Management Reports • Feb 28, 2024
Management Reports
Open in ViewerOpens in native device viewer
Интерстандартс АД е регистрирано през 2003 год. в СГС по фирмено дело 139/2003г. чрез отделяне от "Индустриална холдингова компания" АД. Дружеството е публично.
Основната дейност на дружествата, участващи в консолидацията е производство, маркетинг и продажба на измервателни инструменти и уреди.
Дружеството е регистрирано с капитал в размер на 87 776 лв /осмедесет и седем хиляди седемстотин седемдесет и шест/ лева, разпределен в 87 776 акции с номинал 1 лев. През периода няма промени в размера на капитала.
През периода няма направени промени в органите на управление на дружеството. Дружеството се управлява и представлява от Изпълнителния директор Александър Владимиров Тинчев. Членове на СД са – Мартин Валентинов Славков и Вероника Иванова Михалева.
В структурно отношение дружеството няма разкрити клонове в страната и чужбина.
През изтеклия период на година дружеството не е придобивало и прехвърляло собствени акции.
Интерстандартс АД притежава 66759 броя акции от капитала на ЗИИУ Стандарт АД гр. Благоевград, което представлява 68,14% от капитала на ЗИИУ Стандарт АД.
Дъщерното дружество работи в сферата на машиностроенето. Предметът му на дейност е проектиране, производство и внедряване на металорежещи, дървообработващи и измервателни прибори и съоръжения, стоки за бита и други.
ЗИИУ Стандарт АД е регистрирано с капитал 117569 лева, разпределен в 97974 акции с номинал 1,20 лева. През отчетния период няма извършвани промени в размера и структурата на капитала.
Дружеството се управлява и представлява от Изпълнителния директор Александър Владимиров Тинчев и Вероника Иванова Михалева. През годината няма направени промени в органите на управление на дружеството.
В структурно отношение дружеството няма разкрити клонове в страната и чужбина.
През изтеклия период на годината дружеството не е придобивало и прехвърляло собствени акции.
През отчетния период четвърто тримесечие на 2023 г. усилията на ръководството бяха насочени изцяло към производствената дейност. Дружеството няма открити нови работни места. Дружеството не е започвало нова дейност.
За отчетния период четвърто тримесечие на 2023 г. финансовия резултат на групата на консолидирана основа е 326 х. лв. нетна печалба от дейността си, в т.ч 104 хил.лв нетна печалба малцинствено участие.
Видовете приходи от дейността са:
| - | Приходи от продажба на продукция | 682 х. лв. |
|---|---|---|
| - | Приходи от продажба на услуги | 926 х. лв. |
| - | Приходи от финансирания | 4 х. лв. |
| - | Други приходи | 500 х. лв. |
| - | Увеличение на запасите от готова продукция | х. лв. |
| Общо: | 2112 х.лв |
Разходите на групата (без финансовите разходи) включват:
| 1. | Разходи за дейността: | ||
|---|---|---|---|
| - | за материали: | 180 х. лв. | |
| - | за външни услуги: | 444 х. лв. | |
| - | за амортизации: | 72 х. лв. | |
| - | за заплати: | 743 х. лв. | |
| - | за осигуровки: | 110 х. лв. | |
| - | други разходи | 172 х. лв. | |
| - | намаление на запасите | 23 х. лв. |
|
| Общо: | 1744 х.лв | ||
| 2. | Финансовите разходи включват: | ||
|---|---|---|---|
| 1. | Банкови такси и комисионни | 5 х. лв. | |
| 2. | Отрицателни вал. Разлики | х. лв. | |
| Общо: | 5 х. лв |
През отчетния период на година групата е използвала следните финансови инструменти:
Систематичните рискове са свързани с пазара и макросредата, в която Групата функционира, поради което те не могат да бъдат управлявани и контролирани от мениджмънта на компанията. Систематични рискове са: политическият риск, макроикономическият риск, инфлационният риск, валутният риск, лихвеният риск, данъчният риск.
| Вид риск | Описание |
|---|---|
| ПОЛИТИЧЕСКИ РИСК |
Политическият риск е вероятността от смяна на Правителството, или от внезапна промяна в неговата политика, от възникване на вътрешнополитически сътресения и неблагоприятни промени в европейското и/или националното законодателство, в резултат на което средата, в която оперират местните стопански субекти да се промени негативно, a инвеститорите да понесат загуби. Политическите рискове за България в международен план са свързани с поетите |
| ангажименти за осъществяване на сериозни структурни реформи в страната в качеството й на равноправен член на ЕС, повишаване на социалната стабилност ограничаване на неефективните разходи, от една страна, както и със силната дестабилизация на страните от Близкия изток, зачестяващите заплахи от терористични атентати в Европа, бежански вълни и нестабилност на ключови страни в непосредствена близост до България, започналата война в Украйна и др. България, както и другите държави – членки на ЕС от региона, продължава да бъде сериозно засегната от общоевропейския проблем с интензивния бежански поток от Близкия изток, а към настоящия момент и от Украйна. Други фактори, които също влияят на този риск, са евентуалните законодателни промени и в частност тези, касаещи стопанския и инвестиционния климат в страната. |
|
|---|---|
| ОБЩ МАКРОИКОНОМ ИЧЕСКИ РИСК |
По данни на Националния статистически институт през декември 2022 г. общият показател на бизнес климата се увеличава с 1,0 пункта в сравнение с предходния месец. Повишение на показателя се наблюдава в промишлеността и търговията на дребно, в строителството запазва нивото си, а в сектора на услугите е регистрирано понижение. Най-сериозният проблем за развитието на бизнеса във всички сектори остава несигурната икономическа среда. |
| Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" през декември 2022 г. намалява с 1.0 пункта и остава относително постоянен през цялата година. През първите месеци на 2022г. бизнес климата в производството леко се покачва, най-висок е през месец юли и след това следва лек спад, но се задържа около едно постоянно ниво, с няколко пункта над нивата от 2021г. Същевременно осигуреността на производството с поръчки се оценява като недостатъчна, което е съпроводено и с понижени очаквания за производствената активност през следващите три месеца. Несигурната икономическа среда продължава да бъде основният фактор, затрудняващ дейността, следвана от фактора "недостиг на работна сила" и "недостатъчно търсене от страната". По отношение на продажните цени в промишлеността преобладаващите очаквания на мениджърите са за ръст на тяхното равнище през следващите три месеца. |
|
| По данни на Националния статистически институт през декември 2022 г. съставният показател "бизнес климат в строителството" има леко покачване от 1,5 пункта спрямо нивото си от предходния месец, и гравитира около нивата от последните месеци, което се дължи на разнопосочните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Според тях очакваните нови поръчки както и прогнозите за дейността и продажните цени през следващите три месеца са за спад в активността и ръст на цените. Най-сериозните проблеми за развитието на бизнеса остават несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила, високият ръст на цените на строителните материали, конкуренцията в бранша, а в някои случаи и затруднените им доставки. |
|
| По данни на Националния статистически институт през декември 2022 г. съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" има ръст с 1.2 пункта, което е значително по-малък ръст спрямо ръста за същия период на 2021г Мненията им относно обема на продажбите през последните три месеца, както и очакванията им за следващите три месеца са за увеличение в обема на продажбите и значителен ръст на цените. Основната пречка за дейността в сектора остава несигурната икономическа среда, следвана от конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене. По отношение на продажните цени са регистрирани значителни очаквания за повишение. |
|
| По данни на Националния статистически институт през декември 2022 г. съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" бележи намаление с 0.7 пункта, след значително увеличение през втората половин година, което се дължи на очакванията на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Всички показатели във връзка с очакванията им по отношение на търсенето на услуги през следващите три месеца са положителни, но с не особено голям ръст. Най-сериозните проблеми за бизнеса на предприятията остават свързани с несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и все повече липсата на персонал. Относно продажните цени в сектора очакванията на мениджърите са те да се увеличават през следващите три месеца. |
|
| През третото тримесечие на 2022 г. по предварителни данни БВП бележи 3,3% спрямо съответното тримесечие на 2021г. Последните данни за икономическите показатели и |
| резултатите от наблюденията потвърждават оценката за стабилизиране на икономиката в еврозоната и за плавно подобрение на условията на трудовия пазар. Пандемията от коронавирус и войната в Украйна и свързаните с нея промени във външната търговия сериозно засегнаха както преработващата промишленост, така и сектора на услугите, което дава отражение върху производствения капацитет на икономиката на еврозоната и върху вътрешното търсене. Най-новите данни за показателите показват в някаква степен на задържане темповете на инфлация, но тя все още се увеличава значително и е на високи нива. Съответно се очаква активността в еврозоната да се възстанови и преориентира спрямо настоящата икономическа ситуация през следващата година, въпреки че общата скорост и мащабите на възстановяването остават твърде несигурни. Допълнителен фактор за негативните тенденции и очаквания на бизнеса са свързани с вътрешно-политическата ситуация в България, която е изключително динамична и несигурна. Изключително неблагоприятно влияние върху общата икономическа среда оказва започналите през месец февруари икономически санкции към Русия. Това допълнително води до сериозен ръст на инфлацията, която през 2022г. регистрира значителен ръст и силно затруднява осигуряването на предприятията със суровини и материали и най-вече енергийни ресурси и други основни суровини. В резултат на високите цени на енергоносителите, породени от високото търсене след постепенното възстановяване на икономиките след мерките във връзка с пандемията от коронавирус, всички страни в ЕС, включително и България, предприемат мерки за компенсиране на населението и бизнеса. Целта е да се нормализират цените на пазара и да не се допуска рязко покачване на инфлацията. Резултата от тези мерки в България нямаше достатъчен ефект върху бизнеса и въпреки използвания значителен ресурс за |
военни | действия в |
Украйна и |
наложените | ||
|---|---|---|---|---|---|---|
| компенсиране на бизнеса инфлацията достигна най-високите си нива от повече от 20г. | ||||||
| ЛИХВЕН РИСК Лихвеният Лихвеният риск е свързан с възможни, евентуални, негативни промени в лихвените нива, установени от финансовите институции на Република България. Основните лихвени проценти на ЕЦБ са главният инструмент на Управителния съвет при определяне на позицията по паричната политика. По време на заседанието си през декември Управителният съвет също така обсъди принципите за нормализиране на паричната политика на Евросистемата по отношение на вложенията в ценни книжа. От началото на март 2023 г. нататък портфейлът по програмата за закупуване на активи (АРР) ще намалява с премерен и предвидим темп, като Евросистемата няма да реинвестира всички постъпления по главници на ценни книжа с настъпил падеж. Намалението ще възлиза средно на 15 млрд. евро месечно до края на второто тримесечие на 2023 г., а последващият темп ще се определи с течение на времето. На заседанието си през декември 2022 г. Управителният съвет реши да повиши лихвените проценти и очаква да продължава да ги повишава значително, защото инфлацията се запазва твърде висока и се прогнозира да остане над целевото равнище за продължителен период от време. Възможно е икономиката на еврозоната да се свие през четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първото тримесечие на 2023 г. вследствие на енергийната криза, високата несигурност, отслабващата икономическа активност и по-затегнатите условия за финансиране. Перспективите пред световната икономика се влошиха в условията на повишена геополитическа несигурност, висока и нарастваща инфлация и затегнати условия за финансиране. Според прогнозите от декември 2022 г. растежът на реалния БВП в световен мащаб (без еврозоната) се очаква да се забави до 2,6% през 2023 г. – под средния дългосрочен темп, след което да се възстановява постепенно до 3,1% и 3,3% през 2024 г. и 2025 г. съответно. |
||||||
| Основни лихвени проценти и ДЛП | ||||||
| 2021 | 2022 | 2022 | Годишно | Месечно | ||
| декември | ноември | декември | изменение | изменение | ||
| 1 Основен лихвен процент (ОЛП) |
0,00 | 0,59 | 1,30 | 1,30 | 0,71 | |
| ЛЕОНИА Плюс2 | n/a | 1,30 | 1,42 | - | 0,12 | |
| Лихвен процент по свръхрезерви3 Дългосрочен лихвен процент за оценка на степента на конвергенция |
-0,70 | 0,00 | 0,00 | 0,70 | 0,00 | |
| 4 (ДЛП) |
0,44 | 1,85 | 1,85 | 1,41 | 0,00 | |
| ……*Източник:БНБ |
| ИНФЛАЦИОНЕН РИСК |
Инфлационният риск представлява всеобщо повишаване на цените, при което парите се обезценяват и съществува вероятност от понасяне на загуба от домакинствата и фирмите. |
|---|---|
| По предварителни данни на НСИ индексът на потребителските цени за декември 2022 г. спрямо декември 2021 г. е 116.9%, т.е. годишната инфлация е 16.9%. Месечната инфлация за декември 2022 г. спрямо ноември 2020 г. е 0.9%. |
|
| По предварителни данни на НСИ хармонизираният индекс на потребителските цени за декември 2022 г. спрямо декември 2021 г. е 114.3%, т.е. годишната инфлация е 14.3%. Годишната инфлация за декември 2022 г. спрямо ноември 2022 г. е 0.8%. |
|
| *Източник:НСИ | |
| ВАЛУТЕН РИСК | Експозицията към валутния риск представлява зависимостта и ефектите от изменението на валутните курсове. Систематичният валутен риск е вероятността от евентуална промяна на валутния режим на страната (валутен борд), което би довело или до обезценяване на лева или до поскъпване на лева спрямо чуждестранните валути. Валутният риск ще има влияния върху компании, имащи пазарни дялове, плащанията на които се извършват във валута, различна от лева и еврото. Българският лев е фиксиран към еврото в съотношение EUR 1 = BGN 1.95583, а Българската народна банка е длъжна да подържа ниво на българските левове в обръщение, равно на валутните резерви на банката, рискът от обезценяване на лева спрямо европейската валута е минимален и се състои във евентуално предсрочно премахване на валутния борд в страната. Очакванията са валутният борд да бъде отменен при приемането на еврото в България за официална платежна единица от 01.01.2024г В Комюнике на Европейската централна банка от 10.07.2020 г. , в което се казва: "По искане на българските власти финансовите министри на държавите-членки от еврозоната, президентът на Европейската централна банка и финансовите министри и управителите на централните банки на Дания и България решиха единодушно да включат българския лев във Валутен механизъм II (ВМ II). В процеса на вземане на това решение бе включена Европейската комисия и бяха проведени консултации с Икономическия и финансов комитет. Централният курс на българския лев е фиксиран на 1 евро = 1.95583 лева. Около този централен курс на лева ще бъде поддържан стандартният диапазон от плюс или минус 15 процента. След внимателна оценка на адекватността и устойчивостта на валутния борд в България, бе прието, че България се присъединява към валутния механизъм със съществуващия си режим на валутен борд, като едностранен ангажимент и без допълнителни изисквания към ЕЦБ" Брутният външен дълг към даден момент отразява размерът на текущите и безусловни задължения, изискващи плащане(ия) на главница и/или лихва от дебитора в даден бъдещ момент, които се дължат на нерезиденти от резидентите на дадена икономика. Високият брутен външен дълг е предпоставка за потенциални проблеми с изплащането на задълженията, особено когато съществува значителен валутен риск. По данни на БНБ от 30.01.2023 г. Брутният външен дълг1 в края на ноември 2022 г. е 43787,00 млн. евро, което е с 2130,20 млн. евро (5.1%) повече в сравнение с ноември 2021 |
| г. (41656,80 млн. евро). | |
| ДАНЪЧЕН РИСК | От определящо значение за финансовия резултат на компаниите е запазването на текущия данъчен режим. Няма гаранция, че данъчното законодателство, което е от пряко значение за дейността на Дружеството, няма да бъде изменено в посока, която да доведе до значителни непредвидени разходи и съответно да се отрази неблагоприятно на неговата печалба. Системата на данъчно облагане в България все още се развива, в резултат на което може да възникне противоречива данъчна практика. |
Кредитният риск на "Интерстандартс" АД е свързан с риска някои от контрагентите на дружеството да изпадне в състояние на невъзможност да изпълни изцяло или навреме своите задължения. Събираемостта и концентрацията на вземанията се следи текущо съгласно установената от дружеството политика.
Ликвидният риск представлява възможността дружеството да изпадне в състояние, в което да не може да погасява своевременно своите задължения. "Интерстандартс" АД провежда консервативна политика по управление на ликвидността, чрез която поддържа оптимално количество парични средства и добра способност за финансиране на дейността си. Дружеството управлява ликвидността на активите и пасивите си чрез анализ на структурата и динамиката им и прогнозиране на бъдещите входящи и изходящи парични потоци.
През периода 01.01.2023 - 31.12.2023 г. не са сключвани големи сделки със свързани лица.
През отчетния период членовете на съвета на директорите на Интерстандартс АД не са получили възнаграждения.
През отчетния период членовете на съвета на директорите на ЗИИУ Стандарт АД са получили годишни възнаграждения, както следва:
2.Александър Владимиров Тинчев изпълнителен директор 120 х.лв.
Членовете на управителните органи участват в управлението и на следните дружества:
В доклада за дейността са застъпени основните дейности в групата, а именно:
Производствената дейност протича в два етапа, както следва:
Планирането на производствената дейност е основната стъпка, която трябва да се извърши преди производството. Производствената програма на дружествата от групата се състои от месечни план-графици. Те са елемент от шестмесечните и годишните програми за производство. Използва се тази практика, защото това дава възможност за по-гъвкаво и оперативно управление на дейността. Основните пътища, по които се формира производствената програма, са следните:
Тримесечни поръчки от дългогодишни наши клиенти – главно за износ
Еднократни поръчки, които могат да се повторят през някакъв период във времето
Производство на наличности за склад на база на прогнозно проучване и очаквано търсене на пазара
Услуги или спешни еднократни поръчки на различни клиенти
Всички тези данни се анализират и във връзка с технологичните възможности на дружеството и наличието на материали се включват в производствената програма. Тя от своя страна включва номенклатура, количества и срокове за изпълнение.
През четвъртото тримесечие на 2023 год. основната дейност в производството се припокрива с предмета на дейност на дружеството. Главните групи изделия, включени в производствената програма на отчетния период 2023 г. бяха следните:
През 2023 г. бяха планирани и произведени общо 6436 бр. нониусни инструменти.
Втората група инструменти са контрoлните инструменти. Тук влизат всички видове калибри. Произведени са общо 2362 комплекта.
Следващата група изделия са така наречените стоки за бита (КШО Шаблони и др.). В това направление са произведени продукти общо 1350 броя, като тук делът е основно на шаблоните.
Друга продукция, произведена през 2023 г. са 116 бр. двукоординатни маси, измерителни стойки и ВИС.
Извършени са и услуги на външни клиенти за 21 х. лв.
Общата произведена продукция за 2023 год. е намалила в сравнение с 2022 г.
Второто основно направление от дейността на дружествато е търговската дейност. Чрез търговската дейност трябва да се реализират на пазара в страната и чужбина продуктите, произведени в дружеството. Търговската дейност покрива вътрешния пазар и износа.
На вътрешния пазар са реализирани продукти за 340 х. лв.
За износ са реализирани продукти на обща стойност 342 х. лв. Най-големите наши клиенти са фирми от Германия, Италия и Франция. Износът се осъществява чрез директни контакти с фирмите от тези държави. Това са основните страни – потребители на нашите продукти в Европа.
Анализирайки търговската дейност през последните години се вижда, че дружеството работи с едни и същи клиенти, които са основните потребители на нашите продукти. Целта на дружеството е към тях да се присъединят и други, които да ни станат дългосрочни партньори. За тази цел през 2023 год. се проведоха няколко срещи и разговори с ръководството на фирми от чужбина. През 2023 год. бяха реализирани достатъчно поръчки от тези фирми, като се надяваме през 2024 г. да ни възложат големи поръчки и осигурят продажбата на нашите изделия на международния пазар.
Запазването на тенденцията за увеличаване на цените на основните и спомагателни материали продължава и през 2023 г., което се отразява неблагоприятно на резултатите от цялостната ни дейност и реално намалява нашата конкурентноспособност на пазара.
През 2023 г. бяха разработени и усвоени в дружеството и нови изделия.
В момента се разработват и други нови изделия, които ще бъдат внедрени в производството през 2024 год.
Общият дял на новите продукти, внедрени през 2023 год. е 2,1% от произведената продукция.
Тъй като голяма част от работещите лица в дружеството наближават пенсионна възраст, усилията на ръководството са насочени към привличане и обучение на млади работници, които да наследят и обогатят добрите традиции и професионални умения на най-добрите майстори.
През 2022 г. има приети на работа нови работници и се надяваме, че през 2023 г. ще бъдат приети още такива.
Основната цел на ЗИИУ"Стандарт" АД през следващата година е да увеличи продажбите, да направи допълнителни инвестиции в закупуване на машини, да открие нови работни места. Дружеството ще се стреми да осигури ръст на продажбите в размер на 10 %, ръст на печалбата и да осигури по-добри условия за работа и развитие на персонала.
27.02.2024 г. Изп. Директор: /Александър Тинчев/ Vladimiro v Tinchev Vladimirov Tinchev Date: 2024.02.29 23:28:20 +02'00'
Alexander
Digitally signed by Alexander
Building tools?
Free accounts include 100 API calls/year for testing.
Have a question? We'll get back to you promptly.