Toplofikacia Pleven AD

Annual Report • Jan 23, 2024

"ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН" АД

ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

към 31.12.2023 г.,

съгласно чл. 100о¹ , ал. 1 във връзка с чл. 100о¹ , ал. 4, т. 2 и ал. 5, от ЗППЦК и чл. 14 от Наредба № 2 за първоначално и последващо разкриване на информация при публично предлагане на ценни книжа и допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар

1. ВАЖНИ СЪБИТИЯ, НАСТЪПИЛИ ПРЕЗ ПЕРИОДА 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г.

През периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. "ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН" АД е оповестило следната информация относно важни събития, настъпили през отчетния период до КФН, БФБ АД и обществеността, достъпна на адрес http://www.x3news.com, както и на корпоративната страница на дружеството, достъпна на електронен адрес - https://www.toplo-pleven.com/index.php/investitori/.

На 23.01.2023 г. "Топлофикация Плевен" АД е представило пред КФН, БФБ и обществеността тримесечен отчет за периода 01.10.2022 – 31.12.2022 г. за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия BG2100020176.

На 26.01.2023 г. "Топлофикация Плевен" АД е представило пред КФН, БФБ и обществеността [тримесечно уведомление за финансовото му състояние за четвърто](javascript:showNews() [тримесечие на 2022](javascript:showNews() г.

На 14.02.2023 г. е оповестена следната вътрешна информация по чл. 17, §1, във вр. с чл. 7 от Регламент №596/2014 на ЕП и на Съвета – Лихвено плащане по облигационна емисия ISIN код BG2100020176

Във връзка с дължимо плащане, съгласно погасителния план на емисия корпоративни облигации ISIN код BG2100020176, издадени от "ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН" АД, с настоящето писмо Ви уведомяваме, че към датата на настоящото уведомление, дружеството е извършило дължимо лихвено плащане в размер на 56 712,33 лева с падеж 17.11.2022 г.

На 24.02.2023 г. "Топлофикация Плевен" АД е представило пред КФН, БФБ и обществеността [тримесечно уведомление за финансовото му състояние на](javascript:showNews() [консолидирана основа за четвърто тримесечие на 2022](javascript:showNews() г.

На 30.03.2023 г. "Топлофикация Плевен" АД е представило пред КФН, БФБ и обществеността одитиран годишен отчет за 2022 г.

На 25.04.2023 г. е оповестен тримесечен отчет за периода 01.01.2023 – 31.03.2023 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия BG2100020176.

На 26.04.2023 г. е оповестен публично тримесечен отчет за първо тримесечие на 2023 г.

На 02.05.2023 г. "Топлофикация Плевен" АД е оповестило годишен консолидиран финансов отчет за дейността на дружеството – формат ESEF към 31.12.2022 г.

На 18.05.2023 г. е оповестена следната вътрешна информация по чл. 17, §1, във вр. с чл. 7 от Регламент №596/2014 на ЕП и на Съвета – Лихвено плащане по облигационна емисия ISIN код BG2100020176

Във връзка с дължимо лихвено плащане, съгласно погасителния план на емисия корпоративни облигации ISIN код BG2100020176, издадени от "ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН" АД, с настоящето писмо Ви уведомяваме, че към датата на настоящото уведомление, дружеството е извършило дължимо лихвено плащане в размер на 50 828,77 лв., с падеж: 17.05.2023 г.

На 26.05.2023 г. дружеството е представило пред КФН, БФБ и обществеността покана за свикване на общо събрание на акционерите и материали за общо събрание на акционерите.

Топлофикация-Плевен АД- представи покана за свикване на Редовно общо събрание на акционерите и материали за общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 29-06-2023 г. от 14:00 часа в гр. Плевен - 5800, Източна индустриална зона No 128., при следния дневен ред:

1. Приемане на одитирания годишен финансов отчет за дейността на дружеството за 2022г., изготвен в съответствие с Делегиран Регламент (ЕС) 2019/815 и представен на КФН, БФБ и обществеността на 30.03.2023г.;

2. Приемане на одитирания годишен консолидиран финансов отчет за дейността дружеството за 2022г., изготвен в съответствие с Делегиран Регламент (ЕС) 2019/815 и представен на КФН, БФБ и обществеността на 02.05.2023г.;

3. Приемане на решение относно реализирания от дружеството финансов резултат за 2022г.;

4. Приемане на Политиката за възнагражденията на членовете на СД на Дружеството.

5. Приемане на решение за освобождаване на членовете на Съвета на директорите на "Топлофикация Плевен" АД от отговорност за дейността им през 2022г.;

6. Приемане на годишния доклад за дейността на одитния комитет на "Топлофикация Плевен" АД за 2022г.;

7. Освобождаване от длъжност на членовете на Одитния комитет - Лора Джамбазка, Васил Игнатов и Илияна Шопова.

8. Избор на Одитен комитет на "Топлофикация-Плевен" АД и определяне на мандат;

9. Избор на регистриран одитор за 2023г.;

10. Приемане на доклада за дейността на директора за връзки с инвеститорите за дейността му през 2022г.

11. Определяне размера на постоянното възнаграждение на членовете на СД

12. Определяне размера на гаранциите за управление на членовете на Съвета на директорите.

На 26.05.2023 г. е оповестен публично тримесечен консолидиран отчет за първо тримесечие на 2023 г.

На 27.07.2023 г. е оповестен публично тримесечен отчет за второ тримесечие на 2023 г.

На 27.07.2022 г. е оповестен тримесечен отчет за периода 01.04.2023 – 30.06.2023 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия BG2100020176.

На 29.08.2023 г. е оповестен публично тримесечен консолидиран отчет за второ тримесечие на 2023 г.

На 19.10.2023 г. е оповестен публично тримесечен отчет за трето тримесечие на 2023 г.

На 19.10.2023 г. е оповестен тримесечен отчет за периода 01.07.2023 – 30.09.2023 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия BG2100020176.

На 20.11.2023 г. е оповестена следната вътрешна информация по чл. 17, §1, във вр. с чл. 7 от Регламент №596/2014 на ЕП и на Съвета – Лихвено плащане по облигационна емисия ISIN код BG2100020176

Във връзка с дължимо лихвено плащане, съгласно погасителния план на емисия корпоративни облигации ISIN код BG2100020176, издадени от "ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН" АД, с настоящето писмо Ви информираме, че към датата на настоящото уведомление, дружеството не е извършило дължимо към 17.11.2023 г. лихвено плащане в размер на 51 671,23 лева.

На 22.11.2023 г. е оповестен публично тримесечен консолидиран отчет за трето тримесечие на 2023 г.

2. ПРЕГЛЕД НА ДЕЙНОСТТА

"ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН" АД е вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК: 114005624.

Предметът на дейност на "ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН" АД е: производство на електрическа и топлинна енергия, пренос на топлинна енергия и други дейности и услуги, обслужващи основните дейности, както и всяка друга незабранена от закона дейност.

Към 31.12.2020 г. едноличен собственик на капитала на дружеството е Каталанд Лтд, Великобритания. От 29.01.2021 г. собствеността върху една акция от капитала на Дружеството се прехвърля на физическо лице, предвид което правно-организационната форма е променена от ЕАД на АД.

През 2022 г. с вписване 20220825095413 в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел е вписано увеличение на капитала на "Топлофикация – Плевен" АД от 19 841 689 лв. на 20 512 356 лв. С Решение № 751 - ПД от 13.09.2022 г. на Комисията финансов надзор вписва "ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН" АД в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН като публично дружество и емисия в размер на 20 512 356 бр. обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас с номинална стойност 1 лв. всяка, с ISIN код BG1100004214, издадена от "ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН" АД и представляваща регистрирания капитал на дружеството, с цел търговия на регулиран пазар на ценни книжа.

"ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН" АД е поднадзорно лице на КЕВР (Комисия за енергийно и водно регулиране) и притежава следните лицензии:

• Лицензия издадена с Решение № Л-058/08.01.2001 година на Държавна комисия за енергийно регулиране - София за срок от 20 години за "Производство на електрическа и топлинна енергия";

• Лицензия издадена с Решение № Л-059/08.01.2001 година на Държавна комисия за енергийно регулиране - София за срок от 20 години за "Пренос на топлинна енергия".

• С Решение № ИЗ-Л-058 /20.02.2020г., КЕВР продължава срока на двете лицензии с 20 години, считано от датата на изтичане срока на лицензиите - 08.02.2021г., при спазване на условията и нормативните изисквания за експлоатация и ремонт на основните съоръжения и екологичните норми.

Основните направления в дейността на дружеството са производство и продажба на електрическа енергия, както и производство и продажба на топлинна енергия. Успоредно с основните си дейности, дружеството осъществява ремонтна дейност в топлоизточниците и топлопреносната мрежа, както и инвестиционна дейност.

3. ВЛИЯНИЕ НА ВАЖНИТЕ СЪБИТИЯ, НАСТЪПИЛИ КЪМ 31.12.2023 г. ВЪРХУ РЕЗУЛТАТИТЕ ВЪВ ФИНАНСОВИЯ ОТЧЕТ

Към 31.12.2023 г. общо приходите от дейността на "ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН" АД са в размер на 197 279 хил. лв. и регистрират намаление от 12,26 % в сравнение със същия период на 2022 г., когато са отчетени 224 841 хил. лв.

Към 31.12.2023 г. дружеството отчита нетни приходи от продажби на стойност 197 013 хил. лв., което представлява намаление на нетните приходи от продажби с 0,26 % спрямо същия период на 2022 г., когато са отчетени нетни приходи от продажби в размер на 197 519 хил. лв.

Нетните приходи от продажба на продукция към 31.12.2023 г. са на стойност 194 170 хил. лв. и се увеличават с 33,55 % в сравнение със същия период на 2022 г., когато са отчетени нетни приходи от продажба на продукция в размер на 145 395 хил. лв. Нетните приходи от продажба на продукция към 31.12.2023 г. представляват 98,56 % от нетните приходи от продажби на дружеството. "ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН" АД отчита финансови приходи в размер на 174 хил. лв. спрямо отчетените за същия период на 2022 г. финансови приходи в размер на 6 055 хил. лв. Приходите от финансирания са в размер на 92 хил. лева.

Общо разходите за дейността на дружеството към 31.12.2023 г. са в размер на 168 585 хил. лв. и регистрират намаление от 27,52% в сравнение със същия период на 2022 г., когато са отчетени общо разходи за дейността в размер на 232 584 хил. лв.

Към 31.12.2023 г. "ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН" АД регистрира положителен нетен финансов резултат в размер на 28 694 хил. лв. спрямо отчетената за същия период на 2022 г. нетна загуба на стойност 6 903 хил. лв.

Към 31.12.2023 г. общата сума на активите на дружеството е 238 881 хил. лв., а стойността на собствения капитал е 64 205 хил. лв.

Финансови показатели на дружеството към 31.12.2023 г.

Таблица №1

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЛИКВИДНОСТ:	31.12.2023	31.12.2022
Коефициент на обща ликвидност	1,25	1,14
Коефициент на бърза ликвидност	1,20	1,09
Коефициент на абсолютна ликвидност	0,07	0,003
Коефицент на незабавна ликвидност	0,07	0,005

Таблица №2

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РЕНТАБИЛНОСТ:	31.12.2023	31.12.2022
Рентабилност на Основния Капитал	1,40	-0,34
Рентабилност на Собствения Капитал (ROE)	0,45	-0,19
Рентабилност на Активите (ROA)	0,12	-0,04

Таблица №3

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЗАДЛЪЖНЯЛОСТ:	31.12.2023	31.12.2022
Коефициент на задлъжнялост	2,72	4,26
Дълг / Активи	0,73	0,81
Коефициент на финансова автономност	0,37	0,23

Таблица №4

КЛЮЧОВИ ПОКАЗАТЕЛИ:	31.12.2023	31.12.2022
EBITDA	33 957	6 999
EBIT	32 235	4 883

4. ОПИСАНИЕ НА ОСНОВНИТЕ РИСКОВЕ И НЕСИГУРНОСТИ, ПРЕД КОИТО Е ИЗПРАВЕНО ДРУЖЕСТВОТО ПРЕЗ СЛЕДВАЩИЯ ФИНАНСОВ ПЕРИОД

СИСТЕМАТИЧНИ РИСКОВЕ

Систематичните рискове са свързани с пазара и макросредата, в която Дружеството функционира, поради което те не могат да бъдат управлявани и контролирани от мениджмънта на компанията. Систематични рискове са: политическият риск, макроикономическият риск, инфлационният риск, валутният риск, лихвеният риск, данъчният риск.

Таблица № 5
Вид риск	Описание
ПОЛИТИЧЕСКИ РИСК	Политическият риск е вероятността от смяна на правителството или от внезапна промяна в неговата политика, от възникване на вътрешнополитически сътресения и неблагоприятни промени в европейското и/или националното законодателство, в резултат на което средата, в която оперират местните стопански субекти да се промени негативно, a инвеститорите да понесат загуби. Политическата нестабилност може да окаже влияние на макроикономическия растеж и бизнес средата в България. В тази връзка, в случай че се създаде несигурност в българската икономика – относно фискалната и/или паричната политика, върховенството на закона и правоприлагането, нивото на корупция и бюрократични тежести и др. – това може да доведе до спад на инвестициите, изтичане на капитали от страната и по-консервативно поведение от страна на инвеститори/клиенти. Това от своя страна може да доведе до забавяне на икономическия растеж или дори до рецесия и намаляване на заетостта и разполагаемия доход, което ще намали икономическата активност и ще влоши кредитоспособността на определени икономически субекти. В тази връзка е възможно, някои субекти да отчетат по слаби финансови резултати от очакваното. След три неуспешни опита на политически партии да съставят кабинет, бяха проведени предсрочни парламентарни избори на 2 април 2023 г. Към датата на изготвяне на настоящия документ е налице работещо българско правителство, подкрепено от най-големите парламентарни групи в българския парламент. Невъзможността да се прогнозира продължителността на функциониране на новото българско правителство, предвид постоянните противоречия между политическите партии застанали зад него в Народното събрание обуславя и относителната несигурност по отношение на провеждането на държавната политика по овладяване на инфлацията и растящия бюджетен дефицит. Наблюдаваната политическа несигурност поставя под въпрос възможността да се проведат адекватни реформи в администрацията, образованието и здравеопазването, които формират основните бюджетни разходи. Допълнителен бюджетен натиск се явява войната в Украйна и заявеното от новото правителство желание за подкрепа на Украйна с всички възможни средства. През 2023 г. се очаква минимален ръст на брутния вътрешен продукт, което няма да позволи възстановяване на националната икономика вследствие ръста на разходите за енергия и проблемите с веригата на доставки. В тази насока следва да се обърне внимание на действителния растеж – дали същият ще отговори на правителствените прогнози; очакваното покачване на износа; възможността
	правителството да взема изгодни заеми на международните пазари; полаганите усилия за умерено възстановяване на вътрешното потребление.

Несигурността при прилаганите правителствени приоритети поставя под риск и възможността да бъдат извършени реформи в структуроопределящи сектори в страната, с оглед оптимизация на процеса по ефективно усвояване на средства от ЕС. Внимание следва да се обърне върху реформите в неефективната пенсионно-осигурителна система, здравната система и образованието; административната координация и правила при финансирането на проекти, включително подобряване на процеса по отпускане, координиране и управление на средствата от европейските фондове. Основен проблем, който стои пред новото редовно българско правителство е намирането на подкрепа сред парламентарно представените сили в борбата срещу корупцията, като заявленията са в тази връзка да бъдат извършени редица законови промени, включително в Конституцията на Република България.

ОБЩ МАКРОИКОНОМ ИЧЕСКИ РИСК

По данни на Националния статистически институт от 29.12.2023 г. общият показател на бизнес климата намалява с 1.8 пункта спрямо предходния месец (от 21.6% на 19.8%), което се дължи на неблагоприятния бизнес климат в строителството, търговията на дребно и сектора на услугите.

През декември 2023 г. съставният показател "бизнес климат в промишлеността" запазва приблизително ноемврийското си равнище (от 20.6% на 20.7%). Промишлените предприемачи оценяват настоящата производствена активност като благоприятна, докато очакванията им за дейността през следващите три месеца са леко влошени. Несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила продължават да бъдат най-сериозните пречки за развитието на бизнеса. Относно продажните цени в промишлеността прогнозите на мениджърите са за известно увеличение, макар преобладаващата част от тях да предвиждат запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.

През декември 2023 г. съставният показател "бизнес климат в строителството" намалява с 1.2 пункта (от 23.6% на 22.4%), което се дължи на резервираните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Същевременно обаче очакванията им както за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца, така и за строителната активност през следващите три месеца се подобряват. Основните затруднения за дейността остават несигурната икономическа среда, цените на материалите и недостигът на работна сила, като спрямо ноември се наблюдава намаление на отрицателното въздействие на първия и третия фактор. По отношение на продажните цени в строителството по-голяма част от мениджърите предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца.

През декември 2023 г. съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" се понижава с 2.5 пункта (от 15.9% на 13.4%), което се дължи на неблагоприятните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно обаче очакванията им за търсенето на услуги през следващите три месеца леко се подобряват. Основните фактори, ограничаващи дейността на предприятията, остават несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостигът на работна сила, като през последния месец се наблюдава намаление на отрицателното им въздействие. В сравнение с ноември нараства делът на мениджърите, които предвиждат продажните цени в сектора на услугите да се увеличат през следващите три месеца.

Според макроикономическите прогнози на експертите от Евросистемата, изложени в Икономически бюлетин бр. 8/2023 на Европейската централна банка, средногодишният растеж на реалния БВП се очаква да се забави – от 3,4% през 2022 г. до 0,6% през 2023 г., след което да се възстанови до 0,8% през 2024 г. и да се стабилизира на 1,5% през 2025 г. и

	2026 г. В сравнение с прогнозите от септември 2023 г. предвижданията за растежа на БВП са леко ревизирани надолу за 2023–2024 г. въз основа на публикуваните последни данни и неблагоприятните данни от наблюденията, докато за 2025 г. остават непроменени. С отзвучаването на енергийната криза правителствата би следвало да продължат да оттеглят свързаните с нея мерки за подкрепа. Това е от съществено значение, за да не се допусне засилване на инфлационния натиск в средносрочен план, което би наложило дори по-голямо затягане на паричната политика. Фискалните политики следва да бъдат насочени към постигане на по- голяма производителност в икономиката на еврозоната и постепенно намаляване на високия публичен дълг. Според макроикономическите прогнози на експертите е наложително да се ускори напредъкът към създаването на съюз на капиталовите пазари и доизграждането на банковия съюз.
ЛИХВЕН РИСК	Лихвеният риск е свързан с възможни, евентуални, негативни промени в лихвените нива, установени от финансовите институции на Република България. На своето заседание на 14 декември 2023 г. Управителният съвет на Европейската Централна Банка реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Управителният съвет е решен да осигури своевременното връщане на инфлацията към целевото ù равнище от 2% в средносрочен план. Въз основа на текущата си оценка Управителният съвет счита, че лихвените проценти са на равнища, които, ако бъдат поддържани достатъчно дълго време, ще допринесат значително за навременното връщане на инфлацията към целевото ниво. Бъдещите решения на Управителния съвет ще гарантират, че основните лихвени проценти на ЕЦБ ще бъдат определяни на достатъчно рестриктивни нива толкова дълго време, колкото е необходимо за осигуряване на това своевременно връщане. Макроикономическите прогнози за еврозоната на експертите на ЕЦБ от декември 2023 г. предвиждат инфлацията плавно да намалява през цялата 2024 г., преди да се доближи през 2025 г. до целевото равнище от 2% на Управителния съвет. Като цяло експертите на Евросистемата очакват общата инфлация да бъде средно 5,4% през 2023 г., 2,7% през 2024 г., 2,1% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. В сравнение с макроикономическите прогнози за еврозоната на експертите на ЕЦБ от септември 2023 г. това представлява ревизия в посока понижение за 2023 г. и особено за 2024 г. Рестриктивната парична политика на Управителния съвет продължава да намира силно отражение в общите условия за финансиране. Лихвите по кредитите отбелязаха ново нарастване през октомври – до 5,3% за кредитите за предприятия и до 3,9% за ипотечните кредити. По-високите лихви на заемите, слабото търсене на кредити и затегнатите условия на предлагането им водят до по-нататъшно отслабване на кредитната динамика.
	*Източник:БНБ
ИНФЛАЦИОНЕН РИСК	Инфлационният риск представлява всеобщо повишаване на цените, при което парите се обезценяват и съществува вероятност от понасяне на загуба от домакинствата и фирмите. По данни на НСИ, през януари 2023 г. месечната инфлация е 1.4% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за януари 2023 г. спрямо януари 2022 г. е 16.7%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2022 - януари 2023 г. спрямо периода февруари 2021 - януари 2022 г. е 15.9%. По данни на НСИ, през януари 2023 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 1.5% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за януари 2023 г. спрямо януари 2022 г. е 14.1%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2022 - януари 2023 г. спрямо периода февруари 2021 - януари 2022 г. е 13.5%. През февруари 2023 г. месечната инфлация е 0.8% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за февруари 2023 г. спрямо февруари 2022 г. е 16.0%. Инфлацията от началото на

годината (февруари 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 2.1%, а средногодишната инфлация за периода март 2022 - февруари 2023 г. спрямо периода март 2021 - февруари 2022 г. е 16.4%.

Според хармонизирания индекс на потребителските цени през февруари 2023 г. месечната инфлация е 0.7% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за февруари 2023 г. спрямо февруари 2022 г. е 13.7%. Инфлацията от началото на годината (февруари 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 1.9%, а средногодишната инфлация за периода март 2022 февруари 2023 г. спрямо периода март 2021 - февруари 2022 г. е 14.0%.

През март 2023 г. месечната инфлация е 0.5% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за март 2023 г. спрямо март 2022 г. е 14.0%. Инфлацията от началото на годината (март 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 2.6%, а средногодишната инфлация за периода април 2022 - март 2023 г. спрямо периода април 2021 - март 2022 г. е 16.5%.

Според ХИПЦ през март 2023 г. месечната инфлация е 0.6% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за март 2023 г. спрямо март 2022 г. е 12.1%. Инфлацията от началото на годината (март 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 2.5%, а средногодишната инфлация за периода април 2022 - март 2023 г. спрямо периода април 2021 - март 2022 г. е 14.1%.

През април 2023 г. месечната инфлация е 0.3% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за април 2023 г. спрямо април 2022 г. е 11.6%. Инфлацията от началото на годината (април 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 3.0%, а средногодишната инфлация за периода май 2022 - април 2023 г. спрямо периода май 2021 - април 2022 г. е 16.3%.

Според ХИПЦ през април 2023 г. месечната инфлация е 0.5% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за април 2023 г. спрямо април 2022 г. е 10.3%. Инфлацията от началото на годината (април 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 3.0%, а средногодишната инфлация за периода май 2022 - април 2023 г. спрямо периода май 2021 - април 2022 г. е 13.9%.

През май 2023 г. месечната инфлация е -0.1% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за май 2023 г. спрямо май 2022 г. е 10.1%. Инфлацията от началото на годината (май 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 2.8%, а средногодишната инфлация за периода юни 2022 - май 2023 г. спрямо периода юни 2021 - май 2022 г. е 15.8%.

Според ХИПЦ през май 2023 г. месечната инфлация е -0.2% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за май 2023 г. спрямо май 2022 г. е 8.6%. Инфлацията от началото на годината (май 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 2.8%, а средногодишната инфлация за периода юни 2022 - май 2023 г. спрямо периода юни 2021 - май 2022 г. е 13.5%.

През юни 2023 г. месечната инфлация е -0.4% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за юни 2023 г. спрямо юни 2022 г. е 8.7%. Инфлацията от началото на годината (юни 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 2.4%, а средногодишната инфлация за периода юли 2022 - юни 2023 г. спрямо периода юли 2021 - юни 2022 г. е 15.0%.

Според ХИПЦ през юни 2023 г. месечната инфлация е 0.1% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за юни 2023 г. спрямо юни 2022 г. е 7.5%. Инфлацията от началото на годината (юни 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 2.9%, а средногодишната инфлация за периода юли 2022 - юни 2023 г. спрямо периода юли 2021 - юни 2022 г. е 12.9%.

През юли 2023 г. месечната инфлация е 0.9% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за юли 2023 г. спрямо юли 2022 г. е 8.5%. Инфлацията от началото на годината (юли 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 3.3%, а средногодишната инфлация за периода август 2022 - юли 2023 г. спрямо периода август 2021 - юли 2022 г. е 14.3%.

Според ХИПЦ през юли 2023 г. месечната инфлация е 1.2% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за юли 2023 г. спрямо юли 2022 г. е 7.8%. Инфлацията от началото на годината (юли 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 4.1%, а средногодишната инфлация за периода август 2022 - юли 2023 г. спрямо периода август 2021 - юли 2022 г. е 12.3%.

През август 2023 г. месечната инфлация е 0.4% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за август 2023 г. спрямо август 2022 г. е 7.7%. Инфлацията от началото на годината (август 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 3.7%, а средногодишната инфлация за периода септември 2022 - август 2023 г. спрямо периода септември 2021 - август 2022 г. е 13.4%.

Според ХИПЦ през август 2023 г. месечната инфлация е 0.5% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за август 2023 г. спрямо август 2022 г. е 7.5%. Инфлацията от началото на годината (август 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 4.6%, а средногодишната инфлация за

единица.

На свое заседание на 30.06.2021 г. Координационният съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната прие проект на Национален план за въвеждане на еврото в Република България. Ангажиментът на България за приемане на единната европейска валута е препотвърден в Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, след като първоначално е заявен при започване на преговорите на страната ни за членство в ЕС. Подготовката за присъединяването на България към еврозоната е при целева дата 1 януари 2025 година. Промените се правят в постановление на Министерския съвет за създаване на координационен съвет за подготовката ни за членство в еврозоната, представен за обществено обсъждане. Страната ни изпусна предишната целева дата за въвеждането на еврото у нас - 1 януари 2024 година, след като служебното правителство не подаде доклад за изпълнението на критериите за членство в еврозоната през февруари.

Въвеждането на еврото е планирано без преходен период, като датата на приемане на еврото ще съвпада с въвеждането му като официална разплащателна единица. Превалутирането ще се извършва чрез прилагането на неотменимо фиксирания валутен курс между еврото и лева. А след въвеждане на еврото в рамките на месец левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство. Националният план за въвеждане на еврото в България е стратегическият документ, въз основа на който ще се реализира оперативната работа за замяна на лева с еврото. Документът е подготвен и приет в срока – 30 юни 2021 г., поставен в Постановление № 103 на МС от 25 март 2021 г. за изменение и допълнение на Постановление № 168 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната (ДВ, бр. 52 от 2015 г.). На 11.11.2022 г. беше приета от Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната Комуникационната стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната. Приемането на Комуникационната стратегия е важна стъпка по пътя на присъединяване на страната ни към еврозоната и кореспондира с приетото на 27.10.2022 г. решение на Народното събрание, с което се задължава Министерският съвет, в координация с Българската народна банка, да ускори консултациите и преговорите с европейските институции и да ускорят техническата подготовка за въвеждане на еврото. Тя се основана на приетия от Министерския съвет Национален план за въвеждане на еврото в Република България и описва принципите и задачите на цялостна информационна и комуникационна кампания; отговорните институции, които ще изпълняват отделните дейности в рамките на цялостната кампания; етапите за изпълнение на дейностите; целевите групи; каналите за разпространение на информацията и др.

Министерски съвет на Република България с Решение № 797 от 13 ноември 2023 г. прие актуализиран Национален план за въвеждане на еврото в България. Актуализацията се прави с оглед прецизиране на текстовете на Плана във връзка с промяната на индикативната дата за въвеждане на еврото на 1 януари 2025 г., както и отразяване на постигнатия досега напредък по техническата подготовка за въвеждане на еврото и привеждане в съответствие на оставащите подготвителни дейности към новата индикативна дата.

Като приложение към Плана се включват "Методически указания към административните органи за адаптиране на информационните системи за работа с евро", чрез които се цели гарантирането на точното и еднакво прилагане на изискванията за въвеждане на еврото от административните органи при привеждането на информационните им системи към работа с евро. Националният план за въвеждане на еврото в Република България предвижда провеждането на мащабна комуникационна и информационна кампания, която ще запознае гражданите с всички практически аспекти на въвеждането на еврото като официално разплащателно средство чрез предоставянето на точна, достъпна и навременна информация.

В рамките на своето работно посещение в началото на м. ноември 2023 г. в Брюксел финансовият министър Асен Василев проведе среща с председателя на Еврогрупата Паскал Донахю, с изпълнителния заместник-председател на ЕК Валдис Домбровскис и с комисаря по икономика Паоло Джентилони и Пиеро Чиполоне, член на изпълнителния борд на Европейската централна банка. На срещата представителите на комисията и ЕЦБ изразиха пълна подкрепа за присъединяването на България към еврозоната.

На 28.10.2023 г. по данни на Министерството на финансите Международната рейтингова агенция "Фич Рейтингс" (Fitch Ratings) потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута 'BBB' с положителна перспектива. Положителната перспектива отразява плановете за членство на страната в еврозоната, което

	може да доведе до по-нататъшни подобрения в показателите за външната позиция на страната. От друга страна, ниският дял на инвестициите спрямо БВП и неблагоприятните демографски фактори тежат на потенциалния икономически растеж и на публичните финанси в дългосрочен период. Въпреки тенденцията на понижение на инфлацията в България, тя остава значително над тази в трите държави-членки на ЕС с най-нисък показател и в момента не отговаря на критерия за ценова стабилност. Предвид значителната несигурност по отношение на инфлационните процеси, за Fitch Ratings остава под въпрос изпълнението на критерия за ценова стабилност в средата на 2024 г. (ключовата дата за приемане в еврозоната през 2025 г.). Според прогнозите, България вероятно ще изпълни всички други номинални критерии за приемане на еврото (публични финанси, лихвен процент и валутен курс). В тази връзка, анализаторите от агенцията считат, че приемането на еврото е в подкрепа на рейтинга, тъй като при равни други условия това би подобрило оценката за рейтинга на страната с около две степени.
	По данни на БНБ от 28.12.2023 г. брутният външен дълг в края на октомври 2023 г. възлиза на 42 409.7 млн. евро (44.4% от БВП2), което е с 1626.1 млн. евро (3.7%) по-малко в сравнение с края на октомври 2022 г. (44 035.8 млн. евро, 51.3% от БВП). В края на октомври 2023 г. краткосрочните задължения са 7150.2 млн. евро (16.9% от брутния дълг, 7.5% от БВП) и се понижават с 1633.2 млн. евро (18.6%) спрямо октомври 2022 г. (8783.5 млн. евро, 19.9% от дълга, 10.2% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 35 259.5 млн. евро (83.1% от брутния дълг, 36.9% от БВП), като се повишават със 7.1 млн. евро (0.02%) спрямо края на октомври 2022 г. (35 252.4 млн. евро, 80.1% от дълга, 41.1% от БВП).
ДАНЪЧЕН РИСК	От определящо значение за финансовия резултат на компаниите е запазването на текущия данъчен режим. Няма гаранция, че данъчното законодателство, което е от пряко значение за дейността на Дружеството, няма да бъде изменено в посока, която да доведе до значителни непредвидени разходи и съответно да се отрази неблагоприятно на неговата печалба. Системата на данъчно облагане в България все още се развива, в резултат на което може да възникне противоречива данъчна практика.
РИСКОВЕ, СВЪРЗАНИ С ВОЕННИТЕ КОНФЛИКТИ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК И УКРАЙНА	Избухването на военния конфликт в Близкия изток, в допълнение към тлеещия конфликт Русия-Украйна притежава потенциал да нанесе нов удар на икономическото доверие и то в момент, когато нарастваха надеждите за овладяване на ръста на цените, предизвикан от нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Избухналият конфликт, придружен от стотици убити, когато бойци от движението Хамас нахлуха от техния анклав, а Израел отговори със сила, добави и възможността за по-широк близкоизточен конфликт към усещането за глобална нестабилност, предизвикано от военните действия в Украйна, започнали преди повече от 20 месеца. В зависимост от продължителността на конфликта и от това колко интензивен се очертава да стане, ще се прецени дали има потенциал да се разпространи и в други части на региона. Към настоящия момент не е възможно да се очертае мащабът на последиците и проявленията на конфликта върху цената на петрола и цените на акциите. Бушуващият конфликт в ивицата Газа има потенциала да добави непредсказуем набор от негативни рискове към глобалната икономика, която вече се забавя. Конфликтът крие риск от по-високи цени на петрола и рискове за инфлацията, включително да повлияе на перспективите за растеж на световната икономика. Увеличенията на цените на петрола и газа, предизвикани от военните конфликти не само намаляват покупателната способност на населението и компаниите, но също така повишават разходите за производство на храни. В момента нациите вече се борят с необичайно високи нива на дълг, слаби частни инвестиции и най-бавното възстановяване на търговията от пет десетилетия, което намалява възможностите за скорошно излизане от кризата. По-високите лихвени проценти са резултат от усилията на централната банка да укроти инфлацията, което направи по-трудно за правителствата и частните компании да получат достъп до кредити и да предотвратят неизпълнението на задълженията. Към икономически проблеми, които са подхранвани от задълбочаващите се геополитически конфликти, се добавя и напрежението между Съединените щати и Китай относно трансфера на технологии и сигурността, което усложнява усилията за съвместна работа по други проблеми като изменението на климата, облекчаване на дългове или предотвратяване на регионални конфликти. Атаката на САЩ и Великобритания, предприети в началото на 2024 г. срещу цели на йеменските бунтовници – хути, рискува да разшири значително конфликта в Газа. Атаките бяха първият голям акт на отмъщение, откакто хутите започнаха да атакуват търговски кораби в Червено море – през което минава около 15% от световния морски трафик. Силите на САЩ и Великобритания атакуваха системи за противовъздушно наблюдение, радари и арсенали от дронове, крилати и балистични ракети в различни части на Йемен под контрола на бунтовниците хути. В същото време, производители на автомобили Tesla и Volvo вече

обявиха временно спиране на част от производството си в Европа, поради недостиг на компоненти, произтичащ от промените в морския трафик през Червено море. Атаките, предприети от САЩ и Великобритания, не само увеличава обхвата на конфликта към други участници и географски пространства, но отваря пропастта между Съединените щати и почти целия арабски свят.Геополитическото напрежение, съчетано с избухването на активни военни действия в множество региони допринася за нестабилен глобален ред, характеризиращ се в подкопаване на доверието и несигурност. Последните събития, съчетано с продължаващото и задълбочаващото се въздействие на екстремни метереологични условия увеличават натиска върху разходите за живот и засилват икономическата несигурност в голяма част от света. Към тези рискове следва да се добавят и рисковете, свързани с дезинформация на обществата, които се проявяват все по-отчетливо в общества, които са политически и икономически отслабени през последните години. Тези рискове ще станат все по-трудни за преодоляване, тъй като глобалното сътрудничество ерозира. Същевременно последиците от един все по-фрагментиран свят влияят на способността за управление на настъпващите глобални рискове именно поради липса на

РИСК ОТ ПОКАЧВАНЕ НА ЦЕНИТЕ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИ ЯТА

консенсус и сътрудничество. Покачването на цените на тока и енергоносителите, което се засили особено отчетливо след инвазията на Русия в Украйна, оказаха натиск върху европейските потребители, след две години на коронавирус, блокиране на производството и проблеми с трудовата заетост. През 2023 г. към нестабилността в световен мащаб се добави и въоръжения конфликт в Газа с което се застрашиха доставките на енергоносители. Разрастването на войната в Газа и включването в нея на хутите от Йемен и последвалите бомбардировки от САЩ и Великобритания, доведе до сериозни рискове за корабоплаването в Червено море, а оттам и за избягване на този маршрут от доставчиците на петрол. Посочените военни конфликти водят до сериозна несигурност при доставките на нефт и газ, а оттам се отразяват на тяхната цена, съответно на цената на електрическата енергия. В случай че Червено море бъде затворено за корабоплаване, дори и за непродължителен период от време, то това ще предизвика нов скок на цените на енергоносителите.

НЕСИСТЕМАТИЧНИ РИСКОВЕ

Тук са включени рисковете, свързани с определен сектор, сегмент или индивидуална компания. Несистематични са: бизнес риска, специфичния фирмен риск, финансовия или кредитен риск и оперативния риск.

СЕКТОРЕН РИСК

Българският енергиен сектор е от ключово значение за бъдещото развитие и устойчивост на икономиката на цялата страна. Държавната политика в енергетиката се осъществява чрез Народното събрание и Министерския съвет, съгласно чл. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Енергийната политика на страната се провежда от министъра на енергетиката.

Основния риск в сектора е зависимостта на страната от вноса на енергия и ресурси. Основен местен ресурс на България са лигнитните въглища. Ядрената енергия се отчита за местен източник и в значителна степен допринася за подобряване на енергийната независимост. Трябва да се отбележи, че енергийната зависимост на България е значително по-ниска от средната за страните членки на ЕС.

Основен приоритет на Министерството на енергетиката при провеждането на енергийната политика на страната е набелязването на средносрочни и дългосрочни приоритети в развитието на енергетиката, включително постигане на хармонизирана връзка между енергийната политика на Република България и тази на Европейския съюз.

Основните цели в сектора са постигане високотехнологична, сигурна и надеждна енергийна система, която използва максимално наличния ресурс в България и защитава максимално българските потребители.

"ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН" АД е зависимо от общите тенденции в сектора на енергетиката.

ЕКОЛОГИЧЕН РИСК

По отношение на националните цели по стратегия "Европа 2020", България е на път да постигне целите си за намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници. Страната отбелязва напредък по целите за намаляване на дела на хората в риск от бедност, дела на преждевременно напусналите училище и дела на хората с висше образование, но са необходими повече усилия. Няма напредък в областта на енергийната ефективност и дела на разходите за научно-изследователска и развойна дейност.

Екологичният риск се свързва със замърсяването на околната среда и своевременните мерки за нейното опазване.

Във връзка с това "ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН" АД развива своята дейност, съобразявайки се с изискванията за опазване на околната среда. Комисията по околната среда следи за последователното изпълнение на политиката на Дружеството в областта на околната среда.

ЦЕНОВИ РИСК

Цените на топлинната и електрическата енергия са обект на регулаторни правила и се определят от КЕВР в съответствие с изискванията на Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическа енергия и Наредба № 5/23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинна енергия.

Цена на електрическа енергия

Преференциални цени на електрическата енергия

• 01.01 - 31.12.2015 г. и 01.01 31.12.2016 г.: от 01.01.2015 г. 201.01 лв./МВтч, състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 140.01 лв./МВтч и от добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ – 61,00 лв./МВтч;
• от 01.04.2015 г. 192.69 лв./МВтч, състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 131.69лв./МВтч. и от добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ – 61,00 лв./МВтч;
• от 01.07.2015 г. 187.09 лв./МВтч, състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 127.09 лв./МВтч и от добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ – 60,00 лв./МВтч;
• от 01.10.2015 г. 173.66 лв./МВтч, състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 118.66 лв./МВтч и от добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ – 55,00 лв./МВтч;
• от 01.01.2016 г. 173.66 лв./МВтч, състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 118.66 лв./МВтч и от добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ – 55,00 лв./МВтч;
• от 01.04.2016 г. 139.78 лв./МВтч, състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 96.78 лв./МВтч. и от добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ – 43,00 лв./МВтч;
• от 01.07.2016 г. 139.71 лв./МВтч, състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 101.71 лв./МВтч и от добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ – 38,00 лв./МВтч.
• от 01.10.2016 г. 139.71 лв./МВтч, състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 101.71 лв./МВтч и от добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ – 38,00 лв./МВтч.
• от 01.01.2017 г. 139.71 лв./МВтч, състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 101.71 лв./МВтч и от добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ – 38,00 лв./МВтч.
• от 07.04.2017 г. 158.57 лв./МВтч, състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 120.57 лв./МВтч и от добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ – 38,00 лв./МВтч.
• от 01.07.2017 г. 166.36 лв./МВтч, състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 128.36 лв./МВтч и от добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ – 38,00 лв./МВтч.
• от 01.07.2018 г. 181.15 лв./МВтч, състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 70.65 лв./МВтч и от добавка по чл. 33а, от ЗЕ – 110,50 лв./МВтч.
• от 01.10.2018 г. 197.28 лв./МВтч, състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 70.65 лв./МВтч и от добавка по чл. 33а, от ЗЕ – 126,63 лв./МВтч.
• от 01.07.2019 г. 198.23 лв./МВтч, състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 90.49 лв./МВтч и от добавка по чл. 33а, от ЗЕ – 107,74 лв./МВтч.
• от 01.04.2020 г. 153.25 лв./МВтч, състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 90.49 лв./МВтч и от добавка по чл. 33а, от ЗЕ – 62,76 лв./МВтч.
• от 01.05.2020 г. 144.59 лв./МВтч, състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 90.49 лв./МВтч и от добавка по чл. 33а, от ЗЕ – 54,10 лв./МВтч.
• от 01.07.2020 г. 172.83 лв./МВтч, състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 89.43 лв./МВтч и от добавка по чл. 33а, от ЗЕ – 83,40 лв./МВтч.
• От 1.07.2021 30.06.2022 г. 252.58 лв/МВтч състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 125.07 лв./МВтч и от добавка по чл. 33а, от ЗЕ – 127.51 лв./МВтч.
• От 01.07.2022 30.06.2023 г. 717.55 лв/МВтч състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 427.46 лв./МВтч и от добавка по чл. 33а, от ЗЕ – 290.09 лв./МВтч.
• От 01.07.2023 30.06.2024 г. 560.24 лв/МВтч състояща се от индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия – 240.50 лв./МВтч и от добавка по чл. 33а, от ЗЕ – 319.26 лв./МВтч.

ПРОМЯНА В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА, ИЗИСКВАНИЯТА НА КЕВР И ОТНЕМАНЕ НА ЛИЦЕНЗ

"ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН" АД е поднадзорно лице на КЕВР (Комисия за енергийно и водно регулиране) и притежава следните лицензии:

• Лицензия издадена с Решение № Л-058/08.01.2001 година на Държавна комисия за енергийно регулиране - София за срок от 20 години за "Производство на електрическа и топлинна енергия", продължена с Решение № ИЗ-Л-058/ 20.02.2020 г. на КЕВР, с което се определи нов срок на действие до 2041 г.;

• Лицензия издадена с Решение № Л-059/08.01.2001 година на Държавна комисия за енергийно регулиране - София за срок от 20 години за "Пренос на топлинна енергия", продължена с Решение № ИЗ-Л-058/ 20.02.2020 г. на КЕВР, с което се определи нов срок на действие до 2041 г.

В случай, че бъдат приети законодателни промени, както и такива, свързани с регулаторните изисквания на КЕВР, въвеждащи по-рестриктивен нормативен режим за осъществяване на дейността на дружеството, това ще доведе до допълнителни затруднения за компанията.

В тази връзка на 04.10.2016 г. Комисията за енергийно и водно регулиране инициира процедура по изменение и допълнение на Наредба № 4 от 5.11.2013 г. за присъединяване към газопреносните и газоразпределителните мрежи, а на 05.10.2016 г. Комисията за енергийно и водно регулиране инициира процедура по изменение и допълнение на Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към електроразпределителните електрически мрежи (обн., ДВ, бр. 31 от 04.04.2014 г.).

В случай, че който и да е от лицензите на Дружеството бъде отнет, това ще доведе до невъзможност на "ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН" АД да осъществява дейността си в съответната насока и респективно – до понижаване на планирания и реалния финансов резултат.

ЗАВИСИМОСТ ОТ КЛЮЧОВ ПЕРСОНАЛ

Напускането или освобождаването на ключови служители, заети с основната дейност би могло в краткосрочен план да окаже негативно влияние върху плавното осъществяване на дейността на компанията и на качественото реализиране на предприетия пакет от мерки за 2020 г. за подобряване състоянието на "ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН" АД.

С оглед ограничаване негативното въздействие на този риск "ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН" АД е изградило комплексна вътрешна организация, която гарантира до голяма степен дългосрочното изпълнение на ангажиментите на компанията към нейните клиенти.

ЗАВИСИМОСТ ОТ ДОСТАВЧИЦИ

За осъществяване на основната си дейност "ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН" АД е зависимо от регулярните и точни доставки на газ с оглед възможността да изпълнява коректно задълженията си.

Основно гориво, което се използва от Дружеството е природен газ. Доставчик е "Булгаргаз" – ЕАД. Газта за Дружеството се доставя от АГРС "Комудара" по собствен газопровод с дължина 12,1 км, с налягане 5 bar. Дружеството няма посредник при доставката на природен газ. Цената на газта се предлага от "Булгаргаз"-ЕАД и се утвърждава от КЕВР (Комисия за енергийно и водно регулиране).

От октомври 2019 г. дружеството има сключен договор за доставка на гориво и с фирма "ТИБИЕЛ"-ЕООД. Цената на която фирма "ТИБИЕЛ"-ЕООД продава природен газ на "ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН" АД е по-ниска от регулираната цена, утвърдена от КЕВР.

ЛИКВИДЕН РИСК

Проявлението на ликвидния риск по отношение на дружеството се свързва с възможността за липса на навременни и/или достатъчни налични средства за посрещане на всички текущи задължения. Този риск може да настъпи, както при значително забавяне на плащанията от страна на длъжниците на дружеството, така и при не достатъчно ефективно управление на паричните потоци от дейността на дружеството.

Предвид издадената през 2017 г. нова облигационна емисия в размер на 1 000 000 лв. и новата през 2018г. в размер на - 2 500 000 лв., дружеството е изложено на този риск.

ОТЧИТАНЕ ВЛИЯНИЕТО НА КОНФЛИКТА В УКРАЙНА ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА ДРУЖЕСТВОТО

Събитията, свързани с военната инвазия на Русия в Украйна са динамични и непредвидими, като Дружеството е засегнато пряко от тези събития, доколкото поголяма част от формираната годишна инфлация се дължи на цената на електрическата енергия, съответно цената на вноса на природен газ, като основен източник за производство на електрическа енергия. В тази връзка повишаване на приходите на дружеството над нивата на разходите на дружеството продължават да е основно предизвикателство пред ръководството.

Независимо от това и предвид бързите и резки промени в икономическата обстановка в страната, ръководството на Дружеството ще продължи да наблюдава икономическата ситуация, както и преките и косвени ефекти върху дейността на Дружеството от нарушените икономически отношения вследствие на войната в Украйна.

5. ИНФОРМАЦИЯ ЗА СКЛЮЧЕНИ ГОЛЕМИ СДЕЛКИ МЕЖДУ СВЪРЗАНИ ЛИЦА ПРЕЗ ОТЧЕТНИЯ ПЕРИОД

През отчетния период дружеството няма сключени сделки между свързани лица.

6. ИНФОРМАЦИЯ ЗА НОВОВЪЗНИКНАЛИ СЪЩЕСТВЕНИ ВЗЕМАНИЯ И/ИЛИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ОТЧЕТНИЯ ПЕРИОД

През отчетния период дружеството няма нововъзникнали съществени вземания и/или задължения.

7. ПРОМЕНИ В ЦЕНАТА НА АКЦИИТЕ НА ДРУЖЕСТВОТО ЗА ПЕРИОДА 01.01.2023. ДО 31.12.2023 Г.

Дата на съставяне: 24.01.2024 г. Изпълнителен директор ................................ /инж.Йордан Василев/ YORDAN VASILEV VASILEV Digitally signed by YORDAN VASILEV VASILEV Date: 2024.01.23 16:17:14 +02'00'