 % спрямо продажбите през второто полугодие на 2023 г. На този етап ръководството на дружеството понижава прогнозните си очаквания като предвижда консолидираните нетни приходи от продажби за 2025 г. да достигнат около 153.59 млн. лева.

Консолидирани продажби по шестмесечия (млн. лв.)

*очакване

М+С Хидравлик АД продължава строителството на нов завод за производство на хидравлични мотори в гр. Казанлък. Инвестиционният проект се изпълнява върху терен с площ 34 413 кв.м., собственост на дружеството. С изграждането на този нов завод ще се разшири производствения капацитет на М+С Хидравлик АД с над 30 % като ще бъде възможно да се постигнат дългосрочните цели за разширяване на пазарния дял на фирмата. Това ще се реализира чрез внедряването на найсъвременни технологии и CNC машини с висока степен на автоматизация и роботизация на производствени операции и процеси. В новия завод ще бъдат разположени няколко производствени участъка за механична обработка и процеси по нанасяне на покрития (боядисване и манганофосфатиране), съвременен логистичен център за експедиция, спомагателни помещения за ремонт и обслужване на машини и съоръжения, пречиствателна станция и складове за заготовки и готова продукция.

Факторите, които ще продължат да оказват влияние върху дейността и до края на 2025 година са пазарните цени на суровини и материали за производство, транспортът на доставките, регионалната пазарна цена на работната сила, цените на енергийните ресурси и обезпечеността на доставките им. Предвид продължаващия военен конфликт в Украйна и несигурността в Близкия изток, към датата на изготвяне на настоящия доклад оценяваме рисковете, свързани с осигуряване на доставките на материали и енергия, както и с реализацията на готова продукция към партньори, свързани със засегнатите региони като повишени.

Макроикономическото развитие на страната, нестабилната политическа обстановка, финансовата политика, както и геополитическите фактори продължават да бъдат най-тревожните обстоятелства, които ще продължат да оказват влияние върху бизнеса и може да доведат до коригиране на очакваните бизнес резултати.

Няма други значими събития през тримесечието и от началото на финансовата година, оказали влияние върху резултатите във финансовия отчет освен продължаващото напрежение относно търговските политики в глобален аспект, военните конфликти в Украйна и Близкия Изток и произтичащите от тях негативни ефекти върху икономическата активност, търговските отношения, цената на основните суровини и материали, включително на енергоносителите и инфлацията.

ІІ. Описание на основните рискове и несигурности, пред които е изправен емитентът през останалата част от финансовата година

Рискът изразява неопределеността /несигурността/ на дадено събитие. Отклоненията на действително постигнатите резултати в сравнение с планираните и базисни резултати могат да се пресметнат и чрез тях да се измери риска. Рискът свързан с дейността на даден икономически субект е резултат от наслагването на два отделни типа рискове. Първият е систематичният риск и е свързан с риска, генериран от икономиката като цяло в резултат от колебанията на основните макроикономически показатели, а вторият тип - несистематичния риск, е свързан с естеството на дейност на фирмата.

Систематичният риск включва: политически риск; риск от изменение на валутния курс; риск от изменение на лихвените равнища; инфлационен риск и данъчен риск, риск от промяна на икономическата среда.

Несистематичният риск е свързан с риска, които се поражда от конкретния характер на дейността на дружеството и специфичната среда на отрасъла, към който емитентът принадлежи. Той включва: секторен /отраслов/ риск и фирмен риск.

Общ макроикономически риск: Макроикономическите условия и тенденции за развитие на пазара и макросредата, в която дружествата оперират са систематичен риск, който не може да бъде управляван и контролиран от корпоративното ръководство на дружеството, но оказва съществено влияние върху дейността и резултатите на предприятията.

Към края на деветмесечието на 2025 г. глобалната икономика се намира в състояние на умерен, но нестабилен растеж, характеризиращ се с висока степен на несигурност и структурни промени в световните икономически и търговски отношения. Международните финансови институции – МВФ, Световната банка, ОИСР и ООН – потвърждават, че световната икономика навлиза в нов етап, в който растежът остава ограничен, а геополитическите и фискални рискове продължават да оказват значително влияние върху бизнес климата и международните пазари.

Според информация от икономическия бюлетин на ЕЦБ от септември 2025 г. икономиката отбеляза съвкупен прираст от 0.7 % през първата половина на 2025 г. благодарение на устойчивото вътрешно търсене. Данните по тримесечия отчитат по-силен растеж през първото и по-слаб през второто тримесечие отчасти като отражение на първоначалното засилване на международната търговия преди очакваното повишение на митата, последвано от неутрализирането на този ефект. Търговските мита и свързаната с тях несигурност допринесоха за резките колебания на икономическата активност през първата половина на 2025 г. Въпреки че новото търговско споразумение между САЩ и ЕС предполага по-високи мита върху износа от еврозоната за САЩ, то спомогна за намаляването на несигурността по отношение на търговската политика. Общото влияние на промяната върху глобалните политически условия ще стане ясно обаче с течение на времето. Очакванията на експертите на ЕЦБ са средният годишен растеж на реалния БВП да бъде 1.2 % през 2025 г., 1.0 % през 2026 г. и 1.3 % през 2027 г. В сравнение с макроикономическите прогнози от юни 2025 г. прогнозата за растежа на БВП е ревизирана нагоре с 0.3 процентни пункта за 2025 г., което отразява по-добрите от очакваните входящи данни и инерционния ефект от ревизирането на историческите данни. Поскъпването на еврото и по-слабото външно търсене (отчасти свързано с малко по-високи мита от прогнозираните през юни ) доведоха до низходящо ревизиране с 0.1 процентни пункта за 2026 г. Прогнозите за 2027 г. остават без промяна.

Според най-актуалните сезонно изгладени данни на Евростат през септември 2025 г. обемът на промишленото производство се е увеличил с 1.2 % в еврозоната и с 2.0 % в ЕС в сравнение с септември 2024 г. На месечна основа (спрямо август 2025 г.) промишленото производство е отчело повишение с 0.2 % в еврозоната и с 0.8 % в ЕС, като през август 2025 г. индустриалното производство е спаднало с 1.1% в еврозоната и с 0.9% в ЕС. През септември 2025 г. най-голям годишен спад на индустриалното производство е отчетен в България (-5.6 %), Люксембург (-3.4%) и Литва (-2.3 %).

Икономическата прогноза на Европейската комисия от есента на 2025 г., оповестена на 17.11.2025 г. предвижда реалният БВП на ЕС да нарасне с 1.4% през 2025 г. и 2026 г., достигайки 1.5% през 2027 г. Очаква се еврозоната да отрази тази тенденция и реалният БВП да нарасне с 1.3% през 2025 г., 1.2% през 2026 г. и 1.4% през 2027 г. За България, растежът на БВП се очаква да бъде 3% за 2025 г., 2.7% за 2026 и 2.1 за 2027 г.

По данни на НСИ през септември 2025 г. общият показател на бизнес климата се увеличава с 0.6 пункта спрямо август (от 20.2 % на 20.8 %), като ръст на показателя е регистриран в промишлеността и в търговията на дребно. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се покачва с 0.5 пункта (от 18.3 % на 18.8 %), което се дължи на подобрените оценки на промишлените предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Според тях през последния месец има известно увеличение на осигуреността на производството с поръчки, което е съпроводено и с повишени очаквания за производствената активност през следващите три месеца. Основните проблеми, ограничаващи дейността в сектора, остават несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила, включително квалифицирана, посочени съответно от 40.9 % и 36.6 % от предприятията, следвани от недостатъчно търсене от чужбина – 25.8 % и недостатъчно търсене от страната – 24.9%. Прогнозите на мениджърите относно продажните цени в промишлеността са те да запазят своето равнище през следващите три месеца.

Бизнес климат в промишлеността

Източник: НСИ

Според най-актуалния преглед на световната икономика от октомври 2025 г. МВФ прогнозира растеж на световната икономика от 3.2 на сто за текущата година и 3.1 на сто за 2026 г. докато през април очакванията бяха за растеж от съответно 2.8 на сто и 3 на сто под натиска на шока, провокиран от митата, обявени от първоначално от САЩ. Въпреки това експертите на Фонда предупреждават, че перспективите остават "мрачни". Несигурността в търговската политика остава висока, поради липсата на ясни, прозрачни и трайни споразумения между търговските партньори – като вниманието вече започва да се насочва не толкова към самите нива на митата, а към тяхното въздействие върху цените, инвестициите и потреблението, посочват експертите на Фонда. За еврозоната МВФ прогнозира растеж от 1.2 на сто за 2025 г. и 1.1 на сто, а за Германия - най-голямата икономика във валутния съюз, се очаква да избегне рецесия с макар и минимален растеж от 0.2 на сто тази година и 0.9 на сто догодина. Икономическият растеж на САЩ се очаква да бъде 2 на сто и 2.1 на сто през двете години, обхванати от прогнозата. За Китай - втората по големина световна икономика и първа по паритет на покупателна способност, се прогнозира забавяне до 4.8 на сто тази година и 4.2 на сто догодина спрямо отчетения за 2024 г. темп от 5 на сто. Според експертите на МВФ, положително влияние върху световната икономика могат да окажат постигането на търговски споразумения и намаляване на тарифите, използване на потенциала на ИИ за увеличаване на производителността, както и подобряването на вътрешните политики, чрез правилното прилагане на които страните биха могли да възстановят фискалното си пространство, да оптимизират публичните разходи и да осигурят независима парична политика, за да укрепят икономическата устойчивост и да намалят макроикономическите рискове.

Производственият сектор в Европа показва признаци на възстановяване, но растежът е твърде крехък заради структурни икономически и геополитически трудности от една страна и поради интензивна конкуренция, високи енергийни регулаторни разходи и тежък глобален натиск от друга. Като цяло основните рискове остават зависимостта от внос на енергия, като високите цени на енергията увеличават производствените разходи и инфлацията, особено в промишлеността. Търговските отношения САЩ – Китай и по-специално митническото тарифиране на Китайските стоки в САЩ засилва Китайското предлагане в Европа, което от своя страна представлява намаляване на конкурентоспособността на Европейските производители.

На този фон в България, по предварителни сезонно изгладени данни на НСИ през септември 2025 година индексът на промишленото производство отчита повишение от 3.3 % спрямо предходния месец, но отчита спад от 5.5 % спрямо същия месец на предходната година. На годишна база спад на промишленото производство е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ с 24.7 % и в добивната промишленост - с 19.0 %, а в преработващата промишленост се наблюдава повишение с 0.2 %.

Изменение на индекса на промишленото производство спрямо съответния месец на предходната година (календарно изгладен)

Източник: НСИ

Лихвеният риск е свързан с промени в нивата на пазарните лихвени проценти, които биха могли да доведат до увеличаване на лихвените разходи и съответно намаляване на финансовия резултат на дружествата от групата.

На заседанието си на 11 септември 2025 г. Управителният съвет на ЕЦБ реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на банката. В момента инфлацията е на равнище около средносрочната цел от 2 % и оценката на Управителния съвет за прогнозата ѝ остава като цяло непроменена.

След заседанието на Управителния съвет по паричната политика през юли 2025 г. краткосрочните пазарни лихвени проценти се повишиха, а дългосрочните лихвени проценти като цяло останаха непроменени. Предишните понижения на лихвените проценти от Управителния съвет обаче продължиха да допринасят за поевтиняването на заемите за предприятията през юли. Средният лихвен процент по новите кредити за фирми се понижи до 3.5 % през юли спрямо 3.6 % през юни. Разходите за емитиране на пазарен дълг останаха непроменени – 3.5 %. Кредитите за предприятията отбелязаха нарастване с 2.8 % – малко по-голямо спрямо юни, докато растежът на емитираните корпоративни облигации се ускори до 4.1 % спрямо 3.4 %. През юли средният лихвен процент по новите ипотечни кредити отново остана непроменен на ниво от 3.3 %, а растежът на ипотечното кредитиране се ускори до 2.4% спрямо 2.2 %.

На заседанието по паричната политика на 30 октомври 2025 г. Управителния съвет отново реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ, тъй като инфлацията остава близо до средносрочната цел от 2 % и оценката му за перспективата за нея се запазва като цяло непроменена. Перспективата обаче остава несигурна, особено поради продължаващите търговски спорове в глобален план и геополитическото напрежение.

По данни на БНБ, основният лихвен процент за деветте месеца на 2025 г. отчита последователно и постепенно намаляване границите от 2.95 процентни пункта към 01.01.2025 г. до1.82 процентни пункта към 01.09.2025 г.

Инфлационният риск е свързан с вероятността от значително покачване на покупните цени на стоки и услуги, което води до намаляване на доходите, свиване на потребителското търсене и ограничаване растежа на икономиката на страната. Инфлацията може пряко да повлияе върху реалната възвръщаемост на дадена инвестиция, тъй като при висока инфлация, дори и високи номинални доходи могат да се окажат с отрицателна номинална възвръщаемост.

През 2025 г. инфлационният натиск постепенно отслабва, но остава над целевите равнища на централните банки. Средната инфлация в страните от ОИСР се очаква да бъде около 4.2 %, като различията между регионите остават съществени. Световната търговска организация отчита умерено възстановяване на международната търговия със стоки, като прогнозира растеж от около 2.4 % за 2025 г., като основни двигатели са развиващите се пазари в Азия и Африка, докато трансатлантическите потоци между Европа и Северна Америка остават нестабилни.

По информация от икономическия бюлетин от септември 2025 г. общата инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да остане без промяна на ниво около 2 % до края на 2025 г. и да се понижи до 1.7 % през 2026 г., след което да се повиши до 1.9 % през 2027 г. Спадът през 2026 г. отразява постепенно по-нататъшно забавяне при неенергийните компоненти, като енергийната инфлация се очаква да остане нестабилна, но и да нараства през прогнозния период отчасти поради влизането в действие през 2027 г. на новата система за търговия с емисии (СТЕ2). ХИПЦ инфлацията, без компонентите енергоносители и храни, се очаква да се понижи от 2.4 % през 2025 г. до 1.9% през 2026 г. и до 1.8 % през 2027 г., като натискът върху заплатите да отслабва и инфлацията при услугите да се забавя, а поскъпването на еврото да дава отражение върху веригата на ценообразуването и да намалява инфлацията при стоките. В сравнение с прогнозите от юни 2025 г. перспективата за общата ХИПЦ инфлация е ревизирана нагоре с 0.1 процентни пункта за 2025 г. и 2026 г. Това се дължи на допусканията за по-високи цени на енергийните суровини, както и на закъснелите ефекти от по-високите международни цени на хранителните стоки, които изцяло неутрализират последиците от поскъпването на еврото. За 2027 г. проявяващите се със закъснение ефекти от поскъпването на еврото се очаква да доминират, което води до низходяща ревизия от 0.1 процентни пункта.

Очакванията на МВФ, изложени в доклада "Прогнози за световната икономика" от октомври 2025 г. са инфлацията на световно ниво да бъде 4.2 процента тази година и 3.7 на сто догодина, като измененията както спрямо доклада от април, така и спрямо корекциите, оповестени през юли са минимални.

Според данни на Евростат от 17.10.2025 г., изчислени спрямо хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), темпът на инфлация в Европейския съюз се ускорява през септември до 2.6 на сто на годишна база спрямо 2.4 на сто, отчетени за август. За същия период в еврозоната годишната инфлация се повишава до 2.2 на сто в сравнение с 2.0 на сто през месец август. Най-ниските годишни темпове са регистрирани в Кипър (0.0 %), Франция (1.1 %), Италия и Гърция (и двете по 1.8 %). Най-високите годишни темпове са регистрирани в Румъния (8.6%), Естония (5.3 %), Хърватия и Словакия (и двете по 4.6%). В сравнение с август 2025 г. годишната инфлация е спаднала в осем държави членки, останала е стабилна в четири и се е повишила в петнадесет.

Очакванията, отразени в Икономическата прогноза на Европейската комисия от есента на 2025 г., са инфлацията в еврозоната да продължи да намалява до 2.1% през 2025 г. и да се задържи около 2% през прогнозния период. Очаква се инфлацията в ЕС да остане малко по-висока, като спадне до 2.2% през 2027 г. Прогнозата за инфлацията в България е съответно 3.5% за 2025 г., 2.9% за 2026 г. и 3.7% за 2027 г.

По данни на НСИ през септември 2025 г. месечната инфлация, измерена чрез ИПЦ е -0.8 %, а годишната инфлация за септември 2025 г. спрямо септември 2024 г. е 5.6 %. Инфлацията от началото на годината (септември 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 3.4 %, а средногодишната инфлация за периода октомври 2024 - септември 2025 г. спрямо периода октомври 2023 - септември 2024 г. е 3.8 %. През септември 2025 г. месечната инфлация, измерена чрез ХИПЦ е -0.6 %, а годишната инфлация за септември 2025 г. спрямо септември 2024 г. е 4.1 %. Инфлацията от началото на годината (септември 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 2.7 %, а средногодишната инфлация за периода октомври 2024 - септември 2025 г. спрямо периода октомври 2023 - септември 2024 г. е 3.1 %.

Валутният риск е вероятността от евентуална промяна на валутния режим на страната (валутен борд), което би довело или до обезценяване на лева или до поскъпване на лева спрямо чуждестранните валути. Съгласно действащото законодателство в страната, курсът на българският лев е фиксиран в съотношение EUR 1 = BGN 1.95583.

На 08.07.2025 г. България получи и последното необходимо одобрение за присъединяването си към еврозоната от 1 януари 2026 г. След като Европейският парламент гласува за преминаването на страната ни към еврозоната, Съветът на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) одобри три правни акта, с които се приключва процесът по одобрение - относно приемането на еврото от България от 1 януари 2026 г. съгласно Член 140, параграф 2 от ДФЕС; относно въвеждането на еврото в България съгласно Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета; и относно обменния курс 1 евро = 1.95583 лева за България съгласно Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета. С това приключи успешно процесът по одобрение на кандидатурата ни за членство и страната ни официално ще се присъедини към еврозоната от 1 януари следващата година. Превалутирането ще бъде извършено по фиксирания курс 1 евро = 1.95583 лева, поради което не съществува риск от обезценяване на лева спрямо европейската валута, но съществува риск от неблагоприятни промени на курса на еврото спрямо други основни валути, като щатски долар, швейцарски франк, британски паунд и др.

Предвид експортната ориентираност на дружеството, промените в стойностите на валутите оказват определен ефект и са рисков фактор за дейността им. Валутните курсове влияят върху приходите от продажби в чужбина и разходите по доставки на суровини от внос, основната част от продажбите и доставките от внос са договорени в евро, поради което влиянието на този риск върху дейността е значително намалено.

Политическият риск е вероятността от възникване на сериозни вътрешнополитически сътресения, които да доведат до негативна промяна в икономическата програма на правителството и неговите приоритети за стопанско развитие, в резултат на което средата, в която оперират дружествата да се промени в отрицателна посока, a инвеститорите да понесат загуби. Степента на политическия риск се определя с вероятността за промени в неблагоприятна посока на водената от правителството дългосрочна икономическа политика, които могат да имат негативно въздействие върху инвестиционните решения.

Към датата на това уведомление, политическата нестабилност в страната от последните четири години не изглежда да е устойчиво преодоляна и продължава да се оценява като основен фактор, влияещ негативно не само върху икономическата активност и бизнес средата, но и върху всички обществени системи в страната. Изпълнението на бюджета за 2025 г. продължава да предизвиква нарастваща тревога относно дългосрочната фискална устойчивост, тъй като темпът на нарастване на бюджетните разходите продължава значително да изпреварва този на нарастване на приходите. По данни на МФ бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към септември 2025 г. е отрицателно в размер на 6 055.7 млн. лв. (2.7 % от прогнозния БВП). То се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 4 354,1 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 1 701.6 млн. лева при положение, че традиционно най-голямото струпване на разходи е в последното тримесечие на годината. Справка с данните за предходни периоди показва, че толкова голям дефицит по това време на годината не е бил отчитан през последните поне две десетилетия - нито като абсолютна стойност, нито като дял от икономиката. На този фон Фискалният съвет представи прогноза, според която бюджетният дефицит на страната може да достигне 9.4 млрд. лева (приблизително 5.1 на сто от БВП на касова основа) към края на 2025 г.

Същевременно с проекта за държавен бюджет за 2026 г. средносрочната бюджетна рамка се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37.6 млрд. евро (31.3% от БВП) през 2026 г., 43.5 млрд. евро (34.2% от БВП) през 2027 г. и 49.0 млрд. евро (36.6 % от БВП) през 2028 г. За 2026 г. са предвидени нови заеми за 20.5 млрд. лв. (около 10.5 млрд. евро), което ще утрои и разходите за лихви по обслужването на дълга. Сериозен проблем е и продължаващото необоснованото увеличение на заплатите в държавния сектор, което надвишава реалните нива на инфлация за сметка на увеличаване на осигурителните вноски за фонд "Пенсии" с 2 пр.п. от 01.01.2026 г., (което води до над 10% ръст на разхода за осигурителни вноски за фонд "Пенсии"), двойно увеличаване на ставката на данъка върху доход от дивиденти и увеличение на максималния осигурителен доход до 4 600 лв. Водещи икономисти и бизнеса изразиха притеснение, че тази бюджетна политика на правителството задълбочава риска от неустойчива фискална спирала, застрашаваща макроикономическата стабилност и средносрочния и дългосрочен икономически растеж на страната. Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) излезе с категорична позиция, че тази бюджетна рамка не защитава конкурентоспособността на българската икономика, игнорира необходими реформи и продължава неефективното харчене на ресурси, включително на финансови средства, взети назаем.

Управителят на БНБ Димитър Радев също изрази притеснение, че бюджетът за 2026 година е изправен пред сериозни трудности, като обърна внимание, че срещу взимането на дълг трябва да стоят инвестиции и икономически растеж, а срещу увеличението на заплатите – реформи, а при положение, че има редица системи, в които разходите за заплати са 70-80, дори над 90 % от общите им разходи не може да се говори за ефективност.

Същевременно в рамките на оценките на Европейската комисия - част от есенния пакет документи, оповестени на 25.11.2025 г. в рамките на Европейския семестър, който анализира ключовите икономически и социални предизвикателства в ЕС и предлага политически насоки на държавите членки, България е посочена сред държавите, оценени като изложени на риск от несъответствие с фискалната рамка на ЕС. Това означава, че според ЕК съществува опасение, че националната бюджетна политика за 2026 г. може да не отговаря напълно на действащите европейски фискални изисквания. Допълнително в социалната част на анализа, България е включена сред деветте държави, за които ще бъде проведен по-задълбочен преглед през пролетта на 2026 г. Този анализ е свързан с рискове за социалната конвергенция спрямо останалите държави членки, включително предизвикателства като ниска производителност, недостиг на работна сила и умения, както и повисоки нива на бедност или други социални затруднения.

Според доклада "Икономическата свобода по света през 2025 г." на канадския институт "Фрейзър" България се нарежда на 56-то място по икономическа свобода в света сред 165 държави, отстъпвайки с 4 позиции спрямо класацията от предходната година. За поредна година България получава най-нисък резултат по отношение на правната система и правото на собственост, като в тази категория, която измерва върховенството на правото, независимостта на съда, работата на правоохранителните органи, защитата на правото на собственост, страната ни изостава спрямо всички останали страни членки на ЕС. Според доклада в България се наблюдава отстъпление и по отношение на категорията размер на правителството, в която се включват индикатори като дял на преразпределението през бюджета, трансфери и субсидии, размер на държавните активи, данъци. България получава максимална оценка единствено заради плоския данък. Двете категории, в които България получава най-високите си оценки в индекса са стабилност на парите и свобода на международната търговия, които съответно са предопределени от валутния борд и от членството на България в ЕС. Същевременно, в останалите категории, които касаят настоящи политики и изпълнение на реформи, оценките продължават да са ниски, а свободата – ограничена.

Същевременно по информация от електронната страница на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force (FATF) към края на отчетното тримесечие на 2025 г., България продължава да бъде в "сивия" списък за пране на пари и продължава да подлежи на засилено наблюдение. През месец юни 2025 г. Хърватска, Мали и Танзания са премахнати от "сивия" списък на FATF и България остана единствена европейска държава в него, наред с държави като Буркина Фасо, Камерун, Демократична република Конго, Хаити, Кения, Непал и др.

Незадоволително ниво на върховенството на закона в страната ни се констатира и в годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на закона в ЕС, представен на 8 юли 2025 г., Европейската комисия отчита, че България е отбелязала "ограничен напредък" в изпълнението на поетите ангажименти. Европейската комисия изразява своята сериозна загриженост за състоянието на върховенството на закона в България през 2025 година и напомня, че след 2023 година реформата е замряла, което поставя под въпрос устойчивостта на ключовите промени в съдебната система и борбата с корупцията. Един от най-сериозните проблеми, очертан в доклада, е изключително ниското доверие в съдебната система, както сред гражданите, така и сред бизнеса. Според данните на комисията, едва 27 % от гражданите и компаниите оценяват независимостта на съдилищата като "добра", което е леко покачване спрямо 2024 година, но представлява значителен спад спрямо 2021 г., когато 32 % от гражданите и 43 % от компаниите са имали подобно мнение.

Според 37-ото издание на Световната класация за конкурентоспособност за 2025 г. на Института за развитие на управлението - Швейцария (Institute for Management Development – IMD), публикуван на 17 юни, през 2025 г. България заема 57-мо място от общо 69 държави, отбелязвайки напредък само с една позиция спрямо миналата година, когато беше класирана на 58 място, но от 67 икономики. Спрямо предходната 2024 година, страната ни бележи спад по отношение на икономическата ефективност (от 45-то на 50-то място) и бизнес средата (от 65-то на 67-мо място). За сравнение, спрямо 2020 г. България отбелязва влошаване с цели 9 позиции, а спрямо 2009 г. – с 19, което я поставя сред най-неконкурентоспособните икономики в Европа. Някой от водещите предизвикателства и възможности за подобряване на конкурентоспособността на България през 2025 г, посочени в доклада от "Центъра за изследване на демокрацията" са свързани с корупцията, лобизма и състоянието на съдебна система, които действат възпиращо на инвестициите и нарушават пазарната конкуренция и реформите. Възможностите за подобрение включват укрепване на върховенството на закона и намаляване на корупцията, които ще подобрят бизнес средата и ще привлекат инвестиции.

Не на последно място, цената на електроенергията в България продължава да бъде сред найвисоките в цяла Европа, според реалните данни за търговията с електроенергия на енергийните борси в Европейския съюз, а цената на електроенергията в Европа продължава да бъде значително повисока в сравнение с Азия и Северна Америка. Това поставя европейския, а оттам и българския бизнес в по-неблагоприятна конкурентна позиция. На европейско ниво, ценовите диспропорции в Югоизточна Европа имат устойчив характер, като за цялата 2024 разликата с Централна Европа достига 30 %, а в отделни месеци надхвърля 50 %. Това състояние продължава и понастоящем, а войната в Украйна, както и разрушената й енергийна инфраструктура, но и ограничените междусистемни връзка по границите на Унгария и Хърватия, са предпоставки дисбалансите да се проявяват още дълго време. Преодоляването на тези дисбаланси налага въвеждането на допълнителни национални регулации за адекватна защита на вътрешните потребители, приложими поне до разработването и прилагането на общоевропейски механизми за компенсиране на съществените ценови отклонения. В отговор на тази потребност, предложената от Министерски съвет Програма за компенсиране на разходите за електрическа енергия е предвидено да се прилага за небитовите крайни клиенти само когато среднопретеглената цена за базов товар на сегмента "Ден напред" на "Българска независима енергийна борса" ЕАД за съответния шестмесечен период (от 01.07.2025 г. до 31.12.2025 г. и от 01.01.2026-30.06.2026 г.) е над 240 лева/MWh. По изчисления на Асоциация на индустриалния капитал в България, това на практика означава, че реално програмата не предвижда компенсации за небитовите потребители на електрическа енергия, тъй като среднопретеглена шестмесечна цена за първия период е под 206 лв./MWh, а за следващия шестмесечен период януари-юни 2026 г. очакванията са тя да бъде под 200 лв./MWh.

В международен план, в контекста на настоящата геополитическа ситуация, рискове за България са все по-силно обвързани с европейските политики. От една страна те произтичат от не постигането на устойчиви резултати във връзка с ангажиментите на страната ни за осъществяване на сериозни структурни реформи в съответствие с политиките на ЕС. От друга страна ефективността на общите европейски политики в областта на търговските отношения със САЩ и други търговски партньори, реиндустриализацията чрез намаляване на свръхрегулациите, разходите за бюрокрация и рекалибриране на "Зелената сделка" и бързото създаване на ефективни механизми за равнопоставено осигуряване на енергийни ресурси на конкурентни цени за всички участници в европейския енергиен пазар стоят в основата на възможността за запазване и повишаване на конкурентоспособността на европейската и в частност - българската икономика.

Регулаторният риск е свързан с влиянието на съществуващата нормативна рамка на национално и на европейско ниво или нейната промяна, както и с потенциалната възможност за налагане на санкции вследствие на несъобразяване с тази рамка.

През последните години българският и европейският бизнес продължават да бъдат все посилно засегнати от интензивно засилващата се европейска и национална регулация в много насоки, включително и увеличаване на фокуса върху въпросите, свързани с устойчивостта. Тенденцията за продължаващо засилване на административната тежест върху бизнеса при отсъствие на разумни и адекватни облекчения силно увеличават разходите, необходими за спазване на новата регулация и свързаните с нея изисквания за отчетност. Продължаващото влошаване на бизнес средата в Европейския съюз, изразяваща се във високи ценови нива на енергията, налагане на множество регулации, които значително повишават административната тежест за бизнеса, наред с новите геополитически предизвикателства, продължава да демотивира предприемаческата активност и води до отлив на капитали от Европа, понижаване на конкурентоспособността и препятства икономическия растеж. За последните пет години европейската икономика е загубила 5 процентни пункта от световния си дял като делът на ЕС в световната икономика е спаднал от 21 % на 16 %.

В национален план, липсата на сериозни структурни реформи, насочени към въвеждане на строги мерки за фискална консолидация, би могла да доведе до увеличаване на данъчната и осигурителната тежест за бизнеса и работещите в частния сектор, което ще окаже допълнително негативно влияние върху икономическата активност, наред с очакваните ефекти от глобалните геополитически промени. Според анализи на бизнеса и към настоящия момент данъчно осигурителната тежест в България е по-висока от средната за Европа с широка данъчна основа, върху която се прилагат ниски ставки. Ръст на данъците не би гарантирало повишение на приходите в бюджета, а би довело до намаляване на икономическия растеж и инвестициите.

Несистематичните рискове представляват частта от общия инвестиционен риск и могат да бъдат разделени на две групи: отраслов риск, който се отнася до несигурността в развитието на отрасъла като цяло и общофирмен риск, произтичащ от спецификите на конкретното дружество.

Рискови фактори, относими към отрасъл машиностроене. Отрасловият риск се поражда от влиянието на технологичните промени в отрасъла върху доходите и паричните потоци в този отрасъл, уменията на мениджмънта, силната конкуренция на външни и вътрешни пазари и др.

Общофирмени рискове. Пазарният риск е свързан с промени в пазарните условия. Той включва рискове по получаване на приходи, рискове по получаване на печалба, лихвени рискове и валутни рискове.

Рисковете по получаване на приходи изискват сериозен анализ на главните фактори, които пораждат несигурност в реализацията на продажбите на хидравлични изделия. Тази несигурност може да бъде измерена чрез променливостта на получаваните приходи в течение на времето. За значителното намаляване на този риск се разчита на повишена вътрешнофирмена способност за ефективно прогнозиране и планиране, както и поддържането на стабилни взаимоотношения с клиенти.

Пазарния риск се проявява в по-бързото спадане на приходите от продажби, в сравнение с темпа на намаляване на разходите. Лихвеният риск е свързан с промени в нивата на пазарните лихвени проценти, които биха могли да доведат до увеличаване на лихвените разходи и съответно намаляване на финансовия резултат на дружеството. Валутният риск се изразява при неблагоприятна промяна в съотношението между валутите, в които са деноминирани приходите и/или разходите на дружеството. Основните оперативни рискове са свързани с възприетите практики на оперативно управление в предприятието.

ІІІ. Информация за сделки със свързани и/или заинтересовани лица

Няма сделки със свързани и/или заинтересовани лица, сключени през отчетния период на текущата финансова година, които са повлияли съществено на финансовото състояние или резултатите от дейността на дружеството в този период.

IV. Информация за нововъзникнали съществени вземания и/или задължения за отчетния период

На 25.06.2025 год. "М+С Хидравлик" АД сключи с "Интернешънъл Асет Банк" АД, с ЕИК: 000694329, договор за кредитна линия с максимален размер 10 млн. лева, краен срок 30.06.20230 год. и лихва 6-месечен EURIBOR, плюс договорна надбавка в размер на 1,75 (едно цяло седемдесет и пет стотни) процентни пункта, но не по-малко от 3.30%. Кредитната линия е обезпечена с ипотека на два от производствените корпуси намиращи се в гр. Казанлък. Балансовата стойност на обезпечението е в размер 9.6 млн. лева.

Към датата на това уведомление дружеството има задължения по горепосочения кредит в размер на 2 млн. лв.

V. Информация съгласно приложение № 4 на наредба № 2 на КФН

• Промяна на лицата, упражняващи контрол върху дружеството няма
• Откриване на производство по несъстоятелност за дружеството или за негово дъщерно дружество и всички съществени етапи, свързани с производството - няма
• Сключване или изпълнение на съществени сделки. няма
• Решение за сключване, прекратяване и разваляне на договор за съвместно предприятие няма.
• Промяна на одиторите на дружеството и причини за промяната няма.
• Образуване или прекратяване на съдебно или арбитражно дело, отнасящо се до задължения или вземания на дружеството или негово дъщерно дружество, с цена на иска най-малко 10 на сто от собствения капитал на дружеството - няма.
• Покупка, продажба или учреден залог на дялови участия в търговски дружества от емитента или негово дъщерно дружество - няма.
• Други обстоятелства, които дружеството счита, че биха могли да бъдат от значение за инвеститорите при вземането на решение да придобият, да продадат или да продължат да притежават публично предлагани ценни книжа. Посочени в раздел ІV от този документ.

Медии

Дружеството разкрива регулираната информация пред обществеността чрез медията Екстри Нюз.

Вътрешната информация за М+С Хидравлик АД по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (ОВ, L 173/1 от 12 юни 2014 г.) (Регламент (ЕС) № 596/2014) относно обстоятелствата, настъпили през 2025 година е публикувана на електронната страница на дружеството в раздел За нас, подраздел За инвеститори https://www.ms-

hydraulic.com/index.php?option=com\_content&view=article&id=12&Itemid=251&lang=bg, както и в медията X3News, чрез която дружеството оповестява публично вътрешната информация http://www.x3news.com/?page=Company&BULSTAT=123028180.

Този документ е изготвен в съответствие с чл. 100о1, ал. 2 от ЗППЦК.

Vladimir Valentinov Spasov

Digitally signed by Vladimir Valentinov Spasov Date: 2025.11.26 09:56:46 +02'00'

Прокурист: Владимир Спасов

Този документ съдържа информация относно възможностите за реализация на публикувани прогнози, както и прогнози за бъдещи периоди, а също и данни, които представляват вътрешна информация по чл. 7 Регламент (ЕС) № 596/2014 относно пазарната злоупотреба. Тази информация би могла да повлияе чувствително върху цената на акциите, емитирани от дружеството.