Stara Planina Hold AD

Quarterly Report • Oct 27, 2025

за третото тримесечие на 2025 година

І. Информация за важни събития, настъпили от началото на финансовата година до края на съответното тримесечие, и за тяхното влияние върху финансовите резултати

Общото събрание на акционерите на Стара планина холд АД, проведено на 05.06.2025 година взе решение сума в размер на 6 544 630.42 лв. да бъде изплатена като дивидент за 2024 година при следните параметри:

• 1.1. брутна сума на акция: 0.31579 лева;
• 1.2. начало на изплащане на дивидента: 01.08.2025 година;
• 1.3. срок за изплащане да дивидента шест месеца;
• 1.4. начин на изплащане: чрез "Централен депозитар" АД и чрез офисите на Интернешънъл Асет банк АД.

Размерът на този дивидент продължава да бъде най-голям в историята на дружеството. Общата сума на разпределения дивидент за акционерите на Стара планина холд АД до сега е над 62.15 милиона лева. Първоначалната инвестиция в холдинга има дивидентно покритие от 35.5 пъти.

Общо начислените дивиденти за финансовата 2024 година, които се очаква да постъпят в Стара планина холд АД са в размер на 5 776 088 лева.

Няма други значими събития от началото на финансовата година, оказали влияние върху резултатите във финансовия отчет освен ескалиращото напрежение относно търговските политики в глобален аспект, военните конфликти в Украйна и Близкия Изток и произтичащите от тях негативни ефекти върху икономическата активност, търговските отношения, цената на основните суровини и материали, включително на енергоносителите и инфлацията. Продължаващият спад в националната и европейската индустрия и засилващата се геополитическа несигурност в глобален план са фактори, които влияят върху цялостната дейност на дружествата от групата на Стара планина холд АД и техните бизнес резултати.

Подробна информация относно настъпилите важни събития от началото на финансовата година до края на отчетното деветмесечие на 2025 година за Стара планина холд АД, както и друга информация, която би могла да бъде от значение за инвеститорите регулярно се оповестява от дружеството съгласно нормативните изисквания чрез избраната информационна медия Екстри Нюз.

Становище относно възможностите за реализация на публикувани прогнози. Информация за факторите и обстоятелствата, които ще повлияят на постигането на прогнозните резултати

Като холдингово дружество, Стара планина холд АД не извършва самостоятелна търговска дейност, а дейността на компанията е насочена приоритетно в мениджмънт на дъщерните и асоциираните предприятия от групата. Поради това, съществен ефект върху финансовото състояние на холдинга оказва пряката зависимост от финансовото състояние на дъщерните и асоциираните предприятия, чиято дейност е предимно експортно ориентирана – основно към страните от Европейския съюз.

През деветте месеца на 2025 г. дейността на дружествата от Групата на Стара планина холд АД продължи да бъде обусловена от влиянието на негативни фактори, оказващи силно влияние върху глобалните търговско-икономическите отношения. Като цяло, икономическата и геополитическата ситуация в глобален план продължава да се характеризира с висока степен на несигурност, което създава съществени рискове пред реализирането на устойчива и базирана на икономическа логика прогноза.

Несигурността относно тенденцията на развитие на икономиката е изразена и в PMI-индексът при производителите като данните за месец септември 2025 г. показват, че за еврозоната той се е понижил до 49.8 пункта спрямо тригодишния връх от 50.7 пункта, отчетен през предходния месец, което отново поставя европейския промишлен сектор в територия на свиване под границата от 50 пункта. В Австрия стойността на PMI на производителите се понижи до 47.6 пункта през септември 2025 г., с което отчита тримесечно дъно и една от най-ниските стойности за Европа. В Германия индексът се понижи до 49.5 пункта в сравнение с 49.8 през август, което показва почти стагнация в производствения сектор поради повишените нива на несигурност, силната конкуренция от чужбина и въздействието на американските тарифи. Настроенията на мениджърите по покупки в Австрия и Германия, обаче, могат да бъдат разглеждани като не толкова песимистични на фона на продължилият много дълго период на дълбока рецесия. Като цяло в Европа мениджърите по покупките остават оптимистично настроени, че през следващите 12 месеца производството ще се повиши спрямо сегашните нива, въпреки че оптимизмът е най-слаб от месец април 2025 г. насам. В САЩ PMI индексът също отчита понижение до 52 пункта от 53 през август, когато е отчетена найвисоката стойност за последните три години. Новите поръчки за американската промишленост нарастват за девети пореден месец, но с по-бавен темп, тъй като тарифите от страна на САЩ предизвикаха серия от търговски спорове с основни партньори, което доведе до спад в продажбите от Канада и Мексико. Въпреки лекият спад на индекса Индия продължава уверено да води класацията с 57.7 пункта през септември 2025 г. в сравнение със 17-годишния връх от 59.3 пункта, отчетен през август като нивото на индекса остава значително над дългосрочната средна стойност. В Китай PMI-индексът при производителите се е повишил до стойност от 51.2 пункта, отчитайки найвисокото ниво от март насам, а новите поръчки за износ отчитат увеличение за първи път от шест месеца.

В глобален мащаб PMI на производителите показва лек спад в края на третото тримесечие (от 50.9 пункта през август до 50.8 пункта през септември 2025 г.), но през последните два месеца се наблюдават най-високите последователни стойности на PMI от юни 2024 г. насам, което показва един от най-добрите периоди за промишления сектор след пандемията. Според S&P Global общият темп на растеж на производството обаче остава сравнително слаб, а покачването на търсенето е недостатъчно, за да повиши нивата на заетост в световен мащаб. Вследствие на това заетостта спадна незначително през септември на фона на по-нататъшно намаляване на глобалните поръчки, които намаляват вече 39 последователни месеца.

Притеснително продължава да бъде състоянието на икономиката на Германия, която е основен търговски партньор на дружествата от групата на Стара планина холд АД. Най-новият месечен доклад централната банка на страната Бундесбанк предвижда, че БВП на най-голямата европейска икономика "би могъл слабо да нарасне през третото тримесечие на 2025 г.", след спад от 0.3 на сто през периода април-юни. Въпреки това в началото на септември няколко германски института понижиха прогнозите си за икономическия растеж на страната през 2025 г. След свиването на икономиката на Германия с 0.7 на сто през 2023 г. и с 0.5 на сто през 2024 г. очакванията са БВП на страната да нарасне през 2025 г. между 0.1 и 0.2 на сто, ревизирана надолу прогноза спрямо очакваните по-рано 0.3 на сто. Това затвърждава позициите на германската икономика на една от най-слабо представящите се в рамките на еврозоната, като нейният огромен индустриален сектор, който обикновено е важен двигател на растежа, ще продължи да бъде спънка за цялата европейска икономика.

Тенденцията за продължаващ спад в българската индустрията се потвърждава от предварителните сезонно изгладени данни на Националния статистически институт, които сочат, че през август 2025 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство, който измерва измененията в произведената продукция на българските промишлените предприятия и оценява средното изменение на производството между два времеви периода, отчита намаление от 8.7 % спрямо същия месец на предходната година при запазване на стойността му почти без промяна спрямо предходния месец. След като повече от две години индексът показва отрицателни стойности на годишна база с отчетени ръстове единствено през септември и ноември 2024 г., от декември вече девет поредни месеца индексът на промишленото производство в България продължава да отчита тенденцията на спад.

На този фон по данни на НСИ към месец август 2025 г., стокообменът на България с основните търговски партньори от ЕС и трети страни се свива за пореден месец. Отчетен е спад по отношение на износа на български стоки и ръст по отношение на вноса у нас. През периода януари - август 2025 г. от България са изнесени стоки на стойност 54 925.6 млн. лв., което е с 5.5 % по-малко в сравнение със същия период на 2024 г., а отчетеният ръст на вноса за същия период е 2.8 %. За периода януари - август 2025 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно и е на стойност 11 640.7 млн. лева.

Също така, по предварителните данни на Българска народна банка, към края на месец август тази година преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 1.537 млрд. евро като за сравнение, нетният поток на преките инвестиции в страната за първите 8 месеца на миналата година е бил положителен в размер на 1.725 млрд. евро или със 188,5 млн. евро (10,9 на сто) повече спрямо настоящия резултат. Размерът на преките вложения в страната за периода януари - август 2025 година се равнява на 1.4 процента от прогнозния БВП на България, спрямо 1.7 процента от БВП през същия период на миналата година.

Същевременно в обявения на 14.10.2025 г. доклад "Перспективи за световната икономика" МВФ прогнозира, че икономическият растеж на България ще се ускори до 3 процента през 2025 г. и до 3.1 процента догодина спрямо темпа от 2.8 процента през 2024 година. Оценките за растежа са повишени спрямо априлската прогноза на МВФ, когато за страната ни се предвиждаше растеж от съответно от 2.5 процента за 2025 г. и 2.7 процента за 2026 г. Инфлационните очаквания са коригирани леко надолу за текущата година до 3.6 на сто спрямо предвижданите 3.7 % през април и нагоре за догодина до 3.4 на сто при предвиждана инфлация от 2.3 на сто в предходния доклад на МВФ.

В този контекст, дружествата от групата на Стара планина холд АД продължават да отчитат резултати, които потвърждават прогнозните ни очаквания. Предварителните обобщени данни сочат, че консолидираните приходи за третото тримесечие на 2025 година ще достигнат 67.3 млн. лв., с което бихме отчели ръст от около 10 % спрямо същия период на предходната година и понижение от около 27 % спрямо третото тримесечие на 2023 г.

Консолидирани нетни приходи от продажби по тримесечия вкл. актуализирана прогноза (млн. лева)

* очакване

Очакваме продажбите през последното тримесечие на 2025 година да надхвърлят 69 млн. лева. С прогнозните приходи за второто полугодие на 2025 година очакваме ръст от около 11 % спрямо същия период на предходната година и понижение от приблизително 18 % спрямо второто полугодие на 2023 г. На този етап потвърждаваме нашите предвиждания тенденцията за по-високи нива на продажбите да се запази и през последното тримесечие на година като очакваме продажбите през 2025 година да надхвърлят 278 млн. лева.

* очакване

Нетната печалба на Стара планина холд АД към 30.09.2025 година достигна 5 626 хил. лева, което представлява понижение от 18.78 % спрямо отчетената нетна печалба в размер на 6 927 хил. лв. за същия период на предходната година и от 41.67 % спрямо печалбата за деветте месеца на 2023 година.

Факторите, които ще продължат да оказват влияние върху дейността и до края на второто полугодие на 2025 година са пазарните цени на суровини и материали за производство, транспортът на доставките, регионалната пазарна цена на работната сила, цените на енергийните ресурси и обезпечеността на доставките им. Предвид продължаващия военен конфликт в Украйна и несигурността в Близкия изток, към датата на изготвяне на настоящия доклад оценяваме рисковете, свързани с осигуряване на доставките на материали и енергия, както и с реализацията на готова продукция към партньори, свързани със засегнатите региони като повишени.

Макроикономическото развитие на страната, нестабилната политическа обстановка, финансовата политика, както и геополитическите фактори продължават да бъдат най-тревожните обстоятелства, които ще оказват влияние на бизнеса. Наред със заплахата за европейската и регионална стабилност, геополитическата ситуация поставя под допълнителен риск доставките на енергийни ресурси и възможностите за устойчив растеж на икономиката. Ефектът от предприеманите мерки на европейско и национално ниво, както и съответно налаганите контра мерки ще оказват влияние върху дейността на предприятията от групата и може да доведат до коригиране на очакваните бизнес резултати.

Структура на инвестиционния портфейл

Икономическата група на Стара планина холд АД се състои от дружеството-майка и неговите дъщерни и асоциирани предприятия. Инвестиционният портфейл на Стара планина холд АД е разпределен основно в следните отрасли на промишлеността:

Основни предприятия от икономическата група на Стара планина холд АД

"М+С Хидравлик" АД

град Казанлък, ул. Козлодуй" № 68 ЕИК 123028180

"Хидравлични елементи и системи" АД

град Ямбол, ул. "Пирин" № 1 ЕИК 838168266

"Елхим-Искра" АД

град Пазарджик, ул. "Искра" № 9 ЕИК 112014939

"Българска роза" АД

град Карлово, ул. "Индустриална зона" ЕИК 115009344

Публично дружество, борсов код MSH. Предмет на дейност: производство, ремонт и търговия на хидравлични изделия и системи. Размер на капитала: 39 445 200 броя акции с номинал 1 лев. Стара планина холд АД притежава 12 073 050 броя акции, представляващи 30.61 % от гласовете в общото събрание.

"М+С Хидравлик" АД притежава дъщерно еднолично дружество с ограничена отговорност Lifam Hidravlika в град Стара Пазова, Република Сърбия, което произвежда и търгува с хидравлични изделия, 90.00 % от капитала на M+S Hydraulic Power Transmission GMBH, Германия, което търгува с хидравлични изделия и 90.00 % от капитала на "OLEOTECNO HYDRAULIC COMPONENTS" SRL, Италия, което осъществява търговия на едро с други машини и оборудване със стопанско предназначение и части за тях.

Публично дружество, борсов код HES. Предмет на дейност: производство на хидроцилиндри, маркетингова, пласментна, изследователска, развойна, производствена, инженерингова и външнотърговска дейност, общо машиностроене.

Размер на капитала: 18 193 752 броя акции с номинал 1 лев.

Стара планина холд АД притежава 11 740 584 броя акции, представляващи 64.53% от гласовете в общото събрание. Дъщерното дружество СПХ Инвест АД притежава 8.28 % от капитала на ХЕС АД.

Публично дружество, борсов код ELHM. Предмет на дейност: производство на стартерни акумулатори, тягови батерии, резервни части и търговия.

Размер на капитала: 25 108 410 броя акции с номинал 1 лев.

Стара планина холд АД притежава 12 905 790 броя акции, представляващи 51.40 % от гласовете в общото събрание.

Публично дружество, борсов код ROZA. Предмет на дейност: производство, изкупуване, преработване на етерично - маслени и лекарствени суровини, производство на натурални и синтетични ароматични продукти, парфюмерийно-козметични продукти и лекарствени изделия, вътрешна и външнотърговска дейност.

"Фазан" АД

град Русе, бул. "Трети март" № 5 ЕИК 827182916

ЗАД "Асет Иншурънс" АД

град София, бул. "Т. Александров" № 81-83 ЕИК 203066057

Размер на капитала: 5 350 980 броя акции с номинал 1 лев.

Стара планина холд АД притежава 2 675 460 броя акции, представляващи 49.99 % от гласовете в общото събрание.

Предмет на дейност: производство и търговия в страната и чужбина на чорапи и други плетени изделия.

Размер на капитала: 1 234 692 броя акции с номинал 1 лев.

Стара планина холд АД притежава 1 143 919 броя акции, представляващи 92.65 % от гласовете в общото събрание.

Предмет на дейност: общо застраховане. Размер на капитала: 10 500 000 лева, разпределен в 105 000 броя акции с номинал 100 лева.

Стара планина холд АД притежава 21 000 броя акции, представляващи 20.00 % от гласовете в общото събрание. Дъщерното дружество ХЕС АС притежава 20.00 % от капитала ва ЗАД "Асет Иншурънс" АД.

На 27.08.2025 г. "Стара планина холд" АД продаде дяловото си участие от 107 368 броя акции, всяка с номинал 2 лева, представляващи 50.00 % от капитала на дружество "Боряна" АД, град Червен бряг с ЕИК114006352 на цена от 650 000 (шестстотин и петдесет хиляди) лева. Купувач на акциите е дружество "Макавеев Инвестмънтс" ООД с ЕИК 207982186. Към датата на сделката "Боряна" АД, град Червен бряг е погасила всички задължения по договори за заем към "Стара планина холд" АД. Инвестицията в "Боряна" АД, град Червен бряг, направена от "Стара планина холд" АД през 2012 г. като дяловото участие в размер на 50.00 % от капитала на дружеството към момента на придобиването е на стойност 429 472 лв.

ІІ. Описание на основните рискове и несигурности, пред които е изправен емитентът през останалата част от финансовата година

Основните рискове и несигурности пред Стара планина холд АД са свързани с възможността фактическите постъпления от дадена инвестиция да не съответстват на очакваните, която е обусловена от успешната дейност на дружествата от Групата. В този смисъл основните рискове за Стара планина холд АД и компаниите в портфейла на холдинга през 2025 година и в по-далечно бъдеще са:

Общ макроикономически риск: Макроикономическите условия и тенденции за развитие на пазара и макросредата, в която дружествата оперират са систематичен риск, който не може да бъде управляван и контролиран от корпоративните ръководства на холдинга и дружествата от Групата, но оказва съществено влияние върху дейността и резултатите на предприятията.

Според информация от икономическия бюлетин на ЕЦБ от септември 2025 г., търговските мита и свързаната с тях несигурност допринесоха за резките колебания на икономическата активност през първата половина на 2025 г. със засилването на активността. Отслабването на влиянието на тези фактори през втората половина на годината се очаква да породи допълнителна колебливост, което прави по-неясни показателите за базовата инерция на икономическата активност в еврозоната. Общото влияние на промяната върху глобалните политически условия ще стане ясно обаче с течение на времето. По-късно през прогнозния хоризонт икономическият растеж в еврозоната се очаква да се засили, стимулиран от няколко фактора. Нарастващите реални доходи и заетостта, заедно с новите правителствени разходи за инфраструктура и отбрана, главно в Германия, следва да насърчават вътрешното търсене в еврозоната. Като цяло базовият сценарий на макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната от септември 2025 г. предвижда годишен растеж на реалния БВП от 1.2 % през 2025 г., 1.0 % през 2026 г. и 1.3 % през 2027 г. В сравнение с макроикономическите прогнози от юни 2025 г., перспективата за растежа на БВП е ревизирана нагоре за 2025 г. с 0.3 процентни пункта, което отразява по-добри от очакваните постъпващи данни и ефект на пренасяне от ревизии на исторически данни. Освен това поскъпването на еврото и по-слабото външно търсене доведоха до малка ревизия надолу с 0.1 процентни пункта на растежа на БВП за 2026 г., докато перспективата за 2027 г. остава непроменена.

Според най-актуалните сезонно изгладени данни на Евростат през август 2025 г. обемът на промишленото производство се е увеличил с 1.1 % както в еврозоната, така и в ЕС в сравнение с август 2024 г., но на месечна основа (спрямо юли 2025 г.) промишленото производство е отчело понижение с 1.2 % в еврозоната и с 1.0 % в ЕС, като през юли 2025 г. индустриалното производство е нараснало с 0.5 % в еврозоната и с 0.4 % в ЕС. През август 2025 г. най-голям годишен спад на индустриалното производство е отчетен в България (-8.6%), Словакия (-6.3%) и Дания (-5.0%).

Според най-актуалния преглед на световната икономика от октомври 2025 г. МВФ прогнозира растеж на световната икономика от 3.2 на сто за текущата година и 3.1 на сто за 2026 г. докато през април очакванията бяха за растеж от съответно 2.8 на сто и 3 на сто под натиска на шока, провокиран от митата, обявени от първоначално от САЩ. Въпреки това експертите на Фонда предупреждават, че перспективите остават "мрачни". Несигурността в търговската политика остава висока, поради липсата на ясни, прозрачни и трайни споразумения между търговските партньори – като вниманието вече започва да се насочва не толкова към самите нива на митата, а към тяхното въздействие върху цените, инвестициите и потреблението, посочват експертите на Фонда. За еврозоната МВФ прогнозира растеж от 1.2 на сто за 2025 г. и 1.1 на сто, а за Германия - найголямата икономика във валутния съюз, се очаква да избегне рецесия с макар и минимален растеж от 0.2 на сто тази година и 0.9 на сто догодина. Икономическият растеж на САЩ се очаква да бъде 2 на сто и 2.1 на сто през двете години, обхванати от прогнозата. За Китай - втората по големина световна икономика и първа по паритет на покупателна способност, се прогнозира забавяне до 4.8 на сто тази година и 4.2 на сто догодина спрямо отчетения за 2024 г. темп от 5 на сто. Според експертите на МВФ, положително влияние върху световната икономика могат да окажат постигането на търговски споразумения и намаляване на тарифите, използване на потенциала на ИИ за увеличаване на производителността, както и подобряването на вътрешните политики, чрез правилното прилагане на които страните биха могли да възстановят фискалното си пространство, да оптимизират публичните разходи и да осигурят независима парична политика, за да укрепят икономическата устойчивост и да намалят макроикономическите рискове.

По данни на НСИ през септември 2025 г. съставният показател "бизнес климат в промишлеността" се покачва с 0.5 пункта (от 18.3 % на 18.8 %), което се дължи на подобрените оценки на промишлените предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Според тях през последния месец има известно увеличение на осигуреността на производството с поръчки, което е съпроводено и с повишени очаквания за производствената активност през следващите три месеца. Основните проблеми, ограничаващи дейността в сектора, остават несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила, включително квалифицирана, посочени съответно от 40.9 % и 36.6 % от предприятията, следвани от недостатъчно търсене от чужбина – 25.8 % и недостатъчно търсене от страната – 24.9%. Прогнозите на мениджърите относно продажните цени в промишлеността са те да запазят своето равнище през следващите три месеца.

Същевременно по предварителни сезонно изгладени данни на НСИ през август 2025 година индексът на промишленото производство остава на равнището от предходния месец юли 2025 година, но отчита спад от 8.7 % спрямо същия месец на предходната година, при това понижението отново е сравнимо от по-ниска база, тъй като и през август 2024 г. също е отчетено понижение от 2.9 % спрямо август 2023 година. На годишна база намаление на промишленото производство е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 30.8 %, в добивната промишленост - с 6.9 %, и в преработващата промишленост - с 4.6 %.

Изменение на индекса на промишленото производство спрямо съответния месец на предходната година (календарно изгладен)

По данни от НСИ през август 2025 година общият индекс на цените на производител, който измерва средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия, отчита повишение от 7.9 % спрямо нивото от август 2024 година. Ръст на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 14.2 %, в добивната промишленост - с 13.8 %, както и в преработващата промишленост - с 9.7 %.

Лихвеният риск е свързан с промени в нивата на пазарните лихвени проценти, които биха могли да доведат до увеличаване на лихвените разходи и съответно намаляване на финансовия резултат на дружествата от групата.

На заседанието си на 11 септември 2025 г. Управителният съвет на ЕЦБ реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на банката. В момента инфлацията е на равнище около средносрочната цел от 2 % и оценката на Управителния съвет за прогнозата ѝ остава като цяло непроменена.

След заседанието на Управителния съвет по паричната политика през юли 2025 г. краткосрочните пазарни лихвени проценти се повишиха, а дългосрочните лихвени проценти като цяло останаха непроменени. Предишните понижения на лихвените проценти от Управителния съвет обаче продължиха да допринасят за поевтиняването на заемите за предприятията през юли. Средният лихвен процент по новите кредити за фирми се понижи до 3.5 % през юли спрямо 3.6 % през юни. Разходите за емитиране на пазарен дълг останаха непроменени – 3.5 %. Кредитите за предприятията отбелязаха нарастване с 2.8 % – малко по-голямо спрямо юни, докато растежът на емитираните корпоративни облигации се ускори до 4.1 % спрямо 3.4 %. През юли средният лихвен процент по новите ипотечни кредити отново остана непроменен на ниво от 3.3 %, а растежът на ипотечното кредитиране се ускори до 2.4% спрямо 2.2 %.

По данни на БНБ, основният лихвен процент за деветте месеца на 2025 г. отчита последователно и постепенно намаляване границите от 2.95 процентни пункта към 01.01.2025 г. до1.82 процентни пункта към 01.09.2025 г.

Инфлационният риск е свързан с вероятността от значително покачване на покупните цени на стоки и услуги, което води до намаляване на доходите, свиване на потребителското търсене и ограничаване растежа на икономиката на страната. Инфлацията може пряко да повлияе върху реалната възвръщаемост на дадена инвестиция, тъй като при висока инфлация, дори и високи номинални доходи могат да се окажат с отрицателна номинална възвръщаемост.

По информация от икономическия бюлетин от септември 2025 г. ЕЦБ прогнозира общата инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да остане без промяна на ниво около 2 % до края на 2025 г. и да се понижи до 1.7 % през 2026 г., след което да се възстанови до 1.9 % през 2027 г. Спадът през 2026 г. отразява постепенно по-нататъшно забавяне при неенергийните компоненти, като енергийната инфлация се очаква да остане нестабилна, но и да нараства през прогнозния период. ХИПЦ инфлацията, без компонентите енергоносители и храни, се очаква да се понижи от 2.4 % през 2025 г. до 1.9 % през 2026 г. и до 1.8 % през 2027 г., като натискът върху заплатите да отслабва, инфлацията при услугите да се забавя, а поскъпването на еврото да дава отражение върху веригата на ценообразуването и да намалява инфлацията при стоките. В сравнение с прогнозите от юни 2025 г. перспективата за общата ХИПЦ инфлация е ревизирана нагоре с 0.1 процентни пункта за 2025 г. и 2026 г. и надолу с 0.1 процентни пункта за 2027 г.

Очакванията на МВФ, изложени в доклада "Прогнози за световната икономика" от октомври 2025 г. са инфлацията на световно ниво да бъде 4.2 процента тази година и 3.7 на сто догодина, като измененията както спрямо доклада от април, така и спрямо корекциите, оповестени през юли са минимални.

Според най-актуалните данни на Евростат от 17.10.2025 г., изчислени спрямо хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), темпът на инфлация в Европейския съюз се ускорява през септември до 2.6 на сто на годишна база спрямо 2.4 на сто, отчетени за август. За същия период в еврозоната годишната инфлация се повишава до 2.2 на сто в сравнение с 2.0 на сто през месец август. Най-ниските годишни темпове са регистрирани в Кипър (0.0 %), Франция (1.1 %), Италия и Гърция (и двете по 1.8 %). Най-високите годишни темпове са регистрирани в Румъния (8.6%), Естония (5.3 %), Хърватия и Словакия (и двете по 4.6%). В сравнение с август 2025 г. годишната инфлация е спаднала в осем държави членки, останала е стабилна в четири и се е повишила в петнадесет.

По данни на НСИ през септември 2025 г. месечната инфлация, измерена чрез ИПЦ е -0.8 %, а годишната инфлация за септември 2025 г. спрямо септември 2024 г. е 5.6 %. Инфлацията от началото на годината (септември 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 3.4 %, а средногодишната инфлация за периода октомври 2024 - септември 2025 г. спрямо периода октомври 2023 - септември 2024 г. е 3.8 %. През септември 2025 г. месечната инфлация, измерена чрез ХИПЦ е -0.6 %, а годишната инфлация за септември 2025 г. спрямо септември 2024 г. е 4.1 %. Инфлацията от началото на годината (септември 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 2.7 %, а средногодишната инфлация за периода октомври 2024 - септември 2025 г. спрямо периода октомври 2023 - септември 2024 г. е 3.1 %.

Систематичният валутен риск е вероятността от евентуална промяна на валутния режим на страната (валутен борд), което би довело или до обезценяване на лева или до поскъпване на лева спрямо чуждестранните валути. Съгласно действащото законодателство в страната, българският лев е фиксиран към общата европейска валута – евро в съотношение EUR 1 = BGN 1.95583.

На 08.07.2025 г. България получи и последното необходимо одобрение за присъединяването си към еврозоната от 1 януари 2026 г. След като Европейският парламент гласува за преминаването на страната ни към еврозоната, Съветът на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) одобри три правни акта, с които се приключва процесът по одобрение - относно приемането на еврото от България от 1 януари 2026 г. съгласно Член 140, параграф 2 от ДФЕС; относно въвеждането на еврото в България съгласно Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета; и относно обменния курс 1 евро = 1.95583 лева за България съгласно Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета. С това приключи успешно процесът по одобрение на кандидатурата ни за членство и страната ни официално ще се присъедини към еврозоната от 1 януари следващата година.

Превалутирането ще бъде извършено по фиксирания курс 1 евро = 1.95583 лева, поради което не съществува риск от обезценяване на лева спрямо европейската валута, но съществува риск от неблагоприятни промени на курса на еврото спрямо други основни валути, като щатски долар, швейцарски франк, британски паунд и др.

Предвид експортната ориентираност на голяма част от дружествата от групата на Стара планина холд АД, промените в стойностите на валутите оказват определен ефект и са рисков фактор за дейността им. Валутните курсове влияят върху приходите от продажби в чужбина и разходите по доставки на суровини от внос като до голяма степен се компенсират. Тъй като тези компании извършват основните си разплащания в лева и евро и реализират основна част от приходите си от продажби в евро, влиянието на този риск върху дейността им е значително намалено. Ръководството на холдинга следи движението на валутните курсове и предприема мерки за избягване на негативните последици от тяхната промяна.

Политическият риск е вероятността от възникване на сериозни вътрешнополитически сътресения, които да доведат до негативна промяна в икономическата програма на правителството и неговите приоритети за стопанско развитие, в резултат на което средата, в която оперират дружествата да се промени в отрицателна посока, a инвеститорите да понесат загуби. Степента на политическия риск се определя с вероятността за промени в неблагоприятна посока на водената от правителството дългосрочна икономическа политика, които могат да имат негативно въздействие върху инвестиционните решения.

Към датата на това уведомление, политическата нестабилност в страната от последните четири години не изглежда да е устойчиво преодоляна и продължава да се оценява като основен фактор, влияещ негативно не само върху икономическата активност и бизнес средата, но и върху всички обществени системи в страната. Изпълнението на бюджета за 2025 г. продължава да предизвиква нарастваща тревога относно дългосрочната фискална устойчивост, тъй като темпът на нарастване на бюджетните разходите продължава значително да изпреварва този на нарастване на приходите. По данни на МФ бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към август 2025 г. е отрицателно в размер на 5 215 млрд. лв. (2.4 на сто от прогнозния БВП). То се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 3.4 млрд. лв. и дефицит по европейските средства от 1.815 млрд. лв. Това са над две трети от планирания за 2025 г. дефицит при положение, че традиционно най-голямото струпване на разходи е в последното тримесечие на годината. Справка с данните за предходни периоди показва, че толкова голям дефицит по това време на годината не е бил отчитан през последните поне две десетилетия - нито като абсолютна стойност, нито като дял от икономиката. На този фон Фискалният съвет представи прогноза, според която бюджетният дефицит на страната може да достигне 9.4 млрд. лева (приблизително 5.1 на сто от БВП на касова основа) към края на 2025 г. Водещи икономисти и бизнеса изразяват притеснение, че тази бюджетна политика на правителството очертава риск от неустойчива фискална спирала, застрашаваща макроикономическата стабилност и средносрочния и дългосрочен икономически растеж на страната. Управителят на БНБ Димитър Радев също изрази притеснение, че и бюджетът за 2026 година е изправен пред сериозни трудности, като обърна внимание, че срещу взимането на дълг трябва да стоят инвестиции и икономически растеж, а срещу увеличението на заплатите – реформи, а при положение, че има редица системи, в които разходите за заплати са 70-80, дори над 90 % от общите им разходи не може да се говори за ефективност.

На следващо място сериозно накърненият принцип на върховенство на закона и неизпълнението на поетите ангажименти за реформи в тази насока доведоха до решение на Европейската комисия от 06.10.2025 г. да задържи временно част от второто плащане за България по Плана за възстановяване и устойчивост заради неизпълнение на една от ключовите цели реформата на Комисията за борба с корупцията. Поради сериозно забавяне на необходимите реформи на национално ниво, България все още не е получила плащане по втория транш по Националния план за възстановяване и устойчивост. Наред с това, страната ни е подала искане за третото плащане, което възлиза на 1.6 млрд. евро и Министерство на финансите очаква през четвъртото тримесечие на годината да постъпят II и III транш по Механизма за възстановяване и устойчивост в размер на над 4.4 млрд. лв., но на този етап това все още остава несигурно.

В публикувания на 8 юли 2025 г. годишен доклад за върховенството на закона в ЕС Европейската комисия отчита, че България е отбелязала "ограничен напредък" в изпълнението на поетите ангажименти. Европейската комисия изразява своята сериозна загриженост за състоянието на върховенството на закона в България през 2025 година и напомня, че след 2023 година реформата е замряла, което поставя под въпрос устойчивостта на ключовите промени в съдебната система и борбата с корупцията. Един от най-сериозните проблеми, очертан в доклада, е изключително ниското доверие в съдебната система, както сред гражданите, така и сред бизнеса. Според данните на комисията, едва 27 % от гражданите и компаниите оценяват независимостта на съдилищата като "добра", което е леко покачване спрямо 2024 година, но представлява значителен спад спрямо 2021 г., когато 32 % от гражданите и 43 % от компаниите са имали подобно мнение.

Според 37-ото издание на Световната класация за конкурентоспособност за 2025 г. на Института за развитие на управлението - Швейцария (Institute for Management Development – IMD), публикуван на 17 юни, през 2025 г. България заема 57-мо място от общо 69 държави, отбелязвайки напредък само с една позиция спрямо миналата година, когато беше класирана на 58 място, но от 67 икономики. Спрямо предходната 2024 година, страната ни бележи спад по отношение на икономическата ефективност (от 45-то на 50-то място) и бизнес средата (от 65-то на 67-мо място). За сравнение, спрямо 2020 г. България отбелязва влошаване с цели 9 позиции, а спрямо 2009 г. – с 19, което я поставя сред най-неконкурентоспособните икономики в Европа. Някой от водещите предизвикателства и възможности за подобряване на конкурентоспособността на България през 2025 г, посочени в доклада от "Центъра за изследване на демокрацията" са свързани с корупцията, лобизма и състоянието на съдебна система, които действат възпиращо на инвестициите и нарушават пазарната конкуренция и реформите. Възможностите за подобрение включват укрепване на върховенството на закона и намаляване на корупцията, които ще подобрят бизнес средата и ще привлекат инвестиции.

Според доклада "Икономическата свобода по света през 2025 г." на канадския институт "Фрейзър" България се нарежда на 56-то място по икономическа свобода в света сред 165 държави, отстъпвайки с 4 позиции спрямо класацията от предходната година. За поредна година България получава най-нисък резултат по отношение на правната система и правото на собственост, като в тази категория, която измерва върховенството на правото, независимостта на съда, работата на правоохранителните органи, защитата на правото на собственост, страната ни изостава спрямо всички останали страни членки на ЕС. Според доклада в България се наблюдава отстъпление и по отношение на категорията размер на правителството, в която се включват индикатори като дял на преразпределението през бюджета, трансфери и субсидии, размер на държавните активи, данъци. България получава максимална оценка единствено заради плоския данък. Двете категории, в които България получава най-високите си оценки в индекса са стабилност на парите и свобода на международната търговия, които съответно са предопределени от валутния борд и от членството на България в ЕС. Същевременно, в останалите категории, които касаят настоящи политики и изпълнение на реформи, оценките продължават да са ниски, а свободата – ограничена.

Наред с това, по информация от електронната страница на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force (FATF) към края на отчетното тримесечие на 2025 г., България остава в "сивия" списък за пране на пари и продължава да подлежи на засилено наблюдение. През месец юни 2025 г. Хърватска, Мали и Танзания са премахнати от "сивия" списък на FATF и България остана единствена европейска държава в него, наред с държави като Буркина Фасо, Камерун, Демократична република Конго, Хаити, Кения, Непал и др.

Не на последно място, цената на електроенергията в България продължава да бъде сред найвисоките в цяла Европа, според реалните данни за търговията с електроенергия на енергийните борси в Европейския съюз, а цената на електроенергията в Европа продължава да бъде значително по-висока в сравнение с Азия и Северна Америка. Това поставя европейския, а оттам и българския бизнес в по-неблагоприятна конкурентна позиция. На европейско ниво, историческите разделения между Източна, Централно-Западна и Северна Европа все още оказват влияние върху мрежовите възможности, поради което усилията за подобряване на свързаността в посока интегриране на националните енергийни мрежи в по-широк европейски контекст следва да бъдат значително ускорени. Ключово предизвикателство остава и "Зелената сделка", която наложително и в кратки срокове трябва да бъде сериозно преразгледана, за да не бъде спирачка за индустриалното развитие.

В международен план, в контекста на настоящата геополитическа ситуация, рискове за България са все по-силно обвързани с европейските политики. От една страна те произтичат от непостигането на устойчиви резултати във връзка с ангажиментите на страната ни за осъществяване на сериозни структурни реформи в съответствие с политиките на ЕС. От друга страна ефективността на общите европейски политики в областта на търговските отношения със САЩ и други търговски партньори, реиндустриализацията чрез намаляване на свръхрегулациите, разходите за бюрокрация и рекалибриране на "Зелената сделка" и бързото създаване на ефективни механизми за равнопоставено осигуряване на енергийни ресурси на конкурентни цени за всички участници в европейския енергиен пазар стоят в основата на възможността за запазване и повишаване на конкурентоспособността на европейската и в частност - българската икономика.

Регулаторният риск е свързан с влиянието на съществуващата нормативна рамка на национално и на европейско ниво или нейната промяна, както и с потенциалната възможност за налагане на санкции вследствие на несъобразяване с тази рамка.

През последните години българският и европейският бизнес продължават да бъдат все посилно засегнати от интензивно засилващата се европейска и национална регулация в много насоки, включително и увеличаване на фокуса върху въпросите, свързани с устойчивостта. Тенденцията за продължаващо засилване на административната тежест върху бизнеса при отсъствие на разумни и адекватни облекчения силно увеличават разходите, необходими за спазване на новата регулация и свързаните с нея изисквания за отчетност. Продължаващото влошаване на бизнес средата в Европейския съюз, изразяваща се във високи ценови нива на енергията, налагане на множество регулации, които значително повишават административната тежест за бизнеса, наред с новите геополитически предизвикателства, продължава да демотивира предприемаческата активност и води до отлив на капитали от Европа, понижаване на конкурентоспособността и препятства икономическия растеж. През последните години икономиката на ЕС изостава от тази на САЩ и Китай. Делът на ЕС в световната икономика е намалял от 25.8% през 2004 г. до 17.6% през 2024 г. За същия период делът на ЕС в глобалния износ спада от 18.9% до 14%.

В национален план, липсата на сериозни структурни реформи, насочени към въвеждане на строги мерки за фискална консолидация, би могла да доведе до увеличаване на данъчната и осигурителната тежест за бизнеса и работещите в частния сектор, което ще окаже допълнително негативно влияние върху икономическата активност, наред с очакваните ефекти от глобалните геополитически промени. Според анализи на бизнеса и към настоящия момент данъчноосигурителната тежест в България е по-висока от средната за Европа с широка данъчна основа, върху която се прилагат ниски ставки. Ръст на данъците не би гарантирало повишение на приходите в бюджета, а би довело до намаляване на икономическия растеж и инвестициите.

Освен посочените систематични рискове, дейността на предприятията от групата на Стара планина холд АД е свързана и с несистематични рискове като отраслов риск, касаещ състоянието и тенденциите за развитие на даден отрасъл като цяло и общофирмен риск, произтичащ от спецификата на конкретното дружество.

Влияние на основните рискове и несигурности

Според икономическия бюлетин на ЕЦБ от септември 2025 г. Управителният съвет преценява, че рисковете за икономическия растеж вече са по-балансирани. Макар че несигурността намаляваше в резултат на сключените неотдавна търговски споразумения, ново влошаване на търговските отношения би довело до по-нататъшен натиск върху износа и забавяне на инвестициите и потреблението. Възможно е влошаването на нагласите на финансовите пазари да доведе до затягане на условията на финансиране, по-голямо нежелание за поемане на риск и послаб растеж. Основни източници на несигурност остават геополитическите сътресения, като военния конфликт в Украйна и в Близкия изток.

Перспективата за инфлацията остава по-несигурна от обичайното поради все още нестабилната търговска политика в световен план. По-висок обменен курс на еврото би могъл да доведе до го-голямо от очакваното понижение на инфлацията. Освен това тя би могла да се окаже по-ниска, ако по-високите митнически тарифи доведат до по-слабо търсене на износа от еврозоната, а държавите със свръхкапацитет увеличат износа си към нея. Възможно е напрежението в търговията да доведе до повече колебливост и нежелание за поемане на риск на финансовите пазари, което би потиснало вътрешното търсене и съответно би понижило и инфлацията. Повишаването на разходите за отбрана и инфраструктура би могло да породи повисока инфлация в средносрочен план.

В тези условия ЕЦБ счита, че е от особено значение да бъдат предприети спешни действия за укрепване на еврозоната и нейната икономика с оглед на настоящите геополитически условия. Фискалните и структурните политики следва да водят до повишаване на производителността, конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката. Една година след публикуването на доклада на Марио Драги относно бъдещето на европейската конкурентоспособност все така е от решаващо значение неговите препоръки да бъдат последвани от конкретни действия и изпълнението им да бъде ускорено в съответствие с пътната карта на Европейската комисия. Правителствата следва да дадат приоритет на стимулиращите растежа структурни реформи и стратегическите инвестиции, осигурявайки същевременно устойчиви публични финанси.

На този фон и в пълно противоречие с обявените през февруари 2025 г. намерения за активна дерегулация с цел подкрепа и насърчаване на конкурентоспособността на европейския бизнес, на 16.07.2025 г. Европейската комисия представи рекорден проектобюджет на ЕС за периода 2028- 2034 г. в размер на почти 2 трилиона евро, според който вноските на държавите членки се запазват, но за да бъдат покрити нарасналите разходи - особено свързани със сигурността, зелената трансформация и възстановяването след пандемията - Брюксел залага на пет нови източника на приходи, включително на нов годишен корпоративен данък за средно големи компании, които имат нетен годишен оборот над 100 милиона евро в ЕС. Други два източника на допълнителни приходи се предвижда да бъдат получени от пренасочване на част от приходите от въглеродни квоти (ETS), които в момента постъпват в националните бюджети, с очакван приход за бюджета на ЕС от 9.6 млрд. евро годишно и приходи от нов "въглероден граничен данък", с който следва да бъдат облагани вносните стоки от страни с по-слаби екологични регулации като се предвижда част от тези средства, приблизително 1.4 млрд. евро годишно, също да влязат в бюджета на ЕС. Германия, Нидерландия и Унгария вече отправиха сериозни критики и предупреждение, че "цялостно увеличение на бюджета на ЕС е неприемливо в момент, когато всички държави членки полагат значителни усилия за консолидация на националните си бюджети" и че предложеният от Европейската комисия нов бюджет за периода 2028-2034 г "няма ясни стратегически основи и би съсипал Европейския съюз".

В този контекст, изследване на консултантската компания EY за привлекателността на Европа за инвеститорите през 2024 г., публикувано на 17.07.2025 г., сочи спад на преките чуждестранни инвестиции в Европа с 5 % и свиване на работните места с 16 %, а 45 % от анкетираните компании казват, че подходът на Европа към правилата и изискванията намалява привлекателността ѝ като инвестиционна дестинация и че оптимизирането на регулациите и хармонизирането на подходите между държавите членки може да бъде от съществено значение за увеличаване на инвестиционната привлекателност на Европа. Проучването също така установява, че 37 % от компаниите са отложили, отменили или намалили инвестиционните си планове, заради високите цени на електроенергията, сложните регулаторни изисквания и геополитическото напрежение. Базирайки се на мнението на бизнес лидерите от 45 държави, EY предлага план от 12 колективни стъпки за възвръщане интереса на инвеститорите към Европа, които включват намаляване на цените на енергията и увеличаване на енергийната независимост като основен приоритет; оптимизиране на регулациите и хармонизиране на подходите между държавите членки; намаляване корпоративните данъчни ставки и предсказуемост на данъчна среда; нова търговска стратегия; защитата на критични индустрии; ускоряване прехода към нисковъглеродна енергия и опростяване достъпа до програми за декарбонизация; стимулиране на инвестициите в иновации, включително изкуствен интелект и чиста енергия и др.

Същевременно негативните ефекти от съществуването на ценови дисбаланси на европейския пазар на електроенергия и продължителните периоди на свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, системно водят до увеличаване на инфлацията и разходите за производство, както и до влошаване на индустриалната конкурентоспособност и бизнес средата за развитие на вериги на доставки. Ценовите диспропорции в Югоизточна Европа имат устойчив характер, като за цялата 2024 разликата с Централна Европа достига 30%, а в отделни месеци надхвърля 50%. Това състояние продължава и понастоящем, а войната в Украйна, както и разрушената й енергийна инфраструктура, но и ограничените междусистемни връзка по границите на Унгария и Хърватия, са предпоставки дисбалансите да се проявяват още дълго време. Преодоляването на тези дисбаланси налага въвеждането на допълнителни национални регулации за адекватна защита на вътрешните потребители, приложими поне до разработването и прилагането на общоевропейски механизми за компенсиране на съществените ценови отклонения. В отговор на тази потребност, предложената от Министерски съвет Програма за компенсиране на разходите за електрическа енергия е предвидено да се прилага за небитовите крайни клиенти само когато среднопретеглената цена за базов товар на сегмента "Ден напред" на "Българска независима енергийна борса" ЕАД за съответния шестмесечен период (от 01.07.2025 г. до 31.12.2025 г. и от 01.01.2026-30.06.2026 г.) е над 240 лева/MWh. По изчисления на Асоциация на индустриалния капитал в България, това на практика означава, че реално програмата не предвижда компенсации за небитовите потребители на електрическа енергия, тъй като среднопретеглена шестмесечна цена за първия период е под 206 лв./MWh, а за следващия шестмесечен период януари-юни 2026 г. очакванията са тя да бъде под 200 лв./MWh.

На този фон Българската браншова камара по машиностроене отчита намаление с 30 % на поръчките в сектор машиностроене в България вследствие на кризата в промишлеността у нас през последните три години. Българското машиностроене продължава да отчита сериозни спадове на оборотите от началото на годината досега, като очакванията са до края на 2025 г. да има задържане на негативната тенденция. Данните за продължаващ спад на производството са силно обезпокоителни за перспективите за икономическия растеж на България, тъй като машиностроенето е основен бранш в индустрията на страната ни и през последните години обемът на машиностроителната продукция формира над 10 % от брутния вътрешен продукт. Сред причините за тези резултати в машиностроенето браншовата камара откроява геополитическите фактори, недостига на кадри, енергийните политики.

Основен пазар на българското машиностроене е ЕС и най-вече Германия - най-силно засегнатата от рецесията и кризите страна, което се отразява и върху икономическото производство в нашата страна. Съществен проблем пред бранша, който е общ не само за машиностроенето, но и за индустрията като цяло, е високата цена на енергията. Очакванията на бранша са с продължаването на програмата за енергийна подкрепа на бизнеса част от проблемите да бъдат решени. Друга причина, която има негативно влияние върху дейността на предприятията в сектора е прилаганото в последните години значително повишаване на минималната работна заплата, което влече не само принудително повишаване на средната, но и дава база за автоматично ново повишаване на минималната заплата, което води до стимулиране на недобре квалифицираните и лошо работещи лица за сметка на квалифицираните и можещите специалисти. Най-сериозният проблем и основен риск, с нарастващо негативно влияние, както през машиностроителния, така и пред всеки друг бизнес в България остава липсата и самата подготовка на кадри. Наред с негативната демографска тенденция в страната, отсъствието на държавна политика, облекчаваща трудовата имиграция и съгласувана с бизнеса методология за планиране и обучение на кадрите, недостигът на човешки ресурс продължава да бъде ключов проблем пред бизнеса и част от причините за оттегляне на международни компании от страната ни. Същевременно прилагането на неадекватна политика по доходите, чрез увеличаване на минималната работна заплата абсолютно непропорционалното на ръста на производителността и дори на инфлацията задълбочава този проблем като допълнително влошава бизнес средата и води до уравниловка, която демотивира работниците и служителите.

Отговорното и последователно прилагане на разумни държавни политики за осъществяване на реформи за качествени образование и здравеопазване, адекватно работещи пенсионноосигурителна и съдебна системи, за прозрачно насочване на средствата от европейски фондове и програми в проекти с дългосрочен потенциал за развиване на икономиката са от съществено значение за постигане и на последната, на този етап, стратегическа цел на страната ни за присъединяване към ОИСР.

Рискови са възможните изменения в търсенето на произвежданата продукция и промени в ценовите равнища, качеството, надеждността и платежоспособността на потребителите, използваните технологии и организацията на производството.

----- цена на затваряне в лева

Графиката показва движението на цената на акциите на Стара планина холд АД на БФБ за периода 01.01.2025 г. – 30.09.2025 г.

• Начална цена: 8.6770 лв. (01.01.2025 г.)
• Последна цена: 9.8000 лв. (30.09.2025 г.)
• Максимална цена: 10.1000 лв. (23.09.2025 г.)
• Минимална цена: 7.7129лв. (11.04.2025 г.)
• Стойностно изменение: +1.1230 лв.
• Процентно изменение: + 12.9423 %.

Пазарната капитализация на Стара планина холд АД към 30.09.2025 година е 205.8 млн. лева.

III. Информация за сделки със свързани и/или заинтересовани лица

Няма сделки между свързани и/или заинтересовани лица, сключени през отчетния период на текущата финансова година, които са повлияли съществено на финансовото състояние или резултатите от дейността на дружеството в този период с изключение на посоченото в раздел IV от това уведомление.

IV. Информация за нововъзникнали съществени вземания и/или задължения за отчетния период

През отчетното трето тримесечие на 2025 година е сключен договор за заем от 01.07.2025 г. с Хидравлични елементи и системи АД, с ЕИК: 838168266 - заемополучател, с който Стара планина холд АД – дружество майка кредитира дъщерното си дружество при условията на чл. 114, ал. 10, т. 3 от ЗППЦК като предоставя паричен заем в размер на 3 500 000 (три милиона и петстотин хиляди) лева за срок от една година считано от 01.07.2025 г. при годишна лихва върху главницата по ползвания заем в размер на 3.7 %.

V. Информация съгласно приложение № 4 на Наредба № 2 на КФН

Промяна на лицата, упражняващи контрол върху дружеството

Няма.

Откриване на производство по несъстоятелност за дружеството или за негово дъщерно дружество и всички съществени етапи, свързани с производството

Няма.

Сключване или изпълнение на съществени сделки

Информацията е посочена в раздел IV от този документ.

Решение за сключване, прекратяване и разваляне на договор за съвместно предприятие

Няма.

Промяна на одиторите на дружеството и причини за промяната

Няма.

Образуване или прекратяване на съдебно или арбитражно дело, отнасящо се до задължения или вземания на дружеството или негово дъщерно дружество, с цена на иска най-малко 10 на сто от собствения капитал на дружеството

Няма.

Покупка, продажба или учреден залог на дялови участия в търговски дружества от емитента или негово дъщерно дружество

Информацията е посочена в раздел I от този документ.

Други обстоятелства, които дружеството счита, че биха могли да бъдат от значение за инвеститорите при вземането на решение да придобият, да продадат или да продължат да притежават публично предлагани ценни книжа

Информацията е посочена в раздел І и раздел II от този документ.

Медия

Стара планина холд АД разкрива регулираната информация пред обществеността чрез информационната медия Екстри Нюз.

Вътрешната информация за Стара планина холд АД по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно обстоятелствата, настъпили през деветмесечието на 2025 година е публикувана на електронната страница на дружеството в раздел Новини: https://www.sphold.com/novini, както и в медията Екстри Нюз: http://www.x3news.com/?page=Company&target=InsiderInformation&BULSTAT=121227995&MESSAGE\_TYPE=2, чрез която дружеството оповестява публично вътрешната информация.

Този документ е изготвен в съответствие с чл. 100о¹, ал. 1 от ЗППЦК.

Digitally signed by Vasil Georgiev Velev Date: 2025.10.28 09:55:46 +02'00'

Изпълнителен директор: Васил Велев