Odessos Shiprepair Yard AD

author: "\u0414\u0435\u0442\u0435\u043b\u0438\u043d\u0430.\u041c\u0430\u043d\u043e\u043b\u043e\u0432\u0430"
date: 2024-10-10 07:24:00+00:00
processor: python-docx+mammoth
status: success

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ ОТ СЧЕТОВОДНАТА ПОЛИТИКА НА ДРУЖЕСТВОТО

1. База за изготвяне на финансовия отчет

Финансовият отчет на Кораборемонтен завод „Одесос“ АД е изготвен в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и всички Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО), които се състоят от: стандарти за финансово отчитане и от тълкувания на Комитета за разяснения на МСФО (КРМСФО), одобрени от Съвета по Международни счетоводни стандарти (СМСС), и Международните счетоводни стандарти и тълкуванията на Постоянен комитет за разясняване (ПКР), одобрени от Комитета по Международни счетоводни стандарти (КМСС), които ефективно са в сила на 1 януари 2023 г. и които са приети от Комисията на Европейския съюз (ЕК).

Дружеството прилага всички нови и/или ревизирани стандарти и тълкувания, създадени от Съвета по Международни счетоводни стандарти (СМСС) и респ. от Комитета за разяснения на МСФО (КРМСФО), които са уместни за неговата дейност.

За текущата финансова година са влезли в сила нови и/или ревизирани стандарти и разяснения, издадени от Съвета по Международни счетоводни стандарти (СМСС) и респ. от Комитета за разяснения на МСФО (КРМСФО). Приетите от Комисията на Европейския съюз (ЕК) нови или ревизирани стандарти и/или тълкувания, за които най-късната дата за прилагане съгласно регламентите на ЕК е датата, на която започва първата финансова година след 31 декември 2022 година, са следните:

МСФО 17 „Застрахователни договори“ - в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2023 г. – приет от ЕК. МСФО 17 „Застрахователни договори“ замества МСФО 4 „Застрахователни договори“. Той изисква прилагането на модел за текущо оценяване, съгласно който преценките се преразглеждат през всеки отчетен период. Стандартът позволява избор при признаването на промени в нормата на дисконтиране или в печалбата или загубата, или в другия всеобхватен доход. Новите правила ще се отразят на финансовите отчети и на основните показатели на всички дружества, които издават застрахователни договори. С новия стандарт се въвежда корекция на риска (RA) като елемент, отразяващ компенсацията, изисквана от предприятието за понасяне на несигурността, която произтича от нефинансов риск по отношение на размера и момента на паричните потоци.
Изменения в МСФО 17 „Застрахователни договори“: Първоначално прилагане на МСФО 17 „Застрахователни договори“ и МСФО 9 „Финансови инструменти“ – Сравнителна информация – в сила от 1 януари 2023 г., - приети от ЕК. Измененията касаят оповестяването на сравнителната информация относно финансовите активи, представена при първоначалното прилагане на МСФО 17 „Застрахователни договори“ и МСФО 9 „Финансови инструменти“. Измененията имат за цел да помогнат на дружествата да избегнат временни счетоводни несъответствия между финансовите активи и задълженията по застрахователни договори, тъй като МСФО 17 „Застрахователни договори“и МСФО 9 „Финансови инструменти“ имат различни изисквания за преход.
Промени в МСС 12 „Данъци върху дохода” – в сила за отчетни периоди, започващи на или след 1 януари 2023 г. – приети от ЕК. При определени обстоятелства, предприятията са освободени от признаването на отсрочени данъци, когато признават активи или пасиви за първи път. Преди измененията съществуваше определена несигурност относно това дали освобождаването се прилага към транзакции като лизинг и задължения за извеждане от употреба, при които предприятията признават както актив, така и пасив. Измененията поясняват, че това освобождаване не се прилага и от предприятията се изисква да признават отсрочени данъци при такива транзакции. Предприятията признават кумулативния ефект от първоначалното прилагане на измененията като корекция на началното салдо на неразпределената печалба или друг компонент на собствения капитал, ако е подходящо, към тази дата.
Промени в МСФО 1 „Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане“ – в сила за отчетни периоди, започващи на или след 1 януари 2023 г. – приети от ЕК. Този стандарт е изменен в резултат на промените в МСС 12 „Данъци върху дохода“, за да се осигури съгласуваност между тези стандарти.
Промени в МСС 8 „Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки“: Дефиниция на счетоводни оценки – в сила за отчетни периоди, започващи на или след 1 януари 2023 г. – приети от ЕК. Тези промени предоставят насоки как предприятията следва да разграничават промените в счетоводни политики от промените в счетоводни приблизителни оценки. Това разграничаване е важно, тъй като промените в счетоводни приблизителни оценки се прилагат перспективно само към бъдещи транзакции и други бъдещи събития, а промените в счетоводни политики се прилагат основно и ретроспективно към минали транзакции и други минали събития. Измененията ще помогнат на дружествата за по-качествено оповестяване на счетоводната политика, така че информацията да бъде по-полезна за потребителите на финансовите отчети.
Промени в МСС 1 „Представяне на финансови отчети” и МСФО Практическо изявление 2 „Оповестяване на счетоводни политики“ – в сила за отчетни периоди от 1 януари 2023 г. – приети от ЕК. Измененията в МСС 1 „Представяне на финансови отчети” изискват предприятията да оповестяват тяхната съществена информация относно счетоводните политики вместо техните значими счетоводни политики. Измененията в МСФО Практическо изявление 2 предоставят насоки относно това как да се прилага концепцията за същественост при оповестяванията на счетоводните политики. Измененията поясняват, че информацията за счетоводната политика е съществена, ако е необходима на потребителите на финансовите отчети на предприятието за разбиране на друга съществена информация във финансовите отчети. Ако предприятието разкрива несъществена информация за счетоводната политика, тази информация не трябва да преобладава над съществената информация за счетоводната политика.

Към датата на издаване за одобряване на този финансов отчет са издадени, но не са все още в сила или не са приети от ЕК за годишни периоди, започващи на 1 януари 2023 г., няколко нови стандарта и разяснения, както и променени стандарти и разяснения. Дружеството не прилага с по-ранна дата новоприетите или коригирани стандарти и разяснения.

Изменения в МСФО 16 „Лизинг“ за продажба с обратен лизинг – в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2024 г. – приети от ЕК. Измененията уточняват как продавачът - лизингополучател отчита продажба и обратен лизинг след датата на транзакцията. Засегната е оценката на лизинговите пасиви от страна на продавача – лизингополучател, но не са установени специфични изисквания при извършване на оценяването. Дружеството продавач - наемател не следва да признава в текущия си финансов резултат печалби или загуби, свързани със запазеното право на ползване съгласно обратния лизинг. Новите изисквания дават право на продавача - лизингополучател да признае в текущия финансов резултат печалбата или загубата, свързана с частичното или пълното прекратяване на лизинговия договор.
Промени в МСС 1 „Представяне на финансови отчети” – в сила за годишни периоди от 1 януари 2024 г. – приети от ЕК. Тези промени са насочени към критериите на класифицирането на задълженията като текущи и нетекущи. Според тях предприятието класифицира задълженията си като текущи или нетекущи в зависимост от правата, които съществуват в края на отчетния период и не се влияе от вероятността дали то ще упражни правото си да отложи уреждането на задълженията. Измененията включват пояснения на изискванията за класификация за дълг, който дадено предприятие може да погаси чрез конвертирането му в собствен капитал.
Промени в МСС 1 „Представяне на финансови отчети“: Нетекущи задължения, обвързани с финансови показатели (условия) – в сила за годишни периоди от 01.01.2024 г. – приети от ЕК. Тези промени уточняват, че правото на предприятието да отложи уреждането на съответни задължения за най-малко 12 месеца след отчетната дата може да бъде повлияно само от условия, които предприятието е длъжно да изпълни на или преди края на отчетния период. Само те следва да се вземат предвид при оценката на класификацията на задълженията като текущи или нетекущи.
Изменения в МСС 7 „Отчет за паричните потоци“ и МСФО 7 „Финансови инструменти“: Оповестявания: Споразумения за финансиране на доставчици – в сила от 1 януари 2024 г., с преходни освобождавания през първата година –все още не са приети от ЕК. Измененията в МСС 7 и МСФО 7 добавят изисквания за оповестяване, както с цел по-голяма прозрачност на информацията относно договорености и споразумения за финансиране на доставчици. Тези изменения касаят допълнително оповестяване от страна на предприятието в пояснителните приложения на информация, която позволява на ползвателите на финансовите отчети да направят оценка на влиянието на споразуменията за финансиране на задълженията към доставчици върху пасивите и паричните потоци на предприятието, на ефекта на споразуменията за финансиране на доставчици върху ликвидния риск, на който е изложено предприятието.
Изменения в МСС 21 „Ефекти от промените в обменните курсове“: Липса на конвертируемост – в сила от 1 януари 2025 г., с позволено ранно прилагане – все още не са приети от ЕК. Измененията в МСС 21 уточняват и изискват прилагане на последователен подход при: 1) определяне кога една валута може да бъде обменена в друга валута и кога не; 2) определяне на обменния курс, който да бъде приложен, в случаите, в които дадена валута не може да бъде обменена в друга; 3) оповестяване на допълнителна информация, когато дадена валута не може да бъде обменена в друга - предприятието оповестява информация, която би позволила на потребителите на неговите финансови отчети да преценят как липсата на конвертируемост на валутата влияе или се очаква да повлияе на неговите финансови резултати, финансово състояние и парични потоци.
МСФО 14 „Отсрочени разчети по регулирани дейности“ - в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2016 – все още не е приет от ЕК. Този стандарт е нов и служи като междинен стандарт, приложим само за предприятия, които ще преминават към МСФО като отчетна рамка за първи път, с действие до приключването на проекта за нов всеобхватен стандарт, който ще адресира такъв тип регулирани дейности. Стандартът изисква да бъде представен отделно ефектът от регулираните цени с цел подобряване на съпоставимостта с отчети на дружества, които вече прилагат МСФО и се признават такива суми. Не се прилага от предприятия, вече преминали към МСФО.
МСФО 10 (променен) „Консолидирани финансови отчети“ и МСС 28 (променен) „Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия“ – перспективно прилагане на промените – с отложена за неопределено време ефективна дата на влизане в сила, подлежаща на определяне от СМСС. Промените касаят счетоводното третиране на продажбите или апортите на активи между инвеститор и неговите асоциирани или смесени предприятия.

Дружеството не прилага с по-ранна дата нови стандарти, промени в стандартите и разясненията, за които е дадена такава възможност в регламентите на ЕК.

Ръководството очаква приемането на тези нови стандарти и изменения на съществуващи стандарти да не окаже съществен ефект върху финансовите отчети на дружеството в периода на първоначалното им прилагане.

Настоящият финансов отчет е изготвен на база принципа на начисляване и при спазване на принципа на историческата цена, модифициран в определени случаи с преоценката на някои активи и пасиви по тяхната справедлива или друга стойност, както това е посочено на съответните места.

Приложението на МСФО изисква от ръководството да приложи някои приблизителни счетоводни оценки и предположения при изготвяне на годишния финансов отчет и при определяне на стойността на някои от активите, пасивите, приходите и разходите. Всички те са извършени на основата на най-добрата преценка, която е направена от ръководството към датата на изготвянето на финансовия отчет. Действителните резултати биха могли да се различават от представените в настоящия финансов отчет.

Дружеството води своите счетоводни регистри в български левa (BGN), тъй като приема тази отчетна валута за представяне. Данните в отчета и приложенията към него са представени в хиляди лева, освен ако нещо друго изрично не е указано.

2. Сравнителни данни

Дружеството представя сравнителна информация в този финансов отчет за една предходна година.

Когато е необходимо, сравнителните данни се рекласифицират (и преизчисляват), за да се постигне съпоставимост спрямо промени в представянето в текущата година.

Когато дружеството прилага счетоводна политика със задна дата или прави преизчисление със задна дата на статии в своите финансови отчети, или когато прекласифицира статии в своите финансови отчети то изготвя и представя като компонент на пълния комплект на финансовите отчети и отчет за финансовото състояние към началото на най-ранния сравнителен период.

3. Функционална валута и признаване на курсови разлики

Функционална и отчетна валута на представяне на финансовия отчет на дружеството е българският лев. От 01.01.1999 г. по силата на въведения в България валутен борд българският лев е с фиксиран курс към еврото в съотношение BGN 1.95583 : EUR 1.

При първоначално признаване, сделка в чуждестранна валута се записва във функционалната валута, като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс към момента на сделката или операцията. Паричните средства, вземанията и задълженията, като монетарни отчетни обекти, деноминирани в чуждестранна валута се отчитат във функционалната валута като се прилага обменният курс, публикуван от БНБ за последния работен ден на съответния месец. Към 31 декември те се оценяват в български лева, като се използва заключителният обменен курс на БНБ.

Немонетарните отчетни обекти в отчета за финансовото състояние, първоначално деноминирани в чуждестранна валута, се отчитат във функционалната валута като се прилага историческият обменен курс към датата на операцията и последващо не се преоценяват по заключителен курс.

Ефектите от курсовите разлики, свързани с уреждането на сделки в чуждестранна валута, или отчитането на търговски сделки в чуждестранна валута по курсове, които са различни, от тези, по които първоначално са били признати, се включват в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода) в момента на възникването им.

4. Приходи

Приходите в дружеството се признават на база принципа за начисляване и до степента, до която стопанските изгоди се придобиват от дружеството и доколкото приходите могат надеждно да се измерят.

Приходите се оценяват на база справедливата цена на продадените продукция, стоки и услуги, нетно от косвени данъци (данък върху добавената стойност) и предоставени отстъпки и рабати.

Основните приходи, които дружеството генерира са:

Приходи от кораборемонт

Кейово обслужване

Наеми

Продажби на стоки

Други ремонтни услуги

Други услуги

Дружеството прилага следните 5 стъпки при признаване на приходите:

Идентифициране на договора с клиент;
Идентифициране на задълженията за изпълнение;
Определяне на цената на сделката;
Разпределение на цената на сделката към задълженията за изпълнение;
Признаване на приходите, когато са удовлетворени задълженията за изпълнение.

Приходите се признават или в даден момент или с течение на времето, когато или докато дружеството удовлетвори задълженията за изпълнение, прехвърляйки обещаните услуги или стоки на своите клиенти.

Дружеството признава като задължения по договор възнаграждение, получено по отношение на неудовлетворени задължения за изпълнение и ги представя като други задължения в отчета за финансовото състояние. По същия начин, ако дружеството удовлетвори задължение за изпълнение, преди да получи възнаграждението, то признава в отчета за финансовото състояние или актив по договора, или вземане, в зависимост от това дали се изисква нещо друго освен определено време за получаване на възнаграждението.

Обичайният кредитен период за извършените продажби е от 3 до 6 месеца. В определени случаи дружеството събира краткосрочни аванси от клиенти, които нямат съществен компонент на финансиране. Събраните авансово плащания от клиенти се представят в отчета за финансовото състояние като задължение към клиенти.

Променливо възнаграждение се включва в цената на сделката само дотолкова, доколкото е много вероятно, че няма да настъпи съществена корекция в размер на признатите кумулативно приходи. Очакваното променливо възнаграждение под формата на различни отстъпки, неустойки и компенсации се определя на база на натрупания опит. Признава се като корекция на цената по сделката и съответно на приходите /като увеличение или намаление/ само до степента, до която е много вероятно, че няма да настъпи съществена обратна промяна в размера на кумулативно признатите приходи.

Съществена сделка е всяка сделка, която води или може основателно да се предположи, че ще доведе до благоприятна или неблагоприятна промяна в размер на 5 или повече на сто от приходите на дружеството.

4.1. Приходи, които се признават към определен момент

Приходи от кораборемонт

Приход от кораборемонт се признава, когато дружеството е прехвърлило на купувача контрола върху предоставените услуги. Счита се, че контролът се прехвърля на купувача, когато клиентът е приел услугите без възражение.

Приходите от кораборемонт, се признават към момента на завършване на услугата. Предоставените гаранции на клиентите във връзка с кораборемонта се отчитат в съответствие с МСС 37 „Провизии, условни пасиви и условни активи”.

Договорените периоди за отсрочено плащане са под 12 месеца. Тъй като периодът между възникване на прихода и плащането е винаги по-малък от една година, дружеството не коригира обещаното възнагражение за ефекта от значителен финансов компонент, защото такъв не възниква.

При сключване на договорите за кораборемонт, дружеството извършва допълнителни разходи, като например комисионни, дължими на външни посредници. Тъй като амортизационният период на тези разходи, ако те бъдат капитализирани, ще бъде по-малък от една година, дружеството ги признава като текущ разход, когато те възникнат.

Приходи от други ремонти

Приходите от други ремонти се третират аналогично на приходите от кораборемонт.

Приходи от други услуги

Приходите от други услуги са свързани основно с изработка на детайли и получени еднократни комисонни и същите се третират аналогично на приходите от кораборемонт.

Приходи от продажба на стоки

Приход се признава, когато дружеството е прехвърлило на купувача контрола върху предоставените стоки. Счита се, че контролът се прехвърля на купувача, когато клиентът е приел стоките без възражение. Приходите от продажба на стоки не са обвързани с договор за бъдеща сервизна поддръжка и се признават към момента на доставката.

4.2. Приходи, които се признават с течение на времето

Приходи от кейово обслужване

Дружеството сключва договори за кейово обслужване срещу фиксирана месечна такса. Приходите от кейовата услуга се признават с течение на времето, когато се извършва услугата. За оценка на напредъка се използва методът отчитащ вложените ресурси. Тъй като разходите обикновено се извършват равномерно с предоставянето на услугата и се считат за пропорционални на резултатите на дружеството, методът отчитащ вложените ресурси, отразява най - точно предоставените услуги на клиента.

Приходи от наеми

Приходите от наеми се третират аналогично на приходите от кейово обслужване.

Приходи от други услуги

Приходите от други услуги включват приходите от обучения и приходи от предоставяне на достъп до територията на дружеството и се третират аналогично на приходите от кейово обслужване.

1. Финансови приходи

Финансовите приходи се представят отделно в отчета на всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода) и се състоят от приходи от лихви, положителни курсови разлики, положителни разлики от операции с финансови активи.

Приходите от лихви, свързани с предоставени заеми се признават на база принципа на начисляване и до степента, до която стопанските изгоди се придобиват от дружеството и доколкото приходите могат надеждно да се измерят.

4.4. Приходи от финансиране

Финансиране, целящо да обезщети дружеството за текущо възникнали разходи се признава като приход в същия период, в който са възникнали разходите.

Безвъзмездните средства по Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия (приета с решения на Министерския съвет) се признават като текущ приход през периодите, през които са отразени разходите за електрическа енергия.

5. Активи и пасиви по договори с клиенти

Дружеството признава активи и/или пасиви по договор, когато една от страните по договора е изпълнила задълженията си в зависимост от връзката между дейността на предприятието и плащането от клиента. Дружеството представя отделно всяко безусловно право на възнаграждение като вземане. Вземане е безусловното право на предприятието да получи възнаграждение.

Пасиви по договор се признават в отчета за финансовото състояние, ако клиент заплаща възнаграждение или дружеството има право на възнаграждение, което е безусловно, преди да е прехвърлен контролът върху стоката или услугата.

Дружеството признава активи по договор, когато задълженията за изпълнение са удовлетворени и плащането не е дължимо от страна на клиента. Актив по договор е правото на предприятието да получи възнаграждение в замяна на стоките или услугите, които предприятието е прехвърлило на клиент.

Последващо дружеството определя размера на обезценката за актив по договора в съответствие с МСФО 9 „Финансови инструменти”.

6. Разходи

Разходите в дружеството се признават в момента на тяхното възникване и на база принципите на начисляване и съпоставимост, и до степента, до която това не би довело за признаване на активи/пасиви, които не отговарят на определенията за такива съгласно МСФО.

Разходите за бъдещи периоди се отлагат за признаване като текущ разход за периода, през който договорите, за които се отнасят, се изпълняват.

Финансовите разходи се представят отделно в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода) и се състоят от: разходи от лихви, отрицателни курсови разлики, отрицателни разлики от операции с финансови активи и други финансови разходи.

Банковите такси се третират като финансов разход.

7. Имоти, машини и съоръжения

При първоначалното придобиване имотите, машините и съоръженията се отчитат по себестойност (цена на придобиване), която включва покупната цена, митническите такси и всички други преки разходи, необходими за привеждане на актива в работно състояние.

Имотите, машините и съоръженията се оценяват по цена на придобиване, намалена с размера на начислената амортизация и натрупаната загуба от обезценка (МСС 16 „Имоти, машини и съоръжения“) - препоръчителен подход.

Последващите разходи се прибавят към балансовата стойност на актива или се отчитат като отделен актив, само когато се очаква, че дружеството ще получи бъдещи икономически изгоди свързани с употребата на този актив и когато отчетната стойност на последващите разходи може да бъде достоверно определена. Всички други разходи за поддръжка и ремонт се отразяват в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода) в периода, в който са извършени.

Стойностният праг на същественост за предприятието, под който материалните активи, независимо от факта, че са дълготрайни, се отчитат като текущ разход при придобиването им е 700 лв.

Амортизацията се начислява в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода) на база линейния метод въз основа на очаквания срок на полезен живот на имотите, машините и съоръженията. Амортизационната сума на всеки актив се определя след приспадане на остатъчната стойност на актива. Дружеството е определило нулева остатъчна стойност на активите в употреба. Амортизацията се отчита от момента, когато имотите, машините и съоръженията са готови и въведени в експлоатация. Амортизирането на актива се преустановява на по-ранната от датата, на която активът е класифициран като държан за продажба, съгласно МСФО 5 „Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени дейности“ и датата, на която активът е отписан. Амортизацията не се преустановява когато активът е в престой или се извади от активна употреба, освен ако активът е изцяло амортизиран. Допуска се амортизационното отчисление да бъде нула, когато няма производство. Земята и разходите за придобиване на имоти, машини и съоръжения не се амортизират.

Дружеството прилага и така наречената “отделна амортизация на единични компоненти”, което изисква да изчислява отделно амортизацията на делимите компоненти на определена единица, които компоненти имат различен полезен живот или различна степен на потребление на икономически ползи. Всеки отделен компонент със значителна стойност спрямо общата стойност на актива, към който той се отнася, се амортизира отделно.

В амортизационния план се водят и напълно амортизирани активи до момента на прекратяване на тяхната употреба.

Амортизационната политика се спазва най-малко през един отчетен период. Предприятието преразглежда амортизационната си политика към началото на всеки отчетен период.

Амортизациите на имотите, машините и съоръженията се начисляват като се прилага линеен метод. Земята не се амортизира. Полезният живот по групи активи е както следва:

Сгради - от 24 до 86 години

Съоръжения - от 3 до 106 години

Машини и оборудване - от 2 до 62 години

Транспортни средства - от 4 до 41 години

Стопански инвентар и офис обзавеждане - от 2 до 40 години

Компютърна техника - от 2 до 7 години

Други - от 3 до 6 години

Определените срокове на полезен живот на имотите, машините и съоръженията се преразглеждат в края на всеки отчетен период и при установяване на значителни отклонения спрямо бъдещите очаквания за срока на използването на активите, същият се коригира перспективно.

Имотите, машините и съоръженията се отписват от годишния финансов отчет, когато се извадят трайно от употреба и не се очакват от тях бъдещи стопански изгоди или се продадат. Печалбите или загубите от продажби на отделни активи от групата на “имоти, машини и съоръжения” се определят чрез сравняването на приходите от продажбата и балансовата стойност на актива към датата на продажбата. Те се посочват нетно, като печалба/загуба от продажба на нетекущи активи на реда „Други доходи” в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода). Частта от преоценъчния резерв, отнасяща се за продадения актив, се прехвърля директно към неразпределена печалба.

Балансовите стойности на имотите, машините и съоръженията подлежат на преглед за обезценка, когато са налице събития или промени в обстоятелствата, които показват, че балансовата стойност би могла да се отличава трайно от възстановимата им стойност. Ако са налице такива индикатори, че приблизително определената възстановима стойност е по-ниска от тяхната балансова стойност, то последната се намалява до възстановимата стойност на активите. Възстановимата стойност на имотите, машините и съоръженията е по-високата от двете: справедлива стойност без разходи за продажба или стойност в употреба. Загубите от обезценка се отчитат в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода), освен ако за дадения актив не е формиран преоценъчен резерв. Тогава обезценката се третира като намаление на този резерв, освен ако тя не надхвърля неговия размер, и превишението се включва на реда „Разходи за амортизация и обезценка на нетекущи активи“ в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода).

8. Нематериални активи

При първоначално придобиване нематериалните активи се оценяват по цена на придобиване, която включва покупната цена и всички разходи по доставката и инсталирането им. Разходите за обучение на персонала за работа с програмните продукти, както и административните и други общи разходи не се включват в първоначалната оценка.

Нематериалните активи са представени във финансовия отчет по цена на придобиване (себестойност), намалена с натрупаната амортизация и загубите от обезценка.

В дружеството се прилага линеен метод на амортизация на нематериалните активи при определен полезен живот както следва:

Права върху интелектуална стойност – от 6 до 7 години

Програмни продукти – от 2 до 6 години

Други нематериални активи – 5 години

Нематериалните активи на дружеството, които не са ограничени със срок на ползване не се амортизират.

Балансовата стойност на нематериалните активи подлежи на преглед за обезценка, когато са налице събития, или промени в обстоятелствата, които посочват, че балансовата стойност би могла да надвишава възстановимата им стойност. Тогава обезценката се включва на реда „Разходи за амортизация и обезценка на нетекущи активи“ в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода).

Стойностният праг на същественост за предприятието, под който нематериалните активи, независимо от факта, че са дълготрайни, се отчитат като текущ разход при придобиването им, е 700 лв.

Нематериалните активи се отписват от годишния финансов отчет когато се извадят трайно от употреба и не се очакват от тях бъдещи стопански изгоди или се продадат. Печалбите или загубите от продажби на отделни активи от групата на “нематериалните активи” се определят чрез сравняването на приходите от продажбата и балансовата стойност на актива към датата на продажбата. Те се посочват нетно, като печалба/загуба от продажба на нетекущи активи на реда „Други доходи” в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода).

9. Инвестиционни имоти

Дружеството класифицира имотите според предполагаемото им предназначение като:

Ползвани за дейността имоти – отчитат се като имоти, машини и съоръжения по реда на МСС 16 „Имоти, машини и съоръжения“;
Имоти за продажба – отчитат се като материални запаси по реда на МСС 2 „Материални запаси“;
Инвестиционни имоти – отчитат се като дългосрочни финансови активи по реда на МСС 40 „Инвестиционни имоти“.

При промяна на предназначението на имота, всеки един може да бъде прекласифициран в друг, като при отчитането се прилагат правилата на съответните счетоводни стандарти.

Инвестиционните имоти са имоти, държани с цел получаване на приходи от отдаване под наем или за увеличение стойността на капитала, или и за двете.

Първоначалната оценка на инвестиционните имоти се извършва по историческа цена. Последващото им оценяване се извършва по модела “цена на придобиване”, прилагайки препоръчителния подход в МСС 16 „Имоти, машини и съоръжения“, съгласно МСС 40 – „Инвестиционни имоти“.

Амортизациите на инвестиционните имоти се начисляват като се прилага линеен метод. Земята не се амортизира. Полезният живот на инвестиционните имоти (сгради) е както следва:


Сгради	от 25 до 60 години

Последващите разходи, свързани с инвестиционните имоти се капитализират (увеличават стойността им) само в случай, че водят до увеличаване на икономическата изгода от използването на съответния актив, за който са извършени. Всички останали последващи разходи под формата на ремонт и други се отчитат като текущи.

Инвестиционните имоти се отписват от годишния финансов отчет, когато се извадят трайно от употреба и не се очакват от тях бъдещи стопански изгоди или се продадат. Печалбите или загубите от продажби на отделни активи от групата на “инвестиционните имоти” се определят чрез сравняването на приходите от продажбата и балансовата стойност на актива към датата на продажбата. Те се посочват нетно, като печалба/загуба от продажба на нетекущи активи на реда „Други доходи” на лицевата страна на отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода).

Трансфер от и към инвестиционни имоти се прави, когато има промяна в употребата на даден имот. Прехвърлянията между инвестиционни имоти, ползвани от собственика имоти, и материални запаси не променят балансовата сума на прехвърляния имот и не променят цената на придобиване на този имот за целите на оценяването или оповестяването.

10. Материални запаси

Материалните запаси са текущи (краткотрайни) материални активи под формата на:

материали, придобити главно чрез покупка и предназначени основно за влагане в производствения процес с цел извършване на кораборемонт, или са обект на преки продажби, когато това се прецени от предприятието;
стоки, придобити главно чрез покупка и предназначени за продажба;
незавършено производство, представляващо съвкупност от разходи, свързани основно с извършвания от дружеството кораборемонт.

Към края на всеки отчетен период материалните запаси се оценяват по по-ниската от себестойността им и тяхната нетна реализуема стойност. Сумата на всяка обезценка на материалните запаси до нетната им реализуема стойност се признава като разход за периода на обезценката.

Себестойността на материалните запаси представлява сумата от всички разходи по закупуването, преработката, както и други разходи, направени във връзка с доставянето им до тяхното настоящо местоположение и състояние.

Разходите за закупуване на материалните запаси съставляват покупната цена, митните сборове и други данъци (различни от тези, които впоследствие предприятието може да си възстановява от данъчните органи), транспортните разходи и други, които могат директно да се отнесат към придобиването на завършените стоки, материалите и услугите. Търговските отстъпки, рабати и други подобни компоненти се приспадат при определяне на покупната стойност.

Разходите за преработка включват преки разходи и систематично начислявани постоянни и променливи общопроизводствени разходи.

Оценяването при изписването на стоково-материалните запаси се извършва чрез прилагането на метода средно претеглена цена.

В края на отчетния период стоково-материалните запаси се оценяват по по-ниската от нетната реализируема стойност и цената на придобиване.

Нетната реализуема стойност е равна на очакваната продажна цена, при нормално протичане на дейността, намалена с пряко свързаните с продажбата разходи.

Себестойност при предоставяне на услуги

Дотолкова, доколкото при предоставянето на услуги се ползват материални запаси, то те се включват в себестойността на услугите.

Себестойността се състои главно от разходите за труд и другите разходи за персонала, зает в предоставянето на услугата. Трудът и други разходи, свързани с продажбите и общия административен персонал, не се включват, а се признават за разходи в периода, в който са възникнали.

Себестойността включва преки и непреки разходи.

Базите за разпределение на непреките технологични разходи са различни за отделните цехове и спомагателни звена.

Цеховите разходи се разпределят на база основни преки трудови разходи, отнесени по поръчките за ремонт.

В спомагателните звена базата е различна в зависимост от характера на дейността в съответното спомагателно звено /например часове престой на кораб в док/.

При продажба на материални запаси, балансовата сума на тези материални запаси се признава като разход през периода, през който съответният приход е признат. Сумата на всяка обезценка на материални запаси до нетната им реализуема стойност, както и всички загуби от материални запаси се признават като разходи за периода на обезценката или на възникването на загубите. Сумата на евентуалното обратно възстановяване на стойността на обезценката на материалните запаси, възникналa в резултат на увеличението на нетната реализуема стойност, се признава като намаляване на сумата на признатите разходи за материални запаси през периода, през който възстановяването е възникнало.

Някои материални запаси могат да бъдат отнесени по сметките на други активи, като например материални запаси, които се използват като компонент на създадените от самото дружество собствени имоти, машини и съоръжения. Материални запаси, отнесени към друг актив, се признават за разход в продължение полезния живот на актива.

Материалните запаси се отписват, когато от тях не се очакват бъдещи стопански изгоди или при продажба. Печалбите или загубите от продажби на материални запаси се определя чрез сравняването на приходите от продажбата и балансовата стойност на материалните запаси към датата на продажба. Печалбите или загубите от продажби на материални запаси се посочват както следва:

нетно, като печалба/загуба от продажба на материали на реда „Други доходи” в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода).
приходи от продажба на стоки, продукция на реда „Приходи от договори с клиенти“ в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода).

11. Търговски и други вземания

Търговските вземания първоначално се представят и отчитат по справедлива стойност на база стойността на оригинално издадената фактура (себестойност), освен ако съдържат съществен финансиращ компонент, който не се начислява допълнително. В този случай те се признават по сегашната им стойност, определена при дисконтова норма в размер на лихвен процент, преценен за присъщ на длъжника. Дружеството държи търговските вземания единствено с цел събиране на договорени парични потоци и ги оценява последващо по амортизирана стойност намалена с размера на натрупаните провизии за очаквани кредитни загуби.

Дружеството прилага модела на очакваните кредитни загуби за целия срок на всички търговски вземания използвайки опростения подход, допустим по МСФО 9 „Финансови инструменти”, на база на матричен модел за процента на загубата. Провизии за очаквани кредитни загуби се начисляват чрез съответна кореспондентна корективна сметка за всяко вземане на реда “Обезценка на текущи активи” в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода). Несъбираемите вземания се изписват, когато правните основания за това настъпят .

12. Парични средства и парични еквиваленти

Паричните средства и парични еквиваленти се състоят от парични наличности в каса и парични наличности в банкови сметки.

Паричните средства се оценяват първоначално по тяхната номинална стойност. Паричните средства и еквиваленти в банки се представят последващо по амортизирана стойност, намалена с натрупаната обезценка за очаквани кредитни загуби.

Паричните средства в чуждестранна валута при закупуване се оценяват по валутния курс на придобиване. Паричните средства в чуждестранна валута към 31 декември на текущата година се оценяват по заключителен курс на БНБ. Курсовите разлики, възникващи при уреждането на парични позиции или при отчитането на парични позиции при курсове, различни от тези, по които са били заведени, се отчитат в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода) като финансови приходи или финансови разходи за периода, в който възникват.

13. Търговски и други задължения

Търговските и другите текущи задължения се отчитат по стойността на оригиналните фактури (цена на придобиване), която се приема за справедливата стойност на сделката и ще бъде изплатена в бъдеще срещу получените стоки и услуги. Задълженията в чуждестранна валута се отчитат в левове, като се прилага централният курс на датата на сделката. Задълженията в чуждестранна валута към 31 декември на текущата година се оценяват по заключителен курс на БНБ.

Като краткосрочни се класифицират задължения, които са:

без фиксиран падеж;
с фиксиран падеж и остатъчен срок до падежа до една година от датата на финансовия отчет;

Като дългосрочни се класифицират задължения, които са с фиксиран падеж и остатъчен срок до падежа над една година от датата на съставяне на финансовия отчет.

14. Получени заеми

Всички заеми се отчитат първоначално по себестойност, която се приема за справедлива стойност на полученото по сделката, нетно от преките разходи, свързани с тези заеми. В последствие, лихвоносните заеми, се оценяват по амортизираната стойност, определена чрез прилагане на метода на ефективната лихва. Амортизираната стойност се изчислява като се вземат предвид всички видове такси, комисионни и други разходи, включително дисконт или премия, асоциирани с тези заеми. Печалбите и загубите се признават в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода) като финансови приходи или финансови разходи (лихви) през периода на амортизация, или когато задълженията се отпишат или редуцират .

Получените заеми се класифицират като текущи, освен за частта от тях, за която дружеството има безусловно право да уреди задължението си в срок над 12 месеца от края на отчетния период.

15. Лизинг

15.1. Дружеството като лизингополучател

Дружеството преценява дали даден договор представлява или съдържа елементи на лизинг. Лизингът се определя като договор или част от договор, при който срещу възнаграждение се прехвърля правото на контрол над използването на даден актив за определен период от време. За да установи наличието на лизинг Дружеството следва да определи:

Наличието на определен актив, който или е изрично посочен в договора, или е посочен по подразбиране в момента, когато активът бъде предоставен за ползване;
Правото да получава по същество всички икономически ползи от използването на определения актив;
Правото да ръководи използването на определения актив през целия период на ползване.

Допълнителни критерии за установяване наличието на лизингов договор са:

Правото на клиента да експлоатира активът през целия период на ползване, без доставчикът да има право да променя инструкциите за експлоатация;
Правото на клиента да проектира актива по начин, който определя как и с каква цел ще се използва активът през целия период на използване.

Оценяване и признаване на лизинг от дружеството като лизингополучател

Дружеството е избрало да отчита краткосрочните лизингови договори и лизинга на активи с ниска стойност, като използва практическите облекчения, предвидени в МСФО 16 „Лизинг”. Вместо признаване на активи с право на ползване и задължения по лизингови договори, плащанията във връзка с тях се признават като разход в печалбата или загубата по линейния метод за срока на лизинговия договор.

Дружеството е приело, че краткосрочни лизингови договори са тези , сключени за срок до 12 месеца включително. Дружеството е приело, че актив с ниска стойност е този актив, който като нов е със стойност до 8 хил.лв. включително.

На началната дата на лизинговия договор дружеството следва да признае актив с право на ползване и задължение за лизинт /пасив по лизинга/ в отчета за финансовото състояние. Активът с право на ползване следва да се оценява по цена на придобиване, която се състои от:

Размера на първоначалната оценка на пасива по лизинга;
Лизинговите плащания, извършени към или преди началната дата на лизинговия договор минус получените стимули по лизинга;
Първоначалните преки разходи, извършени от дружеството;
Разходите, които лизингополучателят ще направи за демонтаж и преместване на основния актив в края на лизинговия договор, възстановяване на обекта на който активът е разположен или възстановяване на основния актив в състоянието изисквано съгласно реда и условията на лизинговия договор.

На началната дата на лизинговия договор дружеството следва да оцени пасива по лизинга по настоящата стойност на лизинговите плащания, които не са изплатени към тази дата. Лизинговите плащания се дисконтират с лихвения процент, заложен в лизинговия договор. Ако този процент не може да бъде непосредствено определен дружеството използва диференциалния лихвен процент в позицията си на лизингополучател. На началната дата лизинговите плащания, вкючени в оценката на пасива по лизинг обхващат следните плащания:

Фиксирани плащания минус подлежащите на получаване стимули по лизинга;
Променливи лизингови плащания, зависещи от индекс или процент;
Суми, които се очаква да бъдат дължими от лизингополучателя по гаранциите за остатъчна стойност;
Цена на упражняване на опция за покупка, ако е достатъчно сигурно, че дружеството ще упражни тази опция;
Наказателни плащания за прекратяване на договора.

Дружеството е избрало да оценява активът с право на ползване след първоначалното признаване по Модела на цена на придобиване. При този модел дружеството оценява активът с право на ползване по цена на придобиване минус всички натрупани амортизации, минус всички натрупани загуби от обезценка и коригиран спрямо всяка преоценка на пасива по лизинга.

Дружеството следва да амортизира актива с право на ползване по линейния метод от датата на започване на лизинга до по-ранната от двете дати: края на полезния живот на актива с право на ползване или изтичане на срока на лизинговия договор. Дружеството също така следва да прегледа активите с право на ползване за обезценка, когато такива индикатори съществуват.

След началната дата пасивът по лизинга се намалява с размера на извършените плащания и се увеличава с размера на лихвата. Пасивът по лизинга се преоценява, за да отрази преоценките или измененията на лизинговия договор или да отрази коригираните фиксирани по същество лизингови плащания.

Когато задължението за лизинг се преоценява, съответната корекция се отразява в актива с право на ползване или се признава в печалбата или загубата, ако балансовата стойност на актива с право на ползване вече е намалена до нула.

В отчета за финансовото състояние, активите с право на ползване следва да се включат в имоти, машини и съоръжения, а задълженията по лизингови договори следва да се включат в търговски и други задължения.

15.2. Дружеството като лизингодател

Като лизингодател, дружеството класифицира своите лизингови договори като оперативен или финансов лизинг.

Лизинговият договор се класифицира като договор за финансов лизинг, ако с него се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността върху основния актив, и като договор за оперативен лизинг, ако с него не се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността върху основния актив.

16. Пенсионни и други задължения към персонала по социалното и трудово законодателство

Трудовите и осигурителни отношения с работниците и служителите в Кораборемонтен завод „Одесос“ АД се основават на разпоредбите на Кодекса на труда, на разпоредбите на действащото осигурително законодателство и поетите ангажименти по Колективния трудов договор.

Краткосрочни доходи

Краткосрочните доходи за персонала под формата на възнаграждения, бонуси и социални доплащания и придобивки (изискуеми в рамките на 12 месеца след края на периода, в който персоналът е положил труд за тях или е изпълнил необходимите условия) се признават като разход в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода) в периода, в който е положен трудът за тях или са изпълнени изискванията за тяхното получаване, и като текущо задължение (след приспадане на всички платени вече суми и полагащи се удръжки) в размер на недисконтираната им сума. Дължимите от дружеството вноски по социалното и здравно осигуряване се признават като текущ разход и задължение в недисконтиран размер, заедно и в периода на начисление на съответните доходи, с които те са свързани.

Към датата на всеки финансов отчет дружеството прави оценка на сумата на очакваните разходи по натрупващите се компенсируеми отпуски, която се очаква да бъде изплатена като резултат от неизползваното право на натрупан отпуск. В оценката се включват приблизителната преценка за разходите за самите възнаграждения и разходите за вноски по задължителното обществено и здравно осигуряване, които работодателят дължи върху тези суми.

Дългосрочни доходи при пенсиониране

Планове с дефинирани вноски

Основно задължение на дружеството в качеството му на работодател е да извършва задължително осигуряване на наетия персонал за фонд “Пенсии”, допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), фонд “Общо заболяване и майчинство” (ОЗМ), фонд “Безработица”, фонд “Трудова злополука и професионална болест” (ТЗПБ) и здравно осигуряване. Размерите на осигурителните вноски се утвърждават всяка година със Закона за бюджета на ДОО и Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Вноските се разпределят между работодателя и осигуреното лице в съответствие с правилата от Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

Тези осигурителни пенсионни планове, прилагани от дружеството в качеството му на работодател са планове с дефинирани вноски. При тези планове работодателят плаща месечно определени вноски в държавните фонд “Пенсии”, фонд “ОЗМ”, фонд “Безработица”, фонд “ТЗПБ”, както и в универсални и професионални пенсионни фондове - на база фиксирани по закон проценти и няма правно или конструктивно задължение да доплаща във фондовете бъдещи вноски в случаите, когато те нямат достатъчно средства да изплатят на съответните лица заработените от тях суми за периода на трудовия им стаж. Аналогични са и задълженията по отношение на здравното осигуряване.

Към дружеството няма създаден и функциониращ частен доброволен осигурителен фонд.

Дължимите от дружеството вноски по планове с дефинирани вноски за социалното и здравно осигуряване се признават като текущ разход в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата), освен ако даден МСФО не изисква тази сума да се капитализира в себестойността на определен актив, и като текущо задължение в недисконтиран размер, заедно с и в периода на полагане на труда и на начислението на съответните доходи на наетите лица, с които доходи вноските са свързани.

Планове с дефинирани доходи

Съгласно Кодекса на труда и Колективния трудов договор, дружеството в качеството му на работодател в България, е задължено да изплаща на персонала при настъпване на пенсионна възраст обезщетение, което в зависимост от трудовия стаж в предприятието може да варира между 2 и 7 брутни работни заплати към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. По своите характеристики тези схеми представляват планове с дефинирани доходи.

Изчислението на размера на тези задължения налага участието на квалифицирани актюери, за да може да се определи тяхната сегашна стойност към датата на отчета, по която те се представят в отчета за финансовото състояние, а респективно изменението в стойността им – в отчета за всеобхватния доход като: а) разходите за текущ и минал стаж, разходите за лихва и ефектите от съкращенията и урежданията се признават веднага, в периода, в който възникнат, и представят в текущата печалба или загуба, по статия “разходи за персонал”, а б) ефектите от последващите оценки на задълженията, които по същество представляват актюерски печалби и загуби се признават веднага, в периода, в който възникнат, и се представят към другите компоненти на всеобхватния доход, по статия „Последващи оценки на пенсионни планове с дефиниран доход”. Актюерските печалби и загуби произтичат от промени в актюерските предположения и опита.

Към датата на всеки годишен финансов отчет, дружеството назначава сертифицирани актюери, които издават доклад с техните изчисления относно дългосрочните му задължения към персонала за обезщетения при пенсиониране. Сегашната стойност на задължението по дефинираните доходи се изчислява чрез дисконтиране на бъдещите парични потоци, които се очаква да бъдат изплатени в рамките на матуритета на това задължение и при използването на лихвените равнища на държавни дългосрочни облигации с подобен срок, котирани в България, където функционира и самото дружество.

Доходи при напускане

Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда и Колективния трудов договор, дружеството в качеството му на работодател има задължение да изплати при прекратяване на трудовия договор, преди пенсиониране, определени видове обезщетения.

17. Данъчни задължения

Текущи данъчни задължения са задълженията на дружеството във връзка с прилагането на данъчното законодателство. Във финансовия отчет същите се представят по стойности в съответствие с правилата на съответния данъчен закон за определяне на стойността на всеки вид данък.

18. Капитал и резерви

Регистриран капитал

Регистрираният капитал на дружеството е представен по неговата номинална стойност, съгласно съдебното решение за регистрацията му.

Регистрираният капитал на дружеството е разпределен в 586,642 броя поименни безналични акции с номинална стойност 1 лев всяка една и е напълно внесен .

Законови резерви

Като законови резерви в отчета за финансовото състояние на дружеството се представят резервите, създадени в резултат на разпределението на печалбата съгласно изискванията на Търговския закон.

Съгласно изискванията на Търговския закон, дружеството е длъжно да формира фонд „Резервен“, като източници на фонда могат да бъдат:

най-малко една десета част от печалбата, която се отделя, докато средствата във фонда достигнат една десета част от капитала или по-голяма част, предвидена в Устава;
други източници, предвидени по решение на Общото събрание.

Средствата по фонда могат да се използват само за покриване на годишната загуба и на загуби от предходни години. Когато средствата във фонда достигнат определения минимален размер, средствата над тази сума могат да бъдат използвани за увеличаване на капитала.

Други резерви

Като Други резерви в отчета за финансовото състояние на дружеството се отразявят резервите формирани от разпределението на балансовата печалба на дружеството.

Преоценъчен резерв

Преоценъчен резерв е формиран от положителната разлика между балансовата стойност на имоти, машини и съоръжения и техните справедливи стойности към датата на преоценка.

Ефектът на отсрочените данъци върху преоценъчния резерв се отразява директно за сметка на този резерв.

Преоценъчният резерв се прехвърля в неразпределената печалба периодично през срока на използване на актива. Частта от резерва, която се прехвърля в неразпределената печалба е разликата между начислената амортизация върху преоценената балансова стойност и амортизацията, която би се начислила върху историческата цена на актива.

Общ всеобхватен доход за годината

Общият всеобхватен доход за годината включва печалба/(загубата) за годината и другия всеобхватен доход за годината, нетно от данъка.

19. Финансови инструменти

19.1. Финансови активи

Дружеството класифицира своите финансови активи в следните категории: „финансови активи, отчитани по справедлива стойност като печалба или загуба” и “дългови инструменти по амортизирана стойност”. Класификацията на финансовите активи при първоначалното им признаване зависи от характеристиките на договорните парични потоци на съответния финансов актив и бизнес модела на дружеството за неговото управление. За да бъде класифициран и оценяван по амортизирана стойност или по справедлива стойност през друг всеобхватен доход, условията на даден финансов актив трябва да пораждат парични потоци, които представляват „само плащания по главница и лихва” по неиздължената сума на главницата. За целта се извършва анализ чрез тест на ниво инструмент. Бизнес модела на дружеството за управление на финансовите активи отразява начина, по който дружеството управлява финансовите си активи за генериране на парични потоци. Бизнес моделът определя дали паричните потоци са резултат на събирането на договорни парични потоци, на продажба на финансовите активи или и двете.

При първоначалното придобиване на финансови активи, дружеството ги признава по справедливата им стойност, плюс, в случай на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, разходите по сделката, които се отнасят пряко към придобиването или издаването на финансовия актив.

Финансовите активи се отписват от отчета за финансовото състояние на дружеството, когато правата за получаване на парични средства от тези активи са изтекли, или са прехвърлени и дружеството е прехвърлило съществената част от рисковете и ползите от собствеността върху актива. Ако дружеството продължава да държи съществената част от рисковете и ползите асоциирани със собствеността на даден трансфериран финансов актив, то продължава да признава актива в отчета за финансовото състояние, но признава също и обезпечено задължение (заем) за получените средства.

Финансови активи, отчитани по справедлива стойност, като печалба или загуба

Финансови активи, за които не е приложим бизнес модел „държани за събиране на договорните парични потоци“ или бизнес модел „държани за събиране и продажба“, както и финансови активи, чиито договорни парични потоци не са единствено плащания на главница и лихви, се отчитат по справедлива стойност през печалбата или загубата.

Промените в справедливата стойност на активите в тази категория се отразяват в печалбата и загубата. Справедливата стойност на финансовите активи в тази категория се определя чрез котирани цени на активен пазар или чрез използване на техники за оценяване, в случай че няма активен пазар.

Реализираните и нереализираните печалби и загуби от промяна в справедливата стойност на финансови активи, отчитани по справедлива стойност, като печалба или загуба се включват в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода) за периода, през който са възникнали.

Дългови инструменти по амортизирана стойност

Финансовите активи се оценяват по амортизирана стойност, ако активите изпълняват следните критерии и не са определени за оценяване по справедлива стойност през печалбата и загубата:

• дружеството управлява активите в рамките на бизнес модел, чиято цел е да държи финансовите активи и да събира техните договорни парични потоци;

• съгласно договорните условия на финансовия актив на конкретни дати възникват парични потоци, които са единствено плащания по главница и лихва върху непогасената сума на главницата.

След първоначалното признаване те се оценяват по амортизирана стойност с използване на метода на ефективната лихва. Дисконтиране не се извършва, когато ефектът от него е несъществен.

Печалбите и загубите се признават в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за годината), когато активът бъде отписан, модифициран или обезценен. Финансовите активи по амортизирана стойност на дружеството включват: парични средства и еквиваленти в банки, вземания от свързани лица, търговски и други вземания.

19.2. Обезценка на финансови активи

Изискванията за обезценка съгласно МСФО 9 „Финансови инструменти”, използват повече информация, ориентирана към бъдещето, за да признаят очакваните кредитни загуби – моделът за „очакваните кредитни загуби“.

Инструментите, които попадат в обхвата на изискванията на МСФО 9 „Финансови инструменти”, включват търговски и други вземания.

Признаването на кредитни загуби вече не зависи от настъпването на събитие с кредитна загуба. Вместо това дружеството разглежда по-широк спектър от информация при оценката на кредитния риск и оценяването на очакваните кредитни загуби, включително минали събития, текущи условия, разумни и поддържащи прогнози, които влияят върху очакваната събираемост на бъдещите парични потоци на инструмента.

При прилагането на тази подход, насочен към бъдещето, се прави разграничение между:

• финансови инструменти, чието кредитното качество не се е влошило значително спрямо момента на първоначалното признаване или имат нисък кредитен риск (Етап 1) и

• финансови инструменти, чието кредитното качество се е влошило значително спрямо момента на първоначалното признаване или на които кредитния риск не е нисък (Етап 2)

• „Етап 3“ обхваща финансови активи, които имат обективни доказателства за обезценка към отчетната дата.

12-месечни очаквани кредитни загуби се признават за първата категория, докато очакваните загуби за целия срок на финансовите инструменти се признават за втората категория. Очакваните кредитни загуби се определят като разлика между всички договорни парични потоци, които се дължат на дружеството и паричните потоци, които то действително очаква да получи („паричен недостиг“). Тази разлика е дисконтирана по първоначалния ефективен лихвен процент (или с коригирания спрямо кредита ефективен лихвен процент).

Изчисляването на очакваните кредитни загуби се определя на базата на вероятностно претеглената приблизителна оценка на кредитните загуби през очаквания срок на финансовите инструменти.

Търговски и други вземания, активи по договор

Дружеството използва опростен подход при отчитането на търговските и други вземания, както и на активите по договор и признава загуба от обезценка като очаквани кредитни загуби за целия срок. Те представляват очаквания недостиг в договорните парични потоци, като се има предвид възможността за неизпълнение във всеки момент от срока на финансовия инструмент. Дружеството използва своя натрупан опит, външни показатели и информация в дългосрочен план, за да изчисли очакваните кредитни загуби чрез разпределянето на клиентите по срочна структура на вземанията и използвайки матрица на провизиите.

Значително увеличение на кредитния риск

Очакваните кредитни загуби се измерват като коректив, равен на 12-месечни очаквани кредитни загуби за активи във Етап 1, или очаквани кредитни загуби за целия срок на актива от Етап 2 или Етап 3. Активът преминава към Етап 2, когато кредитният му риск се е увеличил значително от първоначалното признаване. МСФО 9 „Финансови инструменти“ не дефинира какво представлява значително увеличение на кредитния риск. При оценката дали кредитният риск на даден актив се е увеличил значително, дружеството взема предвид качествената и количествената разумна и подкрепяща бъдеща информация.

19.3. Финансови пасиви

Финансовите пасиви включват заеми (кредити), задължения по лизингови договори, задължения към доставчици и други контрагенти. При първоначалното признаване на финансовите пасиви, дружеството ги признава по справедливата им стойност, плюс разходите по сделката, които се отнасят пряко към придобиването или издаването на финансовия пасив. След първоначалното признаване дружеството оценява финансовите пасиви по амортизирана стойност с използването на метода на ефективния лихвен процент.

Всички разходи свързани с лихви се представят в отчета за всеобхватния доход като се посочват на реда „Финансови разходи“.

20. Данъци върху дохода

Текущите данъци върху дохода се определят в съответствие с изискванията на българското данъчно законодателство – Закона за корпоративното подоходно облагане. Номиналната данъчна ставка за 2023 г. е 10 % (2022 г.: 10 %).

Текущите данъчни активи и пасиви са тези вземания или задължения от бюджета, които се отнасят за текущия и предходни периоди и които не са платени/възстановени към края на отчетния период.

Разходът за данък представлява сумата от текущия данък върху дохода, измененията на активите и пасивите по отсрочени данъци и преизчисленията, признати през текущия период на текущи данъци върху дохода за предходни периоди.

Текущ данък върху дохода е сумата на данъка, който трябва да се плати върху облагаемия доход за периода, въз основа на ефективната данъчна ставка към края на отчетния период.

Текущият данък върху дохода се представя в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода) като разходи за данък върху дохода за годината, с който се намалява печалбата преди данъчно облагане или се увеличава загубата преди данъчно облагане.

Преизчисленията на текущи данъци върху дохода за предходни периоди, които са признати през текущия период се представят в отчета за всеобхватния доход (в печалбата или загубата за периода) като разход за данък върху дохода за текущия период.

Данъчната печалба/(загуба) е печалбата/(загубата) за периода, определена съгласно установените от действащото данъчно законодателство правила, на основата на която се определя размерът на дължимите/възстановимите/данъци. Данъчната печалба/(загуба) се определя и декларира с годишната данъчна декларация за съответния период.

Отсрочените данъци върху печалбата се определят чрез прилагане на балансовия пасивен метод за всички временни разлики към датата на финансовия отчет, които съществуват между балансовите стойности и данъчните основи на отделните активи и пасиви.

Отсрочените данъчни пасиви се признават за всички облагаеми временни разлики, с изключение на тези, породили се от признаването на актив или пасив, който към датата на стопанската операция не е повлиял върху счетоводната и данъчната печалба/(загуба).

Отсрочените данъчни активи се признават за всички намаляеми временни разлики и за неизползваните данъчни загуби, до степента, до която е вероятно те да се проявят обратно и да бъде генерирана в бъдеще достатъчна облагаема печалба или да се проявят облагаеми временни разлики, от които да могат да се приспаднат тези намаляеми разлики, с изключение на разликите, породили се от признаването на актив или пасив, който към датата на стопанската операция не е повлиял върху счетоводната и данъчната печалба/(загуба).

Балансовата стойност на всички отсрочени данъчни активи се преглежда в края на всеки отчетен период и се редуцират до степента, до която е вероятно те да се проявят обратно и да се генерира достатъчно облагаема печалба или проявяващи се през същия период облагаеми временни разлики, с които те да могат да бъдат приспаднати или компенсирани.

Отсрочените данъци, свързани с обекти, които са отчетени директно в собствения капитал или друга балансова позиция, също се отчитат директно към съответния капиталов компонент или балансовата позиция.

Отсрочените данъчни активи и пасиви се оценяват на база данъчните ставки, които се очаква да се прилагат за периода, през който активите ще се реализират, а пасивите ще се уредят (погасят), на база данъчните закони, които са в сила или с голяма степен на сигурност се очаква да са в сила.

Към 31.12.2023 г. отсрочените данъци върху дохода са оценени при ставка 10 % (31.12.2022 г.: 10 %). За 2024 г. ставката е непроменена.

21. Доход на акция

Доходът на акция се изчислява като се раздели печалбата за периода, подлежаща на разпределение между акционерите, притежатели на обикновени акции, на средно-претегления брой на държаните обикновени акции за периода.

Средно-претегленият брой акции представлява броят на държаните обикновени акции в началото на периода, коригиран с броя на обратно изкупените обикновени акции и на новоиздадените такива през периода, умножен по средно-времевия фактор. Този фактор изразява броя на дните, през които конкретните акции са били държани, спрямо общия брой на дните през периода.

При капитализация, допълнителна емисия или разделяне, броят на обикновените акции, които са в обръщение до датата на това събитие, се коригира, за да се отрази пропорционалната промяна в броя на обикновените акции в обръщение така, сякаш събитието се е случило в началото на представения най-ранен период.

Доход на акция с намалена стойност не се изчислява, тъй като няма издадени потенциални акции с намалена стойност.

22. Сегментно отчитане

Оперативен сегмент е компонент от дружеството:

в който се извършва стопанска дейност, от която той може да получи приходи и да извърши разходи (включително приходи и разходи, свързани със сделки с други компоненти на дружеството);
чийто оперативни резултати се преглеждат от ръководителя на дружеството, вземащ главните оперативни решения, при вземането на решения относно ресурсите, които могат да бъдат разпределени към сегмента и оценяване на резултатите от дейността му; и
за който е налице отделна финансова информация.

Дружеството като цяло представлява един сегмент на отчитане. Дружеството оповестява информация по основни географски области, формирани на база приходи от клиенти.

Дружеството оповестява информация и по държави, от които приходите от продажби през периода са 10 % или повече от общите приходи.

23. Провизии, условни пасиви и условни активи

Провизиите се признават, когато има вероятност сегашни задължения в резултат от минало събитие да доведат до изходящ поток на ресурси от дружеството и може да бъде направена надеждна оценка на сумата на задължението. Възможно е срочността или сумата на изходящия паричен поток да е несигурна. Сегашно задължение се поражда от наличието на правно или конструктивно задължение вследствие на минали събития, например гаранции, правни спорове или обременяващи договори. Провизиите за преструктуриране се признават само ако е разработен и приложен подробен формален план за преструктуриране или ръководството е обявило основните моменти на плана за преструктуриране пред тези, които биха били засегнали. Провизии за бъдещи загуби от дейността не се признават.

Сумата, която се признава като провизия, се изчислява на база най-надеждната оценка на разходите, необходими за уреждане на сегашно задължение към края на отчетния период, като се вземат в предвид рисковете и несигурността, свързани със сегашното задължение. Когато съществуват редица подобни задължения, вероятната необходимост от изходящ поток за погасяване на задължението се определя, като се отчете групата на задълженията като цяло. Провизиите се дисконтират, когато ефектът от времевите разлики в стойността на парите е значителен.

Обезщетения от трети лица във връзка с дадено задължение, за които дружеството е сигурна, че ще получи, се признават като отделен актив. Този актив може и да не надвишава стойността на съответната провизия.

Провизиите се преразглеждат към края на всеки отчетен период и стойността им се коригира, за да се отрази най-добрата приблизителна оценка.

В случаите, в които се счита, че е малко вероятно да възникне изходящ поток на икономически ресурси в резултат на текущо задължение, пасив не се признава. Условните пасиви следва да се оценяват последващо по по-високата стойност между описаната по-горе сравнима провизия и първоначално признатата сума, намалена с натрупаната амортизация.

Вероятни входящи потоци на икономически ползи, които все още не отговарят на критериите за признаване на актив, се смятат за условни активи.

24. Значими преценки на ръководството при прилагане на счетоводната политика

Значимите преценки на ръководството при прилагането на счетоводните политики на дружеството, които оказват най-съществено влияние върху финансовите отчети, са описани по-долу. Основните източници на несигурност при използването на приблизителните счетоводни оценки са описани в Приложение 2.25 на ГФО.

Приблизителни оценки за отсрочени данъчни активи

Признаването на отсрочени данъчни активи включва съставянето на серия от допускания. Дружеството трябва да оцени времето на възстановяване на временни разлики, дали е възможно временните разлики да не бъдат възстановени в предвидимо бъдеще. Ако надеждна прогноза за облагаем доход предполага вероятното използване на отсрочен данъчен актив особено в случаи, когато активът може да се употреби без времево ограничение, тогава отсроченият данъчен актив се признава изцяло. Признаването на отсрочени данъчни активи, които подлежат на определени правни или икономически ограничения или несигурност, се преценява от ръководството за всеки отделен случай на базата на специфичните факти и обстоятелства.

Дългови инструменти, оценявани по амортизирана стойност

Анализът и намеренията на ръководството са потвърдени от бизнес модела на държане на дълговите инструменти, които отговарят на изискванията за получаване на плащания единствено на главница и лихви и държане на активите до събирането на договорените парични потоци, които са класифицирани като дългови инструменти, оценявани по амортизирана стойност. Това решение е съобразено с текущата ликвидност и капитала на дружеството.

25. Несигурност на счетоводните приблизителни оценки

При изготвянето на финансовия отчет ръководството прави редица предположения, оценки и допускания относно признаването и оценяването на активи, пасиви, приходи и разходи.

Действителните резултати биха могли да се различават от представените в настоящия финансов отчет.

По – долу е тази информация относно съществените предположения, оценки и допускания, която оказва най-значително влияние върху признаването и оценяването на активи, пасиви, приходи и разходи.

Обезценка на имоти, машини и съоръжения

Имотите, машините и съоръженията се преглеждат за наличие на обезценка, когато са налице събития или има промяна в обстоятелствата, подсказващи, че балансовата стойност на активите не е възстановима. За загуба от обезценка се признава сумата, с която балансовата стойност надхвърля възстановимата. Възстановимата стойност е по-високата от нетната продажна стойност и стойността в употреба. За да се определи стойността в употреба, активите се групират в най-малките възможни разграничими единици, генериращи парични потоци.

Полезен живот на имоти, машини и съоръжения

Ръководството на дружеството определя очаквания полезен живот и разходи за амортизации, свързани с притежаваните имоти, машини и съоръжения. Тази приблизителна оценка се базира на прожекция на жизнения цикъл на активите. Тя може да се промени в значителна степен в резултат на промени на пазарната среда.

Обезценка на материални запаси

В края на всяка финансова година дружеството извършва преглед на състоянието, срока на годност и използваемостта на наличните материални запаси. При установяване на запаси, които съдържат потенциална вероятност да не бъдат реализирани по съществуващата им балансова стойност в следващите отчетни периоди, дружеството обезценява материалните запаси до нетна реализируема стойност .

Измерване на очакваните кредитни загуби

Кредитните загуби представляват разликата между всички договорни парични потоци, дължими на дружеството и всички парични потоци, които дружеството очаква да получи. Очакваните кредитни загуби са вероятностно претеглена оценка на кредитните загуби, които изискват преценката на дружеството. Очакваните кредитни загуби са дисконтирани с първоначалния ефективен лихвен процент (или с коригирания спрямо кредита ефективен лихвен процент за закупени или първоначално създадени финансови активи с кредитна обезценка).

Актюерски изчисления

Ръководството определя сегашната стойност на дългосрочните задължения към персонала при пенсиониране като използва сертифициран актюер. Оценката на задължението за изплащане на дефинирани доходи се базира на статистически показатели за инфлация, преположения за смъртност, темп на текучество на персонала, бъдещо ниво на работни заплати и дисконтов фактор. Дисконтовите фактори се определят към края на всяка година спрямо лихвените проценти на висококачествени корпоративни облигации. Несигурност в приблизителната оценка съществува по отношение на актюерските допускания, която може да варира и да окаже значителен ефект върху стойността на задълженията за изплащане на дефинирани доходи и свързаните с тях разходи.

Провизии

Дружеството е начислило провизии за гаранции, предоставяни на клиенти за ремонти и същите се установяват от ръководството на базата на минал опит и на очаквания размер на бъдещите дефекти .

Оценяване по справедлива стойност

Някои от активите и пасивите на дружеството следва да се оценяват и представят и/или само оповестяват по справедлива стойност за целите на финансовото отчитане. Такива са на повтаряща се база – финансовите активи, отчитани по справедлива стойност в печалба или загуба, получени банкови заеми, търговски и други вземания и задължения.

Справедливата стойност е цената, която би била получена при продажбата на даден актив или платена при прехвърлянето на пасив в обичайна сделка между пазарни участници на датата на оценяването. Справедливата стойност е изходяща цена и се базира на предположението, че операцията по продажбата ще се реализира или на основния пазар за този актив или пасив, или в случай на липса на основен пазар – на най-изгодния пазар за актива или пасива. Както определеният като основен, така и най-изгодният пазар са такива пазари, до които дружеството задължително има достъп. Когато липсват приложими пазарни данни оценките могат да се различават от действителните цени, които биха били определени при справедлива пазарна сделка между информирани и желаещи страни в края на отчетния период.

Измерването на справедливата стойност се прави от позицията на предположенията и преценките, които биха направили потенциалните пазарни участници когато те биха определяли цената на съответния актив или пасив, като се допуска, че те биха действали за постигане на най-добра стопанска изгода от него за тях.

При измерването на справедливата стойност на нефинансови активи винаги изходната точка е предположението какво би било за пазарните участници най-доброто и най-ефективно възможно използване на дадения актив.

Дружеството прилага различни оценъчни техники, които биха били подходящи спрямо спецификата на съответните условия, и за които разполага с достатъчна база от входящи данни, като се стреми да е в максимална степен наличната публично наблюдаема информация и респ. – да минимизира използването на ненаблюдаема информация.

Справедливата стойност на всички активи и пасиви, които се оценяват и/или оповестяват във финансовите отчети по справедлива стойност, се категоризира в рамките на следната йерархия на справедливите стойности, а именно:

Ниво 1 – Котирани (некоригирани) пазарни цени на активен пазар за идентични активи или пасиви;
Ниво 2 – Оценъчни техники, при които се използват входящи данни, които са различни от директно котирани цени, но са пряко или косвено достъпни за наблюдение, вкл. когато котираните цени са обект на значителни корекции; и
Ниво 3 – Оценъчни техники, при които се използват входящи данни, които в значителната си част са ненаблюдаеми.

За тези активи и пасиви, които се оценяват по справедлива стойност във финансовите отчети на повтаряема база, дружеството прави преценка към датата на всеки отчет дали е необходим трансфер в нивата на йерархия на справедливата стойност на даден актив или пасив в зависимост от разполагаемите и използваните към тази дата входящи данни.

За целите на оповестяванията на справедливата стойност, дружеството е групирало съответните си активи и пасиви на база тяхната същност, основни характеристики и рискове, както и на йерархичното ниво на справедливата стойност .

Въпроси, свързани с климата

Дългосрочните последици от промените в климата върху финансовите отчети са трудни за предвиждане и изискват от предприятията да правят значителни предположения и да разработват приблизителни оценки.

Предположенията, използвани от дружеството и свързани с нови екологични ангажименти, поети от дружеството за постигане на целите за намаляване на въглеродните емисии, развитие на нови технологии, изчерпване на природните ресурси, използвани в дейността, и други са обект на несигурност. Поради тези несигурности сумите, които ще бъдат оповестени в бъдещите финансови отчети на дружеството, могат да се различават от приблизителните оценки.

26. Политика по отношение на грешки, промени в счетоводната политика и приблизителните оценки

Дружеството променя счетоводната си политика само когато:

а/ това се изисква от конкретен стандарт или разяснение или

б/ това води до представяне във финансовия отчет на по-надеждна и уместна информация за ефекта от операциите и сделките върху финансовото състояние, резултатите и паричните потоци /промяна на счетоводната политика/.

Промените в счетоводната политика се отразяват с обратна сила, като се коригира началното салдо на неразпределената печалба или друг засегнат елемент от капитала за предходния представен период, както и други сравнителни суми, оповестени през предходния период, така сякаш винаги се е прилагала новоприетата счетоводна политика.

Ефектът от промяна на счетоводна приблизителна оценка се признава перспективно чрез включването му в печалбата и загубата за периода на промяната, ако промяната засяга само този период или за периода на промяната и бъдещи периоди, ако промяната засяга и двата вида. Когато промяната се отнася до елемент от капитал, тя се признава чрез коригиране на балансовата стойност на свързания актив, пасив или компонент от капитала в периода на промяната.

Коригирането на съществени грешки се извършва чрез преизчисляване с обратна сила, като се преизчислят сравнителните суми за представения предходен период, в който е възникнала грешката. В случай, че грешката е възникнала преди предходния период, се преизчислява началното салдо на активите, пасивите и капитала за този период, така сякаш никога не е възниквала грешка.

При определяне нивото на същественост за третиране на една грешка дружеството изхожда от размера и характера на грешката.

27. Политика по отношение на събитията след края на отчетния период

Събитията, които възникват между края на отчетния период и датата, на която финансовия отчет е утвърден за издаване биват коригиращи и некоригиращи.

Коригиращи са тези събития, които доказват условия, съществували към края на отчетния период. При наличие на коригиращи събития, дружеството коригира признатите суми или признава суми, които не са били признати.

Некоригиращи са тези събития, които са показателни за условия, възникнали след края на отчетния период. Некоригиращите събития само се оповестяват, без да се коригират вече признати суми и без да се признават допълнително суми.

Когато се получи информация след края на отчетния период относно условия, които са съществували към датата на отчета, предприятието актуализира с новата информация оповестяванията, които се отнасят до тези условия.

Предложените или декларираните след края на отчетния период дивиденти не се признават като задължение на датата на отчета.

28. Дивиденти

Дивидентите се признават като намаление на нетните активи на дружеството и като задължение към неговите собственици в периода, в който възникне правото им да ги получат.

29. Свързани лица

Свързано лице е лице или предприятие, което е свързано с предприятието, което изготвя финансовите отчети, наричано отчитащо се предприятие.

а) Лице или близък член на семейството на това лице е свързано с отчитащото се предприятие, ако лицето:

упражнява контрол или упражнява съвместен контрол върху отчитащото се предприятие;
упражнява значително влияние върху отчитащото се предприятие; или
е член на ключов ръководен персонал на отчитащото се предприятие или на предприятието майка на отчитащото се предприятие.

б) Дадено предприятие е свързано с отчитащо се предприятие, ако е изпълнено някое от следните условия:

Предприятието и отчитащото се предприятие са членове на една и съща група (което означава, че всяко предприятие майка, дъщерно предприятие и друго дъщерно предприятие е свързано с останалите).
Едно предприятие е асоциирано или съвместно предприятие на другото предприятие (или асоциирано, или съвместно предприятие на член от група, на която другото предприятие е член).
И двете предприятия са съвместни предприятия на едно и също трето лице.
Дадено предприятие е съвместно предприятие на трето предприятие и другото предприятие е асоциирано предприятие на третото предприятие.
Предприятието представлява план за доходи след напускане на работа в полза на наетите лица на отчитащото се предприятие или на предприятие, свързано с отчитащото се предприятие. Ако отчитащото се предприятие само по себе си представлява такъв план, финансиращите работодатели също са свързани с отчитащото се предприятие.
Предприятието е контролирано или контролирано съвместно от лице, определено в буква a).
Лице, което упражнява контрол или упражнява съвместен контрол върху отчитащото се предприятие, упражнява значително влияние върху предприятието или е член на ключов ръководен персонал на предприятието (или на предприятието майка).

30. Отчет за паричните потоци

Приетата политика за отчитане и представяне на паричните потоци е по прекия метод. Паричните потоци се класифицират като парични потоци от: Оперативна дейност, Инвестиционна дейност, Финансова дейност, при съблюдаване изискванията на МСС 7 „Отчети за паричните потоци“.

Инвестиционните и финансовите сделки, които не изискват използването на парични средства, се изключват от отчета за паричнити потоци.

Паричните потоци се отчитат на нетна база в случаите когато паричните потоци са в резултат на пера, при които обращаемостта е бърза, тъй като падежите са кратки, като закупуване и продажба на парични еквиваленти, получени и предоставени краткосрочни кредити и други подобни.

За целите на изготвянето на отчета за паричните потоци:

Паричните постъпления от клиенти и плащания към доставчици са представени брутно, с включен ДДС.
Паричните потоци от лихви, дивиденти и сходни на тях се категоризират като произтичащи от основна, инвестиционна или финансова дейност в зависимост от конкретния случай. Така например, лихвите по получени кредити се включват като плащания за финансова дейност, а лихвите по предоставени кредити, като постъпления от инвестиционна дейност. Получените дивиденти се включват като постъпления от инвестиционна дейност, а платените дивиденти като плащания за финансова дейност.
Паричните потоци, произтичащи от сделки в чужда валута, се оценяват в левове по реда на МСС 21 „Ефекти от промени в обменните курсове“.
Краткосрочно блокираните средства се третират като парични средства и парични еквиваленти.
По отношение на лизинговите договори:
постъпленията по договори за оперативен лизинг се представят като парични потоци от оперативна дейност,
плащанията по главници и лихви по договори за лизинг се представят като парични потоци от финансова дейност.
Паричните потоци, генерирани от данък върху дохода, трябва да се отчитат поотделно и да се категоризират като парични потоци от оперативна дейност, освен ако не могат да бъдат конкретно определени като инвестиционна или финансова дейност.

При изготвянето на отчета за паричните потоци, предприятието съблюдава следните правила:

а) посочените суми в началото и в края на периода трябва да отговарят на сумите, посочени в равностойностните статии в отчета за финансовото състояние;

б) предприятието може да добавя нови статии или да променя наименованието на посочените, когато с това се постига по-пълно или по-прецизно представяне на отчета за паричните потоци;

в) в отчета за паричните потоци не се посочват статии, за които липсва счетоводна информация. Този принцип важи и за всички останали елементи на годишния финансов отчет.

31. Отчет за промените в собствения капитал

Приета е счетоводна политика да изготвя отчет за промените в собствения капитал чрез включването в отчета на следните елементи: общ всеобхватен доход за периода; салдото на неразпределената печалба, както и движенията за периода; всички статии, които в резултат на действащите счетоводни страндарти се признават директно в собствения капитал; кумулативен ефект от промените в счетоводната политика и корекциите на грешки в съответствие с МСС 8 „Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки”; прехвърляне и разпределение на капитал между собствениците; настъпилите промени в резултат на всички изменения по всички елементи на собствения капитал.

32. Действащо предприятие

Предприятието изготвя финансов отчет на база действащо предприятие. Ръководството на предприятието прави оценка по отношение наличието на съществена несигурност, свързана със събития или условия, която може да доведе до значителни съмнения относно способността на предприятието да продължи като действащо предприятие към края на отчетния период.

Ръководството на предприятието счита, че предприятието е действащо, няма планове и намерения, нито обективни индикации за преустановяване на дейността или същественото й намаляване в обозримо бъдеще (12 месеца след датата на отчета).

Финансовият отчет на Кораборемонтен завод „Одесос“ АД е изготвен на базата на предположението за действащо предприятие и като са взети предвид възможните рискове и ефекти от макроикономическата среда и геополитическата обстановка. Настоящата макроикономическа среда, пред която са изправени дружествата в страната, е формирана в резултат на нарастващ инфлационен натиск, влошаване на бизнес климата и нарастващия геополитически риск в резултат на продължаващия военен конфликт между Русия и Украйна и на възникналия през 2023 г. конфликт между Израел и Хамас.

Съветът на директорите на дружеството определя изготвянето на финансовия отчет за 2023 г. на базата на принципа за „действащо предприятие” като обосновано. Основание за това дават следните изводи:

дружеството погасява редовно и без забава своите задължения;
дружеството завършва годината със значителен обем налични парични средства;
отчетени са положителни нетни парични потоци от оперативна дейност както за текущия, така и за предходния отчетен период;
няма неизплатени изискуеми задължения към бюджета и осигурители;
вземанията от продажби в основната си част са непадежирали и се дължат най – вече на договорени разсрочени плащания;
дружеството е стабилен партньор във взаимоотношенията със своите търговски контрагенти.

Управлението на предприятието е уверено в благоприятните перспективи за развитие и през следващите години, имайки предвид решаващото значение на завоюваните позиции на международните пазари за кораборемонт.

33. Войната между Русия и Украйна

През 2023 г. продължи негативното въздействие върху световната икономика на военния конфликт между Русия и Украйна и налагането на международни санкции срещу Русия. В началото на конфликта въздействието в Европейския съюз е особено осезаемо поради зависимостта от доставките на природен газ от Русия. Инфлацията в еврозоната доведе до повишаване на лихвените проценти и промени на валутните пазари. Вследствие на това през текущия и предходния период потребителските цени на основните суровини и материали (ламарина, метали и други), както и цените на енергоносителите (природен газ, горива, ел. енергия и други) се повишиха значително.

Продължителността на военните действия, налаганите допълнителни санкции на Русия, унищожаването на производствената и транспортна инфраструктура на Украйна, осигуряваща преди войната значителен обем от доставките на суровини и материали, води до тежки последици за дружествата, чиято дейност е свързана с корабостроене и кораборемонт. Не е изключена и възможност за недостиг на суровини и материали. Вероятно е инвазията на Русия в Украйна да има и бъдещи въздействия върху дейността на дружеството. По оценки на ръководството конфликтът между Русия и Украйна може сериозно да затрудни трафика в Черно море, което евентуално би довело до намаляване на поръчките за кораборемонт, предвид водените в съседство военни действия. Ръководството счита, че военните действия не са оказали влияние върху приходите на Кораборемонтен завод „Одесос“ АД за 2023 г. и не би следвало да имат значим ефект върху приходите на дружеството в обозримо бъдеще.

Тъй като събитията се развиват на ежедневна база и динамиката в обстоятелствата е непредсказуема, ръководството на дружеството следи макроикономическата среда и наблюдава тенденциите в икономическото развитие. На този етап ръководството не е в състояние да направи надеждна преценка и да измери потенциалния дългосрочен ефект от това.

34. Конфликтът между Израел и Хамас

През отчетния период последиците на конфликта между Израел и Хамас не са се отразили на дейността на Кораборемонтен завод „Одесос“ АД. Дружеството няма експозиции към контрагенти от засегнатите от конфликта региони и не използва рисковите транспортни коридори.

35. Въпроси свързани с климата

Политиката на Кораборемонтен завод „Одесос“ АД по отношение на опазване на околната среда се осъществява на база приложимото законодателство, като включва и политики за оценка на рисковете и въздействието на климатичните въпроси върху финансовата и нефинансовата информация на дружеството.

В тази връзка в дружеството са внедрени системи на управление ISO 50001:2018 – „Системи за управление на енергията“ и ISO 14001:2015 – „Система за управление по отношение на околната среда“.

В Кораборемонтен завод „Одесос“ АД се извършва задължителен ежегоден преглед на основните цели, свързани с опазване на околната средан: анализ на действията в предишни периоди; потвърждаване на енергийната политика; оценка на състоянието на потреблението на енергията; резултати от оценяването на съответствието със законовите изисквания; резултати от проведен вътрешен одит; състояние на коригиращи и превантивни действия; планиране на енергийни характеристики за последващ период; план за подобрение; дефиниране на цели за развитие на дружеството.

Дружеството е предприело действия, базирани на изискванията на Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 537/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС. Директива (ЕС) 2022/2464 предстои да влезе в сила. Предприемат се необходимите мерки за определяне на целите, приоритетите и стратегията за устойчиво развитие и докладване в тази насока. Цялостната политика и стратегия на дружеството за изпълняване на приложимите за дружеството стандарти включва:

възможностите на дружеството, свързани с въпросите по устойчивостта;
плановете на дружеството, включително действията за изпълнението им и свързаните с тях финансови и инвестиционни планове, така че да се гарантира, че бизнес моделът и стратегията му са съвместими с прехода към устойчива икономика и с ограничаването на глобалното затопляне;
описание на начина, по който бизнес моделът и стратегията на дружеството са съобразени с интересите на заинтересованите страни и с въздействието на предприятието върху въпросите по устойчивостта;
описание на начина, по който се прилага стратегията на предприятието във връзка с въпросите по устойчивостта;
процеса на извършваната комплексна проверка във връзка с въпросите по устойчивостта;
предприети действия и резултата от тези действия за предотвратяване, смекчаване, коригиране или прекратяване на действителни или потенциални неблагоприятни въздействия и
други, приложими за дейността на дружеството.

Кораборемонтен завод „Одесос“ АД е определило като свой приоритет намаляване на потреблението на електроенергия (включително производство за собствени нужди) и на други енергийни ресурси, основно от изкопаеми източници и сладка вода.

Реализираните в тази област действия включват основно: частични ремонти на снабдителната система на кислород, термална вода, азот; изготвени нови проекти за промяна на управлението и/или на силовите механизми на значими енергийни потребители: докова камера; контрол и управление на консуматорите на ел. енергия по подстанции; подмяна ел. котли в част от помещанията с алтернативно гориво – природен газ; поетапна подмяна и управление на кранови съоръжение на кейови стени и цехове; подмяна на осветлението във всички промишлени помещения; реализиран анализ на реактивната енергия и завършен монтаж на устройства за нейното намаляване; въвеждане на отчитане на произведената и ползваната от закупените фотоволтаици енергия и други.

Получената ел.енергия от възобновяемите източници (слънчеви фотоволтаични системи) задоволява голяма част от енергийните нужди на дружеството. Това от своя страна води до значително по – ниски разходи за ел.енергия.

Политиката на ръководството на дружеството е да изпълнява стриктно приложимите законови изисквания за енергийна ефективност.

Дейността на Кораборемонтен завод „Одесос“ АД не е сред дейностите, относими към европейската класификация за таксономия, но дружеството се стреми да прилага екологични мерки от различен характер.

На този етап дружеството не е идентифицирало значителни рискове, предизвикани от климатичните промени, които биха могли да окажат негативно и съществено влияние върху финансовите отчети на дружеството.

AI Terminal

More from Odessos Shiprepair Yard AD

Talk to a Data Expert